Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 477 от 03.10.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 970/2025
Вид
Решение № 477
Подписан
03.10.2025
Състав
Дария Иванова Митева Маринова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. ***, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20254430200970 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-0938-00901/16.04.2025 год. издадено от Началник сектор към ОДМВР ***, Сектор Пътна полиция ***, с което на от М. К. К.

ЕГН **********,адрес: ж.к „ ***, гр. *** за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал. 1, т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лв. и за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2 б“б“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Жалбоподателят М. К. редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, явява се упълномощен представител адв. М. Б. АК-***. Поддържа искането за отмяна на издаденото НП, релевира факти за неналичие на виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и за незаконосъобразност на издаденото НП по отношение на нарушенията посочени в него.

Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище по жалбата .

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя от М. К. К. за това, в град ***, булевард Георги Кочев до номер 39 с посока на движение към булевард Христо Ботев, като водач на собственият си товарен автомобил Ауди СКУ7 с регистрационен номер *** извършва следното:

При движение по булевард Георги Кочев до номер 39, извършва маневра 1 при която навлиза частично от лява пътна лента в дясна пътна , лента, като не се съобразява с по-пътно движещият се в нея мотоциклет Хонда ЦБР 1000 РР с регистрационен номер *** с водач П.П.П. , като го удря странично с дясната страна в следствие на което губи контрол и равновесие пада на дясно и се удря в паркиралия лек автомобил Опел Астра с регистрационен номер E*** с което се реализира ПТП с материални щети по трите МПС и пострадал водач на мотоциклет Хонда с регистрационен номер *** с водач П.П.. , е извършил:

1.

ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МАНЕВРА, КОЯТО Е СВЪРЗАНА С

НАВЛИЗАНЕ ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО В СЪСЕДНА ПЪТНА ЛЕНТА

НЕ ПРОПУСКА ППС, КОИТО СЕ ДВИЖАТ ПО НЕЯ И РЕАЛИЗИРА

ПТП, с което виновно е нарушил/а чл,25 ал. 2 от ЗДвП.

За извършеното нарушение е съставен АУАН GA№ 1066213/25.08.23г.

НП № 25-0938-00901/16.04.2025 год. издадено от Началник сектор към ОДМВР ***, Сектор Пътна полиция *** е издадено въз основа на саставеният АУАН GA№ 1066213/25.08.23г и е възприето, че жалбоподателят е извършил две нарушения, както следва:

1.При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента не пропуска ППС, които се движат по нея и реализира ПТП с което е прието, че виновно е нарушил/а чл.25 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл. 179, ал. 1, т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лв.

И

2.Не остава на място на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието с което е нарушил чл. 123, ал.1, т.2 б “б“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1 ,т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

За установяване на административно нарушение - АУАН е съставен от свидетел-актосътавител Л. И. Ц. – на длъжност мл.автоконтрольор при ОД на МВР ***, сектор „Пътна полиция“ и в присъствието на свидетеля А. Й. служител при ОД на МВР ***, сектор „Пътна полиция. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от него и другите посочени в акта лица. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.

Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 16.05.2025г. Поради несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред РС *** било обжалвано издаденото НП с жалба от 21.05.2025г.

В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителятЛ.Ц. , който сочи, че заедно с неговия колега А.Й. са посетили въпросното ПТП след подаден сигнал от дежурния при ОД на МВР-***.

Твърди, че с колегата си не са очевидци на реализираното ПТП и на мястото са пристигнали по късно,като там на място е бил само мотоциклета.

Гражданин им е казал , че водача на мотоциклета е влязъл в Бърза помощ, за да му се окаже медицински преглед. Влезли в Бърза помощ да изпробват водача на мотоциклета за употреба на алкохол. Водача бил изпробван. След като излезли на мястото на ПТП, срещу входа на Бърза помощ, установили и 2 другия водач на автомобила ,жалбоподателят К. които бил на мястото на произшествието като бил изпробван и той за алкохол. АУАН бил съставен след като били изслушани и двамата водачи- участници в ПТП .След като съдът предяви на актосъставителят Скицата за ПТП ,същият заявява че мотоциклета е бил между двата автомобила паркирания автомобил и автомобила в вдясно на водач №1 отбелязан по схемата. Актосъставителят св. М.К. твърди,че не са търсили друг свидетел очевидец на станалото ПТП ,а другия му колега св. А. Й. е станал свидетел на АУАН който от своя страна също не е очевидец на ПТП.В тази насока напълно идентични са показанията на другият служител на пътна полиция св.А. Й.,които също не е очевидец на ПТП.

Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на свидетелите,доколкото същите установяват отчасти установената и описана от тях в АУАН и НП фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената административно наказателна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Същественото при производството от административно наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, 3 настоящият състав на Районен съд *** намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите Ц. и Й. не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушения.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Ц. и св.

Й. се установява, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписания като свидетел по акта Й. е полицейски служител и също не е очевидец,въпреки че на място е имало други свидетели които са очевидци.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

Посочения в акта свидетел е служител на Пътна полиция *** ,който не е очевидец,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна, жалбодателят да е извършил нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на обективната действителност. АУАН е съставен от лица ,които не са очевидци на извършеното нарушение.В тази посока са и показанията на актосъставителя Ц. , който заявява,че на място са установили само единия автомобил коти бил паркиран,мотоциклета , а другият водач на МПС го намерили на мястото на ПТП още след като излезли от Бърза помощ.

Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП, че единият двама водачи са участвал в него- на автомобила и на мотоциклета, като се 4 споменава че на паркиралия автомобил са нанесени щети, но не се доказа безспорно нито механизмът на сблъсъка, нито са описани щетите .

Съдът намира, че не се доказва безспорно жалбоподателят да е извършител нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие се установява,че жалбоподателят М. К. е платил наложеното му с Глоба административно наказание за нарушението на чл25 ал1 от ЗДвП.

С оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и се явява друго, самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно поради следното:

Нито в АУАН№ GA1066213/25.08.2023 год., нито в НП № 23-0938002829/08.09.2023 год., нито от разпита на свидетелите не се установява в хода на съдебното следствие жалбоподателя да е извършвал друго нарушение, извън това за което още в същия ден му е съставен АУАН за нарушение по чл.25 ал. 2 от ЗДвП.

Ако актосъставителя е бил възприел, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл. 123, ал.1, т.2 б “б“ от ЗДвП, то това нарушение би трябвало да бъде установено и вписано в съставения на мястото на ПТП респективно в АУАН № GA1066213/25.08.2023 год.

Нещо повече очевидно и прокурора не е възприел, че жалбоподателя е напуснал местопроизшествието и това е така, тъй като, ако прокурора беше възприел, че същия е избягал от местопроизшествието, което е равнозначно на “ Не остава на място на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието“ в хипотезата на чл. 123 от ЗДвП , то тога правната квалификация на деянието щеше да бъде по чл. 343, ал.З във вр. с ал.1 б“б“ вр. с 342 ал.12 от НК , а не такава, каквато прокурора е приел в постановлението и за което му е било повдигано обвинение по чл. 343, ал.1, б“б“ вр. с чл. 342 ал.1 от НК .