Решение № 1632 от 11.08.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1632

Сливен, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VII състав, в съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЕЛ ЛОЗЕВ административно дело № 20267220700137 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Й. В. Г., с [ЕГН], от гр. К., [улица], чрез адв. Д. Д. от АК Шумен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1464402/28.02.2026 г. на п. в Районно управление (РУ) Котел към ОДМВР Сливен, М. Р. А., с която на Й. В. Г. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издадената заповед като противоречаща на целта на закона и постановена в нарушение на принципа на съразмерност. Счита, че жалбоподателят по никакъв начин не е предизвикал описания в заповедта противоправен резултат, доколкото водачът е управлявал процесното МПС без знанието и съгласието на неговия собственик. Твърди се, че незаконосъобразно административно-наказващият орган не е изследвал това обстоятелство. Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание Й. В. Г., редовно призована, явява се лично и с пълномощника си адв. Д. Д., който в хода на устните състезания поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива. В допълнение излага аргументи, че процесният автомобил има съществено значение за ежедневните и икономически нужди на семейството на жалбоподателя.

Ответната страна – п. в Районно управление Котел към ОДМВР Сливен, М. Р. А., със съпроводителното писмо при представяне на административната преписка не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

В съдебно заседание, п. в Районно управление Котел към ОДМВР Сливен, М. Р. А., редовно призован, явява се лично. Направените от него становища по делото като съдържание съставляват неговото възприятие за случилото се в протеклото административно-наказателно производство.

Съдът, като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2026 г. на А. М. Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3984962/28.02.2026 г. против А. М. Г. за това, че в гр. Котел по ул. „Васил Левски“ до дом № ..... посока към с. Градец, управлява като водач товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Й. В. Г., след като със ЗППАМ № 25-0804-000340/24.11.2025 г., влязла в сила на 28.11.2025 г. е лишен по административен ред от право на управление на МПС, представляващо нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадена ЗППАМ № GPAM-1464402/28.02.2026 г. на п. в РУ Котел към ОДМВР Сливен, М. Р. А. (лист 9, лист 19, лист 35, лист 48), с която на Й. В. Г. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни. Заповедта е връчена срещу подпис на оспорващата на 28.02.2026 г.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в това число Свидетелство за регистрация Част I № ********* (лист 7, лист 50); Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на директора на ОДМВР Сливен (лист 14, лист 52, лист 93), с която е оправомощил служителите на ОДМВР да издават ЗППАМ по ЗДвП (т. 2.5 за полицай в сектор/група „Охранителна полиция”/ група „Патрулно-постова дейност” в РУ Котел към ОДМВР Сливен, М. Р. А.); Заповед № 343з-2437/12.09.2022 г. на директора на ОДМВР Сливен, с която е определен М. Р. А. като преминал необходимото обучение да осъществява контролна дейност за група „Охранителна полиция“ в РУ Котел (лист 95); Длъжностна характеристика за д. п. – с. п. в сектор/група „Охранителна полиция“/ група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“/ Участък на РУ при ОДМВР (лист 56); Докладна записка № 287р-2929/04.03.2026 г. до началника на РУ Котел, относно извършена проверка на товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег. № [рег. номер] (лист 16, лист 36); АУАН серия GA № 3984962/28.02.2026 г. против А. М. Г. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП (лист 17, лист 34); Справка за нарушител/водач за Й. В. Г. (лист 18, лист 40); Справка за нарушител/водач за А. М. Г. (лист 37); Наказателно постановление № 26-0287-000045/16.03.2026 г. на началника на РУ Котел, с което на А. М. Г. за процесното нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 153,39 евро (лист 33).

По искане на жалбоподателя е допуснат разпит на свидетел, в режим на довеждане, на лицето А. М. Г. – водач на процесното МПС и с. на оспорващата. Според неговите показания е управлявал процесния товарен автомобил след като е бил наясно, че е лишен от правоспособност към момента на шофирането, но без знанието или разрешението на с. си.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, считано от връчването на заповедта на 28.02.2026 г. до подаване на жалбата на 12.03.2026 г., от лице с правен интерес – адресат на ЗППАМ и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Принудителната административна мярка е приложена с мотивирана заповед от надлежно оправомощено длъжностно лице. Със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. директорът на ОДМВР Сливен е оправомощил служителите на ОДМВР да издават ЗППАМ по ЗДвП, в частност по т. 2.5 за полицай в сектор/група „Охранителна полиция”/ група „Патрулно-постова дейност” в РУ Котел към ОДМВР Сливен да издава заповеди като процесната. В тази връзка с преписката е представена и Заповед № 343з-2437/12.09.2022 г. на директора на ОДМВР Сливен, с която е определен М. Р. А. като преминал необходимото обучение да осъществява контролна дейност за група „Охранителна полиция“ в РУ Котел. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Сливен.

Спазена е изискуемата съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма. Актът притежава необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото съдържа правни основания, кореспондиращи с установените фактически обстоятелства.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК за установяване на фактическата обстановка и за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. По оплакването за липса на изследване от административно-наказващия орган на обстоятелството за липса на съгласие от собственика на МПС, същото е неоснователно, доколкото и не представлява елемент от състава на установеното нарушение, който да следва задължително да бъде отразен в АУАН или ЗППАМ.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда постановяване на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство“, за който е установено, че управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Достатъчно за прилагане на ПАМ е да бъде установено, че автомобилът на собственика е управляван от лице, за което е налице някое от посочените обстоятелства.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, чието свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. „з“, подт. гг) от ЗДвП. Самият водач при разпита в съдебно заседание заявява, че към момента на управление на процесния автомобил е бил наясно, че е лишен по правото да управлява МПС. Мярката, наложена в тази хипотеза на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е превантивна и преустановителна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на процесното МПС.

Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

По делото не е спорно, че на 28.02.2026 г. в гр. Котел по ул. „Васил Левски“ до дом № ..... посока към с. Градец, товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Й. В. Г., е бил управляван от А. М. Г., след като притежаваното от него СУМПС е временно отнето.

Предвид изложеното, налице са били всички кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на административна принуда спрямо собственика на процесното превозно средство.

При издаването на процесната ЗППАМ е спазена целта на закона. В приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 180 дни (6 месеца), което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. Освен това, ЗППАМ е съобразена и с целите, регламентирани в чл. 1, ал. 2 и чл. 171 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, представлява част от действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки. В този смисъл, семейната необходимост от разполагане с автомобил не може да се противопостави на преследваната от закона цел.