Решение № 382 от 13.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. К., 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20235510100248 по описа за 2023 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Н. заявява, че на 08.05.2020 г. бил сключен Договор за финансов лизинг между „В.Кр.” ООД и М. М.. По силата на този договор бил предоставен на М. М., при условията на финансов лизинг, лек автомобил марка П., модел ***, peг.

№ ****, рама № *******. Сочи, че през времетраенето на договора автомобилът е бил изключителна собственост на Лизингодателя, а лизингополучателят е имал право да го ползва при условие, че заплаща дължимите лизингови вноски.

Твърди, че съгласно условията на Договора, лизингодателят е предоставил на лизингополучателя гореописания лек автомобил на лизинг при стойност за лизинг на автомобила в размер на 1750 лева, със срок на издължаване 12 месеца, която сума ведно с уговорената лихва в размер на 401,96 лева, възлиза общо на сума в размер 2151,96 лева, която лизингополучателят се е задължил в срок от 12 месеца да изплати на лизингодателя на дванадесет вноски, всяка в размер на 179.33 лева. Размерът, броят и датата на плащане на всяка една месечна погасителна вноска са изчерпателно посочени в Погасителния план - Приложение № 1, представляващ неразделна част от договора;

Заявява, че лизингополучателят не е заплащал лизинговите си вноски по автомобила, поради, което на основание чл. 9.2 от Договора за финансов лизинг с нотариална покана го уведомили, че прекратяват договора и изискали да им предаде собственият им автомобил.

1

Сочи, че тъй като местонахождението на автомобила и на лизингополучателя било неизвестно за тях, автомобилът не им бил предаден и през 2021 г. депозирали жалба до РУ К., като с помощта на органите на МВР установили контакт с лизингополучателя, който поел ангажимент да заплаща по 150 лв. месечно до изплащане на задължението, като в този случай, дружеството се съгласило същият да не предава автомобила, а да го използва, съгласно условията на договора. При така направената договорка, лизингополучателят заплатил 3 вноски по 150 лв. и след това отново преустановил плащанията по договора за лизинг.

Твърди, че към настоящия момент отново не успяват да установят връзка с лизингополучателя, нямат информация за местонахождението на автомобила, не могат да открият нито лизингополучателя, нито автомобила.

Сочи, че съгласно чл., 3.1. от договора лизингополучателят се задължава да придобие собствеността на автомобила след изтичане на срока на договора при условия, че е заплатил всички дължими суми по договора лизингови вноски, данъци, такси и др. Съгласно чл. 3.4. от договора, в случай, че лизингополучателят не е изпълнил едно или няколко условия по чл. З.1., се задължава да върне автомобила при условията на чл. 9.10 от договора - а именно да върне автомобила в срок от 5 дни от прекратяването на договора, в случая от изтичането на срока на договора. М. М. не е изпълнил условията за придобиване на автомобила, тъй като не е изплатил дължимите лизингови вноски и в тази връзка следва да върне автомобила на лизингодателя в срок от 5 дни от изтичане срока на договора. Към момента на входиране на настоящото заявление, лизингополучателят не е върнал предоставеният му при условията на финансов лизинг лек автомобил, нито е изплатил дължимите към дружеството лизингови вноски.

Поради факта, че през време на действието на лизинговия договор автомобилът е бил във владение на лизингополучателят, а същият не е изплащал лизинговите вноски, същият дължи заплащане и на лизинговите вноски по договора.

Заемополучателят М. Б. М., е заплатил сума по Договор за паричен заем N*****/08.5.2020г. както следва: на 28.07.2020 г. е заплатена сума в размер на 180,00 лева; на 17.08.2020г. е заплатена сума в размер на 160,00 лева; на 10.09.2020 г. е заплатена сума в размер на 220,00 лева; на 01.10.2021 г. е заплатена сума в размер на 150,00 лева; на 08.11.2021 г. е заплатена сума в размер на 50,00 лева; на 13.12.2021г. е заплатена сума в размер на 150,00 лева, и към момента на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение заемателят дължи на заемодателя обща сума в размер на 1717.34 лв., от които:

1338,74 лв. – падежирала и дължима главница по Договора за финансов лизинг на автомобил № ***** от 08.05.2020 г.. към 12.04.2021 г.; 53.34 лв. – начислена и незаплатена договорна лихва по Договора за финансов лизинг на автомобил № ***** от 08.05.2020 г.; 191.50 лв. – начислена законна лихва за 2 забава, съгласно чл. 8.1, ал. 2 от Договора за финансов лизинг на автомобил № ***** от 08.05.2020 г. изчислена върху дължимата главница за периода 04.05.2021 - 30.09.2022 г.; 66.55 лв. – Данък МПС за 2021 г.; 73.21 лв. – Данък МПС за 2022 г.; Законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на настоящото заявление до датата на окончателното плащане, за което е образувано частно гражданско дело ЧГД № ******/2022 г., на 2-ри наказателен състав на PC К.. Съдът е уважил изцяло исканията на „В.Кр.” ООД. М. Б. М. е уведомен по реда на чл. 4**, ал. 5 от ГПК, поради което за ищцовото дружество е възникнало правото да подаде настоящата искова молба, с която да бъде установено със силата на присъдено нещо, че М. Б. М. дължи на „В.Кр.” ООД сумата, присъдена по заповедта за изпълнение.

Предвид гореизложеното моли съда да признаете за установено по отношение на длъжника М. Б. М., ЕГН **********, че дължи на „В.Кр.” ООД сумата от 1717.34 лв. от които: 1338,74 лв. – падежирала и дължима главница по Договора за финансов лизинг на автомобил № ***** от 08.05.2020 г. към 12.04.2021 год.; 53.34 лв. – начислена и незаплатена договорна лихва по Договора за финансов лизинг на автомобил № ***** от 08.05.2020 год.;

191.50 лв. – начислена законна лихва за забава, съгласно чл. 8.1, ал. 2 от Договора за финансов лизинг на автомобил № ***** от 08.05.2020 год. изчислена върху дължимата главница за периода 04.05.2021 - 30.09.2022 год.;

66.55 лв. – Данък МПС за 2021 год.; 73.21 лв. – Данък МПС за 2022 год.;

Законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на настоящото заявление до датата на окончателното плащане. Претендират и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират присъждането на разноски по настоящото производство. На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка на „В.Кр.“ ООД - „УниКредит Булбанк“, IBAN: ************, BIC:

******.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че е взел парите и не оспорва договора, както и размера на претендираното вземане. Временно прекратил плащането, тъй като бил в затвора и затова не плащал.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

От приложеното частно граждански дело № ****/2022г. по описа на Районен съд - К. се установява, че по подадено от „В.Кр.“, ЕИК ******, заявление е издадена заповед № ****/***** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. Б. М., с ЕГН ********** да заплати на кредитора „В.Кр.“ ООД, ЕИК: ******, сумите: 1 338.74 лева главница по Договор за финансов лизинг на автомобил № ***** от 08.05.2020г., 139.76 лева.- данък МПС за 2021 г. и 2022 г., 53.34 лева. договорна лихва по Договора за финансов лизинг на автомобил № ***** 3 от 08.05.2020г, 191.50 лева. законна лихва за забава, съгласно чл.8.1, ал.2 от Договора за финансов лизинг на автомобил № ***** от 08.05.2020 г, изчислена върху дължимата главница за периода 04.05.2021 г. - 30.09.2022 г.; лихва за забава от 25.10.2022г. до изплащане на вземането, както и съд.разноски общо в размер на 394.47 лева.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника М. Б. М. при условията на чл.4**, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

По делото е представен договор за финансов лизинг №000***** от 08.05.2020г. по силата на който „В.Кр.“, като лизингодател, е предоставило на ответника М. Б. М., като лизингополучател лек автомобил марка П., модел ***, per. № ****, рама № *******, срещу поето от лизингополучателя задължение да заплати лизинговите вноски. Договора е сключен при следните условия : стойност за лизинг на автомобилаг 1 750 лева, срок на издължаване 12 месеца, брой погасителни вноски 12 всяка в размер на 179.33 лева, фиксиран годишен лихвен процент по договора – 41.01 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14 – тия ден 0.11, годишен процент на разходите 49.03 %, „общ размер на лизинга 401.96 лева и включва лихва по главница, „обща сума, дължима от потребителя“ е в размер на 2 151.96 лева и включва :главница и дължимия върху нея ДДС, лихва по главница.

Съгласно чл.2.11 от договора дължимите данъци и глоби и всички други разходи и санкции във връзка с ползването на автомобила се заплащат от лизингополучателят. Съгласно чл, 3.1. от договора лизингополучателят има право да придобие собствеността на автомобила след изтичане на срока на договора при условия, че е заплатил всички дължими суми по договора лизингови вноски, данъци, такси и др. Съгласно чл. 3.4. от договора, в случай, че лизингополучателят не е изпълнил едно или няколко условия по чл. З.1., се задължава да върне автомобила при условията на чл. 9.10 от договора - а именно да върне автомобила в срок от 5 дни от прекратяването на договора, в случая от изтичането на срока на договора. В чл. 9.1. от договора е посочено, че лизингополучателят е в неизпълнение на същия, ако същия не изпълни задължението си по плащане на лизингови вноски, данъка върху добавената стойност или други плащания по договора включително, но не само застрахователни премии, данъци, глоби, когато те са изискуеми, и това неизпълнение продължи повече от пет работни дни след падежа. В този случай на неизпълнение на договора лизингадателят може да прекрати договора, като изпрати уведомление на лизингополучателят, без да дава срок за изпълнение.

Не е спорно, че М. М. не е изпълнил условията за придобиване на автомобила, тъй като не е изплатил дължимите лизингови вноски и в тази връзка следва да върне автомобила на лизингодателя в срок от 5 дни от изтичане срока на договора.

4

Не е спорно, че ищецът лизингодателят е предал на лизингополучателя лекия автомобил, предмет на договора за лизинг. По делото е представена справка погасителен план по договор №000***** от 08.052020г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

Исковете за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК са предявени в законоустановения едномесечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е връчена по реда на чл.4**, ал.5 от ГПК.

В производството по делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 08.05.2020 г. между „В.Кр.“ ООД в качеството на лизингодател и М. Б. М. в качеството на лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг №000***** от 08.052020г. със задължително придобиване на собствеността. В изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил право да ползва посочения от лизингополучателялек автомобил марка П., модел ***, per. № ****, рама № *******, срещу поето от лизингополучателя задължение да заплати на 12 лизингови вноски всяка в размер на 179.33 лева, като общата дължимата сума от лизингополучателят е 2 151.96 лева. Задължението е платимо при условията и реда определени в погасителния план, който е неразделна част от договор №000***** от 08.05.2020г.