Решение № 3759 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3759 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100509988 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 12463 от 26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 7415/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 46-и състав, К. Ц. Л. и Ц. И. Л. са осъдени да заплатят в условията на разделна отговорност на Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, по предявните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сума в размер на 760.11лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. за топлоснабден имот с адрес: гр.

София, п.к. 1756, обл. София, общ. Студентска, ж.к. „********, ID номер: 400945, номер на инсталация: 4000255988, абонатен №: 220073, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба/07.02.2025 г./ до изплащане на вземането, и 103.03 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 03.02.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2022г. - м.04.2024г. в размер на 65.30лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/07.02.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ над уважения размер от 103.03 лева до пълния предявен размер от 111.34 лева и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 13.08 лева за периода от 17.07.2022г. до 03.02.2025г.

Със същото решение К. Ц. Л. и Ц. И. Л. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на 439.87 лева.

С решението „Топлофикация София” ЕАД е осъдена да заплати на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв на адв. И. А. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 9,01 лева., а на адв. С.

К. К. – адвокатско възнаграждение в размер на 9,01 лева.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените срещу К. Ц. Л. искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата К., чрез адвокат С. К., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че от 1 събраните по делото доказателства не се установява, че каква част от процесния имот се притежава от ответника Ц.. Сочи, че съдът неправилно е приел че е доказано основанието за начислена топлинна енергия, като се позовава на решения на Върховния административен съд, с които е отменена т. 6.1.1. от Методиката, като поддържа, че при липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия исковата претенция е недоказана и неоснователна. Посочва, че изброените документи, по които е работило вещото лице, не са представени по делото. Твърди, че претендираните от ищеца суми за лихва не се дължат, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин и не е установил изпадането в забава на ответниците. Сочи, че съгласно общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В тази връзка поддържа, че не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава. Счита, че сумите за дялово разпределение не се дължат, тъй като ищецът не е доказал, че ответниците имат задължение да заплащат в полза на дружеството възнаграждение за дялово разпределение. Твърди, че ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин на заплащане на услугата дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените срещу Ц. Л. искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата Л., чрез адвокат И. Н., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Оспорва извода за наличие на облигационно правоотношение, като се позовава на обстоятелството, че партидата е открива на К. Л.. Сочи, че съдът неправилно е приел че е доказано основанието за начислена топлинна енергия, като се позовава на решения на Върховния административен съд, с които е отменена т. 6.1.1. от Методиката, като поддържа, че при липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия исковата претенция е недоказана и неоснователна. Посочва, че изброените документи, по които е работило вещото лице, не са представени по делото. Твърди, че претендираните от ищеца суми за лихва не се дължат, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин и не е установил изпадането в забава на ответниците. Сочи, че съгласно общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В тази връзка поддържа, че не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава. Счита, че сумите за дялово разпределение не се дължат, тъй като ищецът не е доказал, че ответниците имат задължение да заплащат в полза на дружеството възнаграждение за дялово разпределение. Твърди, че ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин на заплащане на услугата дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответниците, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което жалбите са допустими.

Третото лице помагач на страна на ищеца не е подало в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

2

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК при условията на разделност пасивно субективно и кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия.

По делото е приет договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.

117 от ЗТСУ, рег. № 54, том Х, от 30.11.1983 г., съгласно който ответниците К. Ц. Л. и Ц. И.

Л. са придобили правото на собственост върху жилище № 70, находящо се в жилищната сграда-блок № ******** на VIII етаж.

Доколкото друго не е предвидено в договора и не следва от доказателствата по делото, то съгласно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС, дяловете на съсобствениците са равни.

Следователно от така събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответниците са страни по неформалното правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и период, като всеки от тях отговаря за задълженията по договора до размера на собствената си 1/2 ид. ч. от имота т. е. ответниците отговарят при равни квоти, както е посочено в исковата молба.

Обстоятелството, че ищцовото дружество е открило партидата за процесния имот на името на ответника К. Л., при положение че не се твърди, а и не се установява сключването на договор за доставка на топлинна енергия единствено, не води до друг извод, доколкото в хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ страни по облигационното правоотношение са всички съсобственици на топлоснабдения имот, независимо от това на чие име е открита партидата.

В този случай откриването на партида има единствено счетоводно значение.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила. В случая решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба за процесния период. За пълнота следва да се посочи и че в конкретния случай въззивникът ответник не е релевирал конкретно възражение, че действително доставената топлинна енергия за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от параметрите, посочени в Решение на съда от 23 октомври 2025 година по дело C-760/23 и касаещи изолацията на сградата и изолацията на отоплителната система, използваната за тази система материали, 3 респ. отражението на тези обстоятелства върху загубата на топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост, като такова общо възражение е поддържано и с въззивната жалба. При това, това възражение се опровергава по категоричен начин от приетото по делото заключение на СТЕ, според което топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределена именно по реда на методиката. Ето защо и при липса на оплаквания за конкретни неотчетени при разпределението параметри, този въпрос не подлежи на обсъждане.

Във връзка с оплакването във въззивната жалба на ответника, че съдът неправилно е уважил претенцията за мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия, тъй като не била доказаната датата на публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество, следва да бъде посочено, че периодът, за който е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е 15.09.2023 г. до 03.02.2025 г., като за този период намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти на гр. София, приети с Решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Ответникът като потребител на топлинна енергия и страна по договорно правоотношение, сключено при публично известни общи условия, отговаря както за дълга, така и за последиците от неплащането му на падежа. Противно на изложеното във въззивната жалба, за доказване на изпадането на длъжника в забава не се изисква публикуването на дължимите суми в интернет, тъй като съгласно чл. 33 ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32 ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33 ал. 4 от Общите условия. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за период, спрямо които намират приложение посочените общи условия, не е необходимо публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.