Решение № 1768 от 15.07.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1768 гр. Бургас, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20242120100771 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Р. С. Д. срещу И. Г. С. иск за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на целия поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С***, с адрес: гр. С***, ***, местност ***, с площ от 551 кв.м., с описание по документ за собственост: Земеделска земя на площ от 550 кв.м., съставляваща парцел XVII-31 в кв. 2 по плана на местността „***”, с. Р***, обл. Б**, целия парцел урегулиран от 550 кв.м., както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху незаконно завзетите от него 73 кв.м. от горепосочения недвижим имот, както и да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото. Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на горепосочения недвижим имот по силата на нотариален акт за дарение от 1999 г., с който неговите родителите са му дарили имота, като баща му си е запазил пожизнено право на ползване. Сочи се, че родителите на ищеца са придобили земята през 1983 г., като преимуществено баща му се е занимавал с нея. На следващо място се твърди, че ответникът И. С. е собственик на съседния парцел – ПИ с идентификатор ***, като той също пребивава в този имот от началото на деветдесетте години на миналия век. Заявено е, че в началото между двата парцела не е имало изградена ограда, докато през 1994 г. същите се застрояват, като тогава между построените две къщи била поставена телена ограда и вратичка, която не се е заключвала, но оградата не е отразявала границата между двата имота, с което ответникът бил наясно.

Първоначално имотите са се ползвали при много добри междусъседски отношения, като всеки от собствениците е имал достъп до целия свой собствен недвижим имот, както и до съседния такъв, при необходимост - ответникът прокарал през имота на ищеца, със съгласието на неговия баща, водопроводни тръби и ел. кабели до своя имот, а бащата на

1 ищеца прекарал през имота на ответинка вкопани в земята отходни тръби от септичната яма в своя имот. Преди няколко години ответникът изградил барака на оградата межу двата имота, но напоследък отношенията между страните се влошили, а след поредното пререкание ответникът заключил вратата на изградената ограда с катинар, от който не предоставил ключ на ищеца, като по този начин манифестирал, че счита теренът отвъд оградата за свой. Ищецът бил с ясното съзнание, че както оградата, така и изградената барака попадат в собствения му имот, поради което наел геодезисти, като при заснемането на място било установено, че ответникът незаконосъобразно е завзел 73 кв.м от имота на ищеца. Бащата на ищеца и той самият поканили ответника да се запознае с документите, като последният реагирал остро и заявил, че е готов да заплати тези 73 кв.м. на пазарни цени, с което на практика признал нарушението. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск за ревандикация на реална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 73 кв.м., разположена между отразената в кадастралната карта западна граница на имота и поставената на място ограда между този имот и съседния поземлен имот с идентификатор ***, е с правно основание чл. 108 от ЗС и е допустим. По отношение на останалата реална част от ПИ с идентификатор *** ищецът е предявил установителен иск за собственост с правно основание чл.

124 от ГПК, като съдът намира, че същият е недопустим, тъй като ответникът не оспорва правото на собственост на ищеца върху тази част от имота, съответно за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск досежно правото му на собственост.

Поради това производството по делото следва да бъде прекратено в частта относно предявения иск за приемане за установено, че ищецът Р. С. е собственик на частта от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. С*** извън спорната между страните площ.

Ответникът И. С. е подал отговор в законоустановения срок, в който е оспорил предявения иск като неоснователен. Оспорени са твърденията на ищеца, че ответникът не е собственик на целия ограден имот, че държи имота си без правно основание, че незаконосъобразно е установил фактическо владение върху имот, който не притежава, както и че изградената между двата имота ограда е само условна такава. Твърди, че от датата на придобИ.е на собствеността върху имота - 01.09.1993 г. до настоящия момент ответникът владее имота си в границите му съобразно документите за собственост и така, както му е било предадено владението върху имота през 1983 г., когато е бил настанен в него като ползвател. Сочи се, че оградата е поставена на границата между двата имота още при настаняването на Д. и С. като ползватели през 80-те години, като от тогава до днес винаги е била на едно и също място и винаги е вървяла по права линия с границите между имотите на север от процесните такива и там никога не е имало „чупка“, като до миналата година страните не са имали спор относно местоположението на общата им граница. Признава се обстоятелството, че първоначално отношенията между съседите са били много добри.

Заявява се, че поставянето на врата на оградата, както и безпрепятственото преминаване на ищеца и ответника през съседните имоти съставляват съизволителни действия и са израз единствено на добрите междусъседски отношения, като от никоя от страните никога не е имало намерение за своене на имота на съседа. На следващо място се сочи, че първоначално между двата имота е имало телена мрежа с врата - комшулук, а съществуващата понастоящем ограда е поставена от бащата на ищеца около 2010 г. на мястото на старата и представлява бетонов пояс с мрежа с колове, като в нея също е оставена врата. Посочва се, че след поставяне на оградата ответникът е построил в северната част на имота си две бараки, долепени до сградите в имота на ищеца. Оспорено е твърдението на ищеца, че безпроблемно е ползвал цялата площ на собствения си поземлен имот, включително спорната част от него, като се твърди, че ищецът и баща му никога не са ползвали тази част.

Твърди се, че отношенията между страните са се влошили след изграждането на кладенец в имота на ищеца около 2020 г., при ползването на който периодично се причинява 2 наводняване на къщата на ответника. Оспорва се твърдението, че ищецът е имал претенции по отношение на процесните 73 кв.м., като се твърди, че от 1994 г. до 2023 г. ищецът и неговият праводател не са манифестирали по никакъв начин претенции към тази площ, която попада зад оградата между двата имота и която е част от имота на ответника.

Оспорено е и твърдението на ищеца, че ответникът е признал нарушението, както и че е предложил на ищеца да му плати процесното място по пазарни цени. При условията на евентуалност се твърди, че ответникът е придобил собствеността върху процесните 73 кв.м. на основание изтекла в негова полза придобивна давност през периода 01.09.1993 г. – 01.09.2003 г. Оспорено е правото на собственост на ищеца върху процесните 73 кв.м. с твърдения, че праводателят му не е бил техен собственик, поради което не ги е прехвърлил валидно на ищеца. Заявено е, че ПНИ не е приложен и имотната граница между съседните имоти никога не е била местена. Ангажирани са доказателства.

Ответникът по първоначалния иск е предявил насрещни искове срещу Р. С. Д. и С. П.

Д., които първоначално са били разделени за разглеждане в отделно производство и по тях е било образувано гр.д. № 2630/2024 г. на РС-Бургас, но впоследствие това производство е присъединено към настоящото, предвид наличието на връзка помежду им.

В насрещната искова молба се твърди, че ищецът И. С. е собственик на парцел XVI32 в кв. 2 по плана на м. „***“ в землището на с. Р**, придобит на осн. пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като от 1983 г. той е бил ползвател на имота, през 1990-1992 г. го е застроил, а през 1993 г. е трансформирал ползвателските си права в собственически на горепосоченото правно основание. Сочи се, че имотът е нанесен в КККР на гр. С** като поземлен имот с идентификатор ***, но източната граница на същия не е вярно отразена в кадастралната карта и поради допуснатата грешка част от имота с площ от около 70 кв.м. е заснета като част от съседния ПИ с идентификатор ***, който е собственост на ответника по насрещния иск Р. Д.. На следващо място се сочи, че от началото на 80-те години С. Д. и съпругата му Д. Д. са били ползватели на съседния имот, като впоследствие те са го придобили по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а след това са го дарили на сина си при запазено правото на ползване върху него в полза на С. Д.. Твърди се, че между двата имота винаги е имало ограда, която е била поставена на границата между тях още при настаняването на страните като ползватели през 80-те години, като оградата винаги е била на едно и също място и до миналата година никога не е имало спор относно местоположението на общата им граница (оградата е била заснета в кадастралната основа на плана на м. „***“, действал към датата на съставяне на нотариалните актове на страните).

Сочи се, че допуснатата грешка в кадастрална карта е станала повод за предявяване на главния иск от Р. С., въпреки че на място спорната част от имота никога не е била приобщавана към имота на С.. Моли се да бъде прието за установено по отношение на Р. Д., че И. С. е собственик на реална част от имот с идентификатор ***, заключена между източната граница на п-л XVI-32 в кв. 2 по плана на м. „***“ в землището на с. Р***, действал към 1993 г., и западната граница на имот с идентификатор *** по кадастралната карта, като в първото открито съдебно заседание е добавено ново основание на този иск – при условие на евентуалност, а именно заявеното в отговора по първоначалния иск твърдение, че И. С. е придобил собствеността върху процесната площ от имота на Р. Д. на основание изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност през периода 01.09.1993 г. - 01.09.2003 г.

В насрещната искова молба на следващо място е заявено, че Р. С. Д. и С. П. Д. извършват неоснователни действия, с които пречат на И. С. да упражнява правото си на собственост, а именно изградили са два мръсни канала, единият от които излиза от фекалната яма, разположена под сграда на Д.и, а другият отводнява чешмите им, като и двата канала минават през целия двор на С., през улицата и се изливат в близкото дере, като те пречат на пълноценното използване на имота от страна на С. и създават заплаха за здравето на всички в околността. Моли се да бъдат задължени ответниците по насрещния 3 иск Р. С. Д. и С. П. Д. да премахнат отходните канали, прекарани през имот с идентификатор ***, както и фекалната яма на границата на двата имота.

Така предявените насрещни искове са с правни основания чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл.

109 от ЗС, като същите са допустими.

В съдебно заседание се явяват процесуални представители на И. С., които поддържат отговора по главния иск, както и предявените насрещни искове, ангажирани са доказателства.

Първоначално е бил предявен и насрещен иск за задължаване на ответниците да премахнат кладенец, изграден в поземлен имот с идентификатор 7800.50.31, както и да отстранят вредите по собствената на И. С. сграда с идентификатор ***, настъпили в резултат на наводняване от кладенеца, но в съдебно заседание на 05.11.2024 г. този иск е оттеглен и производството по него е прекратено.

Ответниците по насрещните искове са подали отговор, в който са оспорили същите като неоснователни. Оспорени са твърденията на ищеца, че кадастралната карта е сгрешена, че между двата имота винаги е имало ограда, както и че Д. са извършвали неоснователни действия, с които пречат на С. да упражнява правото си на собственост. Изложени са съображения, идентични с тези в исковата молба. Заявено е, че единият от прокопаните през имота на С. канали е за отвеждане на водата от две мивки, а другият е преливник за септичната яма на Д., който никога не е преливал. Сочи се, че септичната яма съществува откакто е построена вилата през 1994 г. и в нея редовно се добавят химикали, които разбиват съдържанието до течност без миризма и за над 30 години И. С. не се е оплакал тръбите да му създават неудобство. Твърди се, че съоръженията са прокарани в съответствие с всички нормативни изисквания към датата на изграждането им. Изложени са и други твърдения, които към момента са ирелевантни, предвид частичното оттегляне на насрещните искове.