Решение № 67 от 01.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. КА.манова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500479 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 260013/ 28.08.2025 г., постановено по гр.д. № 632/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е осъдено „Д. Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седА.ще и адрес на управление: гр. София 1463, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков, Бистра Ангелова В.а, Иван Драгомиров Ганчев, Анастас Атанасов Петров главният изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори, да заплати в полза на К. В. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Г., община К., действащ чрез своята майка и законен представител С. Д. К., сумата от 300 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки, стрес и страдания, причинени от станалото на 25.07.2019 г. пътно – транспортно произшествие (ПТП), причинено от С. М. А. – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с ДК № *** ведно със законната лихва от 25.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, като искът до претендираните 900 000 лв. е отхвърлен.

1

Със същото решение е отхвърлен предявеният от К. В. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Г., община К., действащ чрез своята майка и законен представител С. Д. К., против С. М. А., ЕГН **********, с адрес: с. Т., община Р., ул. „И.“ № 21, иск да бъде осъден да заплати сумата от 2000 лв. – част от претендираните общо 30 000 лв., представляващи законна лихва върху главницата от 900 000 лв. за периода от датата на ПТП – 25.07.2019 г. до датата на исковата молба – 25.11.2019 г.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Д. Общо застраховане“ ЕАД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 26 - адв.М. В., в която решението се атакува в осъдителната му част, по съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В жалбата се излагат съображения, при позоваване на Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС № 106/ 1983 г., по н.д. № 90/82 г., че като е навлязъл внезапно на пътното платно, пешеходецът е попаднал в опасната за спиране зона на моторното превозно средство и на практика е предизвикал инцидента, а водачът нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди неговите действия. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че делинквентът със своите действия противоправно е причинил последвА.те увреждания на детето и претърпените неимуществени вреди. Аргументира се, че в досъдебното производство държавното обвинение квА.фицира деянието като случайно по смисъла на чл.15 НК, което изключва ангажирането на наказателната отговорност на водача. Акцентира се, че в настоящия случай по делото не е доказано нА.чието на противоправно деяние от страна на водача, като анА.зът на всички приобщени писмени материА., включително експертните заключения, показва, че не може да се направи категоричен извод за нА.чието на вина. Посочва се, че поведението му е било законосъобразно и адекватно на внезапно възникналата опасност, като е било предприето всичко възможно за предотвратяване на удара с детето.

Излагат се съждения за неправилно тълкуване и приложение от 2 първостепенния съд на Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС № 106/ 1983 г., по н.д. № 90/82 г., като съдът е пренебрегнал, че в конкретния случай спасителната маневра, извършена от водача, не е обществено опасна и не е изгубила правомерния си характер, като предприета при условията на крайна необходимост. Подчертава се, че пътнотранспортното произшествие е настъпило не защото маневрата е била неправомерна, а защото поведението на пешеходеца е било внезапно, непредвидимо и противоправно, при позоваване на съдебна практика.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба от насрещната страна - К. В. Р., не е постъпил.

Депозирана е насрещна въззивна жалба от К. В. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Г., община К., действащ чрез своята майка и законен представител С. Д. К., с адрес за връчване гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4 – адв. С. Ч., в която решението се атакува, в частта, с която е отхвърлена претенцията на тази страна против „Д. Общо застраховане“ ЕАД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер до претендирания от 900 000 лв., като се въвежда искане за отмяна на съдебния акт, в тази част, и присъждане на допълнително обезщетение.

В жалбата се твърди, че решаващият първоинстанционен състав не е отчел в пълна степен редица конкретни обективно съществуващи факти, което е довело до необоснованост на контестирания акт и до формалното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Изтъква се, че при определяне размера на застрахователното обезщетение, съдът е следвало да отчита и практиката на съдилищата по сходни случаи, конкретните икономически условия, нивата на застрахователно покритие, към момента на настъпване на произшествието, измененията в официалните данни на НСИ за размера на средната работна, както и ежегодното поскъпване на премията по застраховка Гражданска отговорност.

Изразява се позиция, че съдът правилно е приел, че е нА.це виновно противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил, което се намира в причинно-следствена връзка с тежките травми, причинени на ищеца, 3 но се сочи, че съдът неправилно е приел, че е нА.це съпричиняване от страна на пострадалото дете, като, в случай че такова се приеме, то следва да е в драстично по-малък процент. Въвеждат се доводи, че отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от „Д. Общо застраховане“ ЕАД, в който насрещната въззивна жалба се оспорва, като неоснователна и недоказана, и се моли за оставянето й без уважение.

Настоява се, във връзка с оплакванията в жалбата, че съдът е извършил детайлна индивидуална преценка на вида и тежестта на телесните увреждания, възрастта на пострадалото дете, характера и необратимостта на последиците, необходимостта от поС.ни грижи, както и отражението на инцидента върху бъдещия му живот.

Заявява се, че обезщетение изобщо не се дължи, тъй като настъпилите вредни последици не могат да бъдат приписани на виновно поведение на водача.

Позоваването в насрещната въззивна жалба на икономически показатели е оспорено като неправилно и ирелевантно. Искането за присъждане на пълния претендиран размер от 900 000 лв. се квА.фицира като ненамиращо опора в закона и съдебната практика, противоречащо на принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД.

Оспорват се доводите, изложени от въззивника - ищец относно процента на съпричиняване, като се сочи, че по делото е безспорно установено, че детето е навлязло внезапно на пътното платно, извън населено място, в зона с ограничена видимост и без очаквана пешеходна активност, като не е било осигурено ефективно родителско наблюдение.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по 4 чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, първоинстанционно решение е вА.дно и допустимо. че постановеното

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за обезщетение на неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирано от въззивника – ищец, като следствие от пътен инцидент, при който той е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е нА.це при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва нА.чието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззивник – ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от участвА.я в пътния инцидент водач – С. М. А..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

5

Установено е в производството, че въззивникът - ищец е отправил до застрахователното дружество на 27.08.2019 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не e получил плащане от застрахователя, e инициирал настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и искът му е допустим за разглеждане по същество.

По повдигнатите в жалбите оплаквания:

Ищецът претендира в настоящото производство да е бил противоправно увреден при настъпило ПТП, с управляван от застрахования при въззивника – ответник водач автомобил, при което са му били причинени следните увреждания, обективирани в представените по делото медицински документи и заключение на съдебно – медицинска експертиза: съчетана травма, тежка черепномозъчна травма, мозъчна контузия, мозъчен едем, контузия на гръден кош, контузия на бял дроб, кома – GCS 6,7 ст., охлузване на челото, като тези травми са довели до поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота. Вещото лице медик е конкретизирало, че по отношение на пострадалото дете са провеждани стационарно лечение и активно наблюдение, както и многобройни консултации със специА.сти от различни специалности, като възстановителният период е протичал много тежко; извършена е била на 9.10.2019 г. неврохирургична интервенция за отстраняване на хигром, като детето страда и от посттравматична епилепсия.

В допълнение, на 26.02.2024 г. оперативно му е била поставена гастростома. В предходен период ищецът е бил с поставена трахеостомна канюла за провеждане на изкуствена белодробна вентилация.

Вещото лице сочи, че през 2019 г. пострадА.ят е бил преведен в ДМСГД гр. Бургас, откъдето през 2020 г. е преместен в ДМСГД гр. Варна.

Актуалният преглед на ищеца е разкрил, че понастоящем детето заема принудително лежащо положение в леглото по гръб; с поставен памперс е, поради невъзможност за задържане на тазовите резервоари; поради отсъствието на гълтателен рефлекс, се храни през трахеостома, разположена на предната коремна стена; не извършва активни двигателни движения; не може да се обръща самостоятелно по гръб и корем; не посяга да вземе предмет, който му се подава; реагира на познат глас; не може да говори, 6 издава стонове; не следи с поглед хората; заглежда се в детски филмчета.