Решение № 240 от 19.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. София, 19.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20241110217563 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба серия К, № 8823213/24.05.2023г., издаден от МВР-СДВР, с който на И. Е. Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на "*********“ ЕООД, с ЕИК ******** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от ЕФ не става ясно в какво качество е извършил нарушението жалбоподателя – на ползвател или на собственик на МПС. На следващо място се твърди, че правната квалификация на извършеното деяние е формулирана по неясен начин. В жалбата се посочва, че когато режимът на скоростта е въведен с пътен знак, това обстоятелство следва да бъде описано в обстоятелствената част на санкционния акт. В тази връзка се твърди, че неясното описание на нарушението е довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. По-нататък се твърди, че не е упоменат типа АТСС, 1 поради което за санкционираното лице е останал неясен въпросът дали са спазени изискванията за поставянето и използването на АТСС. Оспорва се и техническата му годност. Твърди се, че в ЕФ липсва отразяване на разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. С жалбата се иска от съда да отмени ЕФ и се отправя претенция за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозирана преди съдебното заседание молба, процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Б. К., взема становище по делото и моли съда да отмени издадения ЕФ.

Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се представлява. В придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка до съда, се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на 24.05.2023 г. в 15:36 часа, в гр. София, п о Околовръстен път и Северна скоростна тангента, с посока на движение от бул. "Ломско шосе" към ул.

„Латин Колев“, извън населено място, при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено в пътен знак В-26, управлява лек автомобил, марка/модел "*********", с рег. № ********, собственост на дружеството "*********“ ЕООД, със скорост на движение 96 км/ч, като по този начин е превишил разрешената скорост с 46 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система, тип CORDON M2 № MD1192, което съгласно приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства (протокол от проверка и удостоверение за одобрен тип средство за измерване) се явява годно техническо средство за контрол на скоростта.

Видно от писменото доказателство (справка за регистрация на МПС), приложено по делото, автомобилът, е собственост на дружеството "*********“ ЕООД, с ЕИК ********. Електронния фиш е бил връчен на 2 законен представител на юридическото лице – собственик на автомобила .

Видно от доказателствената съвкупност по делото, не е подадена декларация с правно основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с оглед на което се явява правилно ангажирана отговорността на жалбоподателя, съобразно разпоредбата на чл.

188, ал. 2 от ЗДвП.

Разрешената скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението е била 50 км/ч.

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът кредитира като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения електронен фиш се съдържат данни за: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените законови разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката за плащането й.

С оглед на това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по делото електронен фиш, от който е видно, че същият съдържа всички предвидени в закона реквизити. С оглед на това, неоснователни се явяват твърденията, наведени в жалбата, че при издаването на ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че със своето поведение жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна, нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили, извън населено място, въведено с пътен знак. Движейки се на посоченото в електронния фиш време 3 и място, с посочената скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 46 км/ч (жалбоподателят се е движил със скорост от 96 км/ч, а разрешената скорост е била 50 км/ч). Правната квалификация на деянието е точно формулирана, с оглед на което направеното възражение в жалбата, в тази насока, се явява неоснователно.

Нарушението е извършено в участък, в който е било въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. с пътен знак В-26, видно от приложените по делото доказателства.

Нарушението е установено, посредством използването на АТСС, което е сертифицирано и проверено, като е посочен и неговият фабричен номер. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства.

От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че МПС, с което е извършено нарушението е било собственост на юридическото лице, с оглед на което правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на неговия законен представител.

Същият не е посочил друго лице, което да го е управлявало, въпреки че в електронния фиш са му били дадени указания, че може да представи писмена декларация кой е управлявал автомобила. Следователно именно законният представител на дружеството се явява административно-наказателно отговорно лице, съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.

В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.

165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера, поради което и на това основание не би могло да бъде отменен процесния електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, при превишаване на максимално разрешената скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч, 4 предвиденото административно наказание е глоба в размер на 400 лв, с оглед на което размерът на наложената санкция се явява правилно определен.

С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

При този изход на делото, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото не е отправена претенция в тази насока, съдът не следва да се произнася по въпроса с разноските.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба , серия К, № 8823213/24.05.2023 г., издаден от МВР-СДВР, с който на И. Е. Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на "*********“ ЕООД, с ЕИК ******** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5