Решение № 875 от 23.11.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Сливен, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230101264 по описа за 2023 година

Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № 2646625/28.09.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, съгласно който същият трябвало да върне сумата от 3328.63 лева, при сума на получаване 3000.00 лева, при ГПР от 21.07%, при ГЛП от 19.27%, при срок на кредита от 12 месеца.

Съгласно чл.4.1 от Договора за потребителски кредит ищецът следвало да сключи Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит.

Ищецът сключил Договор за поръчителство от 28.09.2022 г. с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който договор, следвало да заплати възнаграждение в размер на 1743.40 лева.

Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 2646625/28.09.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договора за потребителски кредит, е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Твърди се, че и Договор за поръчителство от 28.09.2022 г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като се излагат съображения в тази насока.

Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, Договор за 1 потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит № 2462208/25.10.2021 г. не бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още посъществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да можело да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Доколкото в Договора за потребителски кредит и Договора за гаранция била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така претендираната сума по Договор за потребителски кредит и Договор за поръчителство не била индивидуализирана по никакъв начин, не ставало ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само била посочена обща дължимата сума, без да става ясно какво точно се съдържа в тази обща сума, което създавало невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план какви компоненти включва, как са изчислени и на каква база.

Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължими от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В Договора за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 2 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита се, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 ал.2 от ЗЗП.

Сочи се, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата, която се претендира чрез него е в размер на близо 1743.40 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 60% от сумата на отпуснатия кредит от 3000.00 лева. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това, тази сума от близо 1743.40 лева, се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит, те.е чрез Договора за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 60%, без каквато и да е насрещна престация. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Предвид изложеното се моли съда да приеме, че Договор за потребителски кредит № 2646625/28.09.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от. ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2646625/28.09.2022 г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

Моли се съда да приеме, че Договор за поръчителство от 28.09.2022 г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, чрез процесуален представител, в който се оспорват исковете изцяло по основание и размер и се моли да бъдат отхвърлени.

3

Твърди се, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК и в този смисъл са неоснователни възраженията за нищожност, поради противоречие с чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК и чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК.

Оспорва се твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник, като се излагат аргументи в тази насока.

Оспорва се твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Дори да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство.

Предвид изложеното се моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените от ищеца искове за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит и договор поръчителство към договор за потребителски кредит.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, чрез процесуален представител, в който се твърди, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.

Твърди се, че по силата на оспорвания договор, ответното дружество се е задължило да гарантира изпълнението на задължението на ищеца по договор за кредит, като по този начин е повишил неговата кредитоспособност и е спомогнал на същият да бъде отпусната сумата, за която е кандидатствал. В самия договор за поръчителство обаче не били уговорени никакви задължения за ищеца, тъй като съшият не бил страна по него.

Оспорва се твърдението, че между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца е сключен договор за поръчителство. Договорът за поръчителство е двустранна сделка, страни по която са кредитора и поръчителя, в конкретния случай това са „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Ищецът е сключил с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, който по своята същност представлява форма на договора за поръчка чл. 280 и сл. от ЗЗД, с който кредитополучателят възлага на „Ай Тръст“ ЕООД срещу възнаграждение да сключи договор за поръчителство и да обезпечи изпълнението на задължението му по договор за потребителски кредит. Този договор е възмезден и на поръчителят е дължимо възнаграждение за предоставената услуга - сключване на договор за поръчителство и гарантиране на задължението. Евентуалната недействителност на този договор на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, 4 но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със съшия договор за поръчителство. В този смисъл се счита, че искът за прогласяване на нищожност на договора за поръчителство е неоснователен.

Сочи се, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение, т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД е единствена възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.