Решение № 3812 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3812 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20263110103190 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е предявен от Ж. К. Й., ЕГН **********, действаща чрез адв. Н. К., срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, действащ чрез юрк. М. М., специален отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва:

- главница в размер на 7157,22 лева;

- договорна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 15.12.2010 г. в размер на 756,66 лева;

- наказателна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 15.12.2010 г. в размер на 738,04 лева, които суми произтичат от договор за банков кредит от 15.02.2008 г., сключен между ищцата и „*“ АД и за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 20071/2010 г. по описа на Районен съд – Варна и въз основа на които е образувано изпълнително дело № 155/2025 г. по описа на ЧСИ Д. П. Я. с рег. № *, район на действие ОС-*, поради погасяването им по давност.

Твърди се в исковата молба от ищцата Ж. К. Й., че срещу нея било образувано ч. гр. д. № 20071/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, кредитор по което бил „*“ АД с ЕИК *, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 14.01.2011 г., предмет на който изпълнителен титул били процесните суми.

На основание издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 155/2025 г., по описа на ЧСИ Д. П. Я. рег. № *, район на действие ОС-*.

Посочва се, че на 27.01.2025 г. било издадено уведомление за извършено прехвърляне на вземане от „*“ ЕООД, на 07.02.2025 г. била издадена покана за доброволно изпълнение, на 20.02.2025 г. било издадено запорно съобщение. Твърди се, че няма удържани суми по изпълнителното дело.

Сочи се, че не са извършвани действия от страна на взискателя, прекъсващи давността за повече от пет години от последното действие, прекъсващо давността, за което 1 се твърди, че е влизането в сила на заповедта по чл. 417 от ГПК. Твърди се, че изпълнителното дело било образувано след изтичане на 5-годишната давност.

Поддържа се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, действия като образуване на изпълнително дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, извършване на справки, проучване на имущественото състояние на длъжника и набавяне на документи не представляват изпълнителни действия и не прекъсват погасителната давност.

Твърди се още, че когато молбата на взискателя не съдържа конкретно посочено имущество, спрямо което да бъде насочено изпълнение, не настъпва прекъсване на давността. Ищцата се позовава и на съдебна практика, според която действия на ЧСИ, насочени към несеквестируемо имущество, както и изпращането на запорни съобщения, които не са довели до реално налагане на запор, или насрочването на опис без фактическото му извършване, не прекъсват давността, тъй като представляват единствено проучване на имущественото състояние на длъжника.

Според ищцата в настоящия случай не са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат или спрат течението на погасителната давност, като за период, по-дълъг от пет години, липсват действия с такъв правен ефект. Поддържа се още, че съгласно константната съдебна практика действия, предприети след изтичане на погасителната давност, са незаконосъобразни и не могат да доведат до спиране или прекъсване на давността. Твърди се, че извършени след изтичането й действия по събиране на суми, налагане на запори, извършване на опис или плащания са недействителни и не пораждат правно действие.

Моли се за уважаване на така предявената претенция, предвид погасяване вземането по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „*“ ЕООД, в който е въведено възражение за неоснователност.

Излага, че поради неизпълнение на поетите задължения по Договор за Кредит е инициирано заповедно производство от банката кредитор, издаден е процесния Изпълнителен лист, въз основа на който е образувано първоначално изпълнително производство под номер на дело № 841/2011 г. по описа на ЧСИ Д. З. П.-Я. рег. № * при КЧСИ, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.

Счита, че петгодишния давностен срок не е изтекъл преди образуване на второто изпълнително дело пред ЧСИ, доколкото ищцата не е посочила дата, на която й е била връчена процесната заповед за изпълнение, съответно не сочи дата, на която същата се е стабилизирала поради неподадено в срок възражение, от което не може да се направи несъмнен извод изтекъл ли е преклузивният срок за възражение, за да бъде направена и проверка започнал ли е да тече установения петгодишен давностен срок. Излага, че влизането в законна сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със силата на пресъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността да се оспорва съществуването на материално право, удостоверено в изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК.

Сочи, че съгласно чл. 116, 6. „в", давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като твърди, че в процесния случай не е изтекла предвидената в чл. 110 33Д, вр. чл. 117, ал. 2 33Д, петгодишна погасителна давност за процесните вземания, обективирани в процесния изпълнителен лист. Счита, че перемпцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността.

Твърди, че разбирането, че след погасяването по давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи", категорично противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност.

Поради това, моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, доколкото счита, че изложените в исковата молба твърдения са неправилни, необосновани и недоказани. Иска се присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото, като релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско 2 възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, явява се лично и поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от тези факти.

Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността те да се събират принудително – изтекла пълна 5 годишна давност от последното валидно изп. действие.

В конкретния случай изпълителното основание е заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 417 от ГПК, а съдебното дирене, с оглед липсата на подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, е приключило с влизане в сила на заповедта. Съгласно чл. 418, ал. 6 от ГПК, заповедта за незабавно изпълнение, ведно с копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, се връчва на длъжника от съдебния изпълнител.

Видно е от изисканото изп. дело № 841 по описа за 2011 г. на ЧСИ Д. П.-Я., че изп. дело е образувано на 21.11.2011 г. по молба с вх. № 14699/21.11.2011 г. на „*“ АД. Предмет на изп. дело са процесните вземания по изпълнителен лист № 11754 от 20.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 20071 по описа за 2010 г. на РС-Варна. Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 16723/22.11.2011 г., ведно с изпълнителния лист и заповедта по чл. 417 от ГПК са връчени на ищцата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 16.12.2011 г., тъй като уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК е залепено на 01.12.2011 г. и двуседмичният срок за получаване на книжата от канцеларията на ЧСИ е изтекъл тогава. Така срокът за подаване на възражение е изтекъл на 02.01.2012 г. – първият следващ работен ден след изтичането на двуседмичният срок за възражение, съгласно редакцията на ГПК към 2011-2012 г. Т.е. заповедта по чл. 417 от ГПК е влязла в законна сила на 02.01.2012 г.

Ищецът се позовава на факта на изтичане в негова полза на погасителния давностен срок след завеждане на индивидуалното производство по принудително изпълнение.

Погасяването по давност не може да се съобразява служебно – то настъпва само при позоваване от страна на длъжника, от една страна и от друга страна, следва да се установи петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по принудително осъществяване на вземането.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В конкретния случай вземанията са установени с влязла в законна сила на 02.01.2012 г. заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 11754/20.12.2010 г., издадена по ч. гр. д. № 20071/2010 г. на РСВарна.

Т.е. от този момент /02.01.2012 г./ е започнал да тече пет годишният давностен срок.

За принудителното удовлетворяване на вземанията по заповедта по чл. 417 от ГПК е издаден изпълнителен лист, въз основа на който са заведени две изп. дела – изп. дело № 841/2011 г. и изп. дело № 155/2025 г. и двете по описа на ЧСИ Д. П.-Я..

В настоящия казус са приложими четири тълкувателни решения на ВС и ВКС, а именно:

3

Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд;

Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС;

Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС;

Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС;

Съгласно ППВС № 3/1980 г., погасителната давност не тече по време на висящ изпълнителен процес. В конкретния случай изп. дело № 841/2011 г. е образувано на 21.11.2011 г., с което действие давността досежно процесните вземания е спряла да тече.

Изп. дело № 841/2011 г. е прекратено по право на основание чл. 433, ал .1, т. 8 от ГПК на 07.01.2014 г., тъй като на 07.01.2012 г. е наложен запор върху вземането на ищцата за трудово възнаграждение, дължимо от работодателя „*“ ООД, като след тази дата в продължение на две години не са предприемани действия по принудително изпълнение по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Т.е. от горното следва, че в конкретния случай давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта по чл. 417 от ГПК, а именно 02.01.2012 г. и е спряла да тече с образуване на изп. дело № 841/2011 г. до момента на прекратяване на делото по чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК на 07.01.2014 г. Актът на съдебния изпълнител по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК от 19.07.2021 г. за прекратяване на изп. дело № 841/2011 г. няма конститутивно действие.

Съдебният изпълнител само прогласява в своя акт настъпилото по силата на закона прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, т. е. актът му има декларативен характер и липсата на постановление на ЧСИ не променя извода на съда за преустановяване висящността на производството по изп. дело, считано от 07.01.2014 г.