Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 13.10.2022, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Гражданско дело 881/2021
Вид
Решение № 148
Подписан
13.10.2022
Състав
Нася Иванова Япаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Поморие, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20212160100881 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с която е предявен иск от В. И. М., Д. Т. М. и Р. Т.а К. чрез адв. С-М против В. Д. М.. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на магазин с идентификатор *** по к.карта и к.регистри на гр.Поморие, с адрес гр.Поморие, ..., разположен в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ 10кв.м. придобит по давностно владение и наследство и това обстоятелство е обективирано в н.акт № 125, том I, дело 102/2018г., като магазина е във владение на ответника - брат на наследодателя им. Тъй като ответникът не ползвал имота по предназначение, а на тях им бил необходим го помолили да освободи имота, но същия отказал. Молят, съдът да постанови решение с което да осъди ответника да освободи собствения им недвижим имот, а именно: магазин-сграда с идентификатор *** по к.карта и к.регистри на гр.Поморие с адрес на имота гр.Поморие, ..., разположен в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ 10кв.м., с брой етажи 1, с предназначение: сграда за търговия. Претендират направените по делото съдебно-деловодни разноски. Оспорват предявения насрещен иск от ответника. В съдебено заседание поддържат иска и ангажират доказателства.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, като ответника оспорва основателността на предявения иск и предявява насрещен иск. Оспорва правото на собственост на ищците, твърди че представения н.акт е неверен и че той владее имота от 2004г. въз основа на сключено споразумение с наследодателя на ищците и е собственик на имота на основание давностно владение установено от 05.01.2004г. Твърди, че ищците 1 никога не са владели имота. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Предявява насрещен иск и като твърди, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение започнало от 05.01.2004г. и моли съдът да приеме за установено, по отношение В. И. М., Д.

Т. М., Р. Т.а К., че той е собственик на магазин-сграда с идентификатор *** по к.карта и к.регистри на гр.Поморие с адрес на имота гр.Поморие, ..., разположен в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ 10кв.м., с брой етажи 1 , с предназначение: сграда за търговия на основание давностно владение и да отмени като неверен представения с исковата молба н.акт за собственост № 125, том I, дело №102 от 2018г. на нотариус Хр.Р. в частта касаеща магазин-сграда с идентификатор *** по к.карта и к.регистри на гр.Поморие. Претендира направените по делото съдебно деловодни разноски.

Предявения иск е с правно основание чл. 108 от ЗС. Предявения насрещен иск е с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че ищците са наследници на Т. Д. М. починал на 16.10.2014г., като това се установява и от представено удостоверение за наследници с изх.

№1159/23.09.2021г. издадено от Община Поморие видно от което родителите на ответника и наследодателя на ищците са починали – Д. Т. М. на 07.09.2000г. и Р. В.ева М. почина на 31.03.2017г. Представен е от ищците по делото н.акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 125, том I, дело №102/2018г. видно от които ищците са признати са собственици по давностно владение и наследство от Т. Д. М. на: 1. 24.17/85.17ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение жилище, апартамент с брой нива на обекта 2 с площ 85.17кв.м., като идеалната част идва от разширение /пристрояване/ на площ 24.17кв.м. към съществуващия втори етаж с площ 61кв.м. към североизточния близник с която пристройка е увеличена площа на жилището

2. магазин – сграда с идентификатор *** по к.карта и к.регистри на гр.Поморие, разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ 10кв.м. с предназначение сграда за търговия построена в УПИ VII-2195, в кв.135 по плана на гр. Поморие.

Представено е уведомление изпратено до ответника с което ищците определят на ответника едноседмичен срок да освободи собствения им магазин с площ 10кв.м. Таза покана е връчена на ответника на 03.09.2021г. По делото е представено споразумение от 05.01.2004г. сключено между ответника и Т. Д. М. – наследодател на ищците, по силата на което Т. М. и В. М. се споразумяват Т. М. като собственик на 1/4ид.ч. от дворното място цялото с площ от 450кв.м. и собственик на втори жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна жилищна сграда-североизточен илзнак и В. М. като съсобственик на 1/4ид.ч. от дворното място и първи жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна жилищна сграда относно ползването на общите части от съсобствената им 2 жилищна сграда и построените в идеалната им част без редовни строителни книжа и разрешения на дворното място, постройки като Т. Д. М. ще ползва цялата площ на подпокривното пространство на североизточния близнак от двуетажната двуфамилна сграда като складово помещение, а в замяна отстъпва на брат си ползването на построената в източната част на двора сградата постройка – магазин със застроена площ от около 8кв.м. и лятното помещение изградено в западната част на двора състоящо се от стая, антре и тоалетна и навес. Представен е н.акт № 97, том-трети , дело № 988/1993г. от който се установява, че Д. Т. М. и Р. М. са дарили на сина си – В. М. първи жилищен етаж представляващ самостоятелно жилище, от североизточен близнак, построена на два етажа на площ от 61кв.м. в дворно място, съставляващо парцел VII-2195, в кв.135, заедно с ½ ид.ч. от собствената си ½ ид.ч. от посочения парцел. Видно от представения н.акт № 98, том – трети , дело № 989/1993г. Д. Т. М. и Р. М. са дарили на сина си – Т. М. втори жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище, от североизточен близнак, пострена на два етажа на площ от 61кв.м. в дворно място, съставляващо парцел VII-2195, в кв.135, заедно с ½ ид.ч. от собствената си ½ ид.ч. от посочения парцел.

По делото са допуснати четирима свидетели. Свидетелката К. свидетелства, че и е известно, че страните спорят за обект - магазин, който обект построил брат й през 1994г. и през 1995г. започнал да се ползва като магазин за риба, но последните години не се ползвал като магазин. Сочи, че живее близо и знае, че ищците искат да ползват магазина, но В. не им предоставя достъп до него и често ищцата М. и се оплаквала, че не може да ползва и задната част на двора, тъй като се страхува от ответника. Свидетелства, че и след 2004г. е виждала ищците да ползват магазина и ищцата искала да си сложи дървата в „магазина”, но била заплашвана от В. и си качила дървата на терасата. Свидетелката М. съпруга на ищеца Д. М. свидетелства, че магазина се намира точно на улицата и в началото се е ползвал като магазин за риба от родителите на съпруга и, но от няколко години съпруга и, сестра му и свекърва и нямат достъп, тъй като В. имал претенции, че магазина е негова собственост.

Сочи, че отношенията им с ответника са много изострени и след като В. е сменил патрона, вече свекърва й няма ключ и в момента помещението се ползва като склад от В.. Свидетеля Н. свидетелства, че от 2004г. В. ползва магазина, като си слага там личен багаж и не е виждал друг да ползва магазина. Сочи, че е помагал на В. да пренася багаж от задната стаичка и е влизал в обекта от вратата която е откъм улицата. Свидетеля Петров свидетелства, че познава В. и е познавал и брат му и му е известно, че са имали разправии.

Сочи, че е помагал на В. да си сложи покъщнина, натурии в магазина в който знае, че има два входа и той е влизал отзад откъм стаята В. и никога не е виждал роднина на брат му да влизат в магазина.

Представена е по делото скица за сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** , сграда за търговия с площ 10кв.м. в която са отразени собствениците по данни от КРНИ Р. К., В. М. и Д. М..

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен.

3

За да е основателен иска с правно основание чл. 108 от ЗС, следва ищците да установят, че са собственици на имота на соченото от тях основание и че същия се владее от друго лице, без правно основание. Ищците твърдят, че са собственици на имота, като са го придобили по давност и наследство.

Установи в настоящото производство и не се спори, че построения от ищцата В. М. и съпруга и търговски обект - магазин с площ 10кв.м. в съсобствено дворно място, е построен без надлежно учредено право на строеж и без строителни книжа. След построяването му магазина се е ползвал като магазин за риба, като категорично е установено, че след 2004г. обекта не се е ползвал като магазин, а като склад от ответника. Спорове между наследодателя на ищците и ответника са ги мотивирали да сключат на 05.01.2004г. споразумение, видно от посоченото в него „с оглед отстраняване недоразуменията между тях относно ползването на общите части на съсобствената им жилищна сграда и построените в дворното място без строителни книжа и разрешения постройки”.

Със споразумението, според съда наследодателя на ищците и ответника са уредили начина на ползването на съсобствени имоти: общите чести на съсобствената им жилищна сграда и построените в дворното място без строителни книжа постройки – магазин, лятно помещение, състоящо се от стая, антре и тоалетна и навес долепен до тази постройка.

Доколкото това споразумение видно от посоченото в него е постигнато за да се преодолеят недоразуменията, съдът счита, че владението на незаконно построения търговски обект магазин от построяването му до 05.01.2004г. - сключване на споразумението не е било спокойно.

Ищците не доказаха наследодателя им да е владял имота спокойно и необезпокоявано 10 години след построяването му в съсобственото дворно място и да го е придобил по давност до 2004г когато е сключено споразумението. Установено е от представените доказателства, че през 2004г. имота е предоставен за ползване на ответника и след този период ползването на имота е от ответника, а ищците макар и да са се опитвали за ползват сградата, това не се е случвало поради противопоставянето на ответника. Доколкото построеното без надлежно учредено право на строеж е собственост на собствениците на земята, то и за времето от построяването на обекта до подписване на споразумението според съда, не е изтекла придобивната давност в полза на наследодателя на ищците. От построяването на магазина до подписването на споразумението, не се доказа да са изтекли 10 години през които владението да е било спокойно и непрекъснато. Напротив още преди смъртта на наследодателя на ищците, ответника който вече е ползвал имота е отказвал да предаде имота и е оспорвал собствеността, като това ищците са изложели в отговора на исковата молба.

Самите ищци в отговора на насрещния иск сочат, че скоро след подписване на споразумението техния наследодател е поискал от ответника да освободи търговския обект, който е отказал и това е довело до влошаване на отношенията им. В тази връзка не може да се приеме, че владението на ищците е било спокойно и необезпокоявано. В тази насока са показанията на св. К., която свидетелства че ищците искат да ползват магазина, но В. не им предоставя достъп до него и ищцата М. си качила дървата на тавана, тъй като не 4 може да ползва и задната част на двора. Според съда, след подписване на споразумението, търговския обект не се е ползвал от ищците, а дори и същите инцидентно да се имали достъп до имота, то същите не са го владели спокойно и необезпокоявано от никого и в тяхна полза не е изтекла придобивната давност. Непрекъснатите спорове между страните са довели до това търговския обект да не може да се придобие по давност, тъй като не е установено спокойно владение. Затова и съдът счита, че ищците не са собственици на процесния имот: магазин-сграда с идентификатор *** по к.карта и к.регистри на гр.Поморие с адрес на имота гр.Поморие, ..., разположен в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ 10кв.м., с брой етажи 1 , с предназначение: сграда за търговия и иска им за предаване владението е неоснователен.