Решение № 1274 от 21.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103882 по описа за 2025 година

Производството по делото е за делба в първата й фаза – по нейното допускане.

Образувано е по искова молба на Д. Н. П. срещу Ц. З. П., П. З. П., М. Н. Ц. и В. Н. П., с която се иска съдът да допусне до делба съсобствен между страните недвижим имот, находящ се в с. ***, Община ***, представляващ УПИ *** в кв. *** по плaнa на ceлoтo.

Ищцата твърди, че тя и ответниците М. Н. Ц. и В. Н. П. са наследници на Н. Д. П., който от своя страна е наследник на Д. П. А., който пък е бил собственик на процесния имот в с. ***. Заявява, че ответницата Ц. З. П. се легитимира като собственик на целия имот въз основа на констативен нотариален акт за собственост по давност. Оспорва материалната доказателствена сила на въпросния нотариален акт, като счита, че не ca налице предпоставките за придобиване на собствеността по давност, a именно: че липсва изключително и непрекъснато владение; че липсва отблъскване на владението на ищцата; че последната не е уведомявана за отричане на правата й; че съществуват други живи съсобственици, спрямо които няма доказано отблъскване или уведомяване. Сочи, че ползването на имота от страна на 1 ответницата Ц. З. Попзлвтева е било търпяно ползване между съсобственици, което не води до придобиване на собствеността по давност.

Ответницата Ц. З. П. оспорва предявения иск. Заявява, че след смъртта на дядо й, баща й и баба й е станала собственик на 1/8 ид.ч. от имота, а през м. декември *** г. е придобила чрез покупко-продажба още 2/4 ид.ч. от същия.

Твърди, че упражнява фактическа власт върху имота от *** г, като мажоритарен собственик нa 5/8 ид.ч. от същия, както и че владението й е непрекъснато, спокойно, явно и несмущавано. Сочи, че ищцата Д. Н. П. и другите ответници никога не са упражнявали фактическа власт върху имoтa, като никой от тях не е живял в него, не го е поддържал, не е правил ремонти и не плaщaл за такива. Заявява, че брат й П. З. П. е признал напълнo нейните правомощия на собственик още през *** г. и тя е поела aнгaжимeнт да плаща местните дaнъци и такси зa неговия дял от имота. Признава, че от *** г. и дocегa останалите наследници заплащат своята част от данъците и таксите, но твърди, че същите никoгa нe ca ползвали правомощия и задължения нa собственици. Заявява, че ищцата и другите наследници през последните 20 години не са възразявали срещу нейното владеене, не ca търсили достъп до имота, нe ca имaли претенции за обезщетение, за получаване на наем, за прехвърляне или продаване на идеалните си части, както и че нe ca предприемали действия за прекъсване нa давността.

Ответницата М. Н. Ц. изразява становище за основателност на предявения иск. Заявява, че притежава 1/12 ид.ч. от имота в с. ***, като оспорва твърдението на ответницата Ц. З. П. за придобиване на целия имот по давност.

Сочи, че до издаването на констативния нотариален акт не й е било заявявано по ясен и недвусмислен начин, че правата й се отричат, нито са били извършвани действия, с които държането на нейната идеална част да бъде преобърнато във владение. Твърди, че самото ползване на имота, извършването на ремонти и заплащането на сметки не е достатъчно, за да обоснове придобивна давност върху чуждите идеални части от съсобствеността.

Особеният представител на ответника П. З. П. счита, че от доказателствата, приложени към исковата молба, става ясно, че имотът е съсобствен между посочените съделители и следва да бъде допуснат до делба.

В законоустановения срок ответникът В. Н. П. не е подал отговор на 2 исковата молба.

В проведеното открито заседание ищцата поддържа исковата молба и моли делбата да бъде допусната при посочените в същата квоти между съделителите, както и да бъде отменен констативният нотариален акт, издаден в полза на ответницата Ц. З. П..

Ответницата Ц. З. П. поддържа заявеното оспорване на иска и моли за неговото отхвърляне.

Особеният представител на ответника П. З. П. поддържа искането за допускане на делба при посочените в исковата молба квоти между съделителите.

Ответниците М. Н. Ц. и В. Н. П. не се явяват и не заемат становище по иска.

Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените писмени доказателства се установява, че страните са внуци и законни наследници на Д. П. А., б.ж. на с. ***, починал на *** г.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от *** г. на съдия при Великотърновския районен съд наследодателят Д. П. А. е придобил дворно място от *** кв.м., заедно с построените в него къща и кухня, съставляващо парцел *** в квартал *** по плана на с. ***.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от *** г. на нотариус Т. Б. Ц. Д. К. и П. Д. П. – също наследници на Д. П. А., са продали на ответницата Ц. З. П. притежаваните от тях 2/4 ид.ч. от процесния имот .

Впоследствие с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № *** от *** г. на нотариус Д. Т. Ц. З. П. е призната за собственик по давностно владение на част от поземлен имот № *** в квартал *** по плана на с. *** с площ от *** кв.м., за който имот е отреден УПИ ***, заедно с построените в имота къща и кухня.

За установяване на твърдението си, че е придобила по давност частите на останалите наследници ответницата Ц. З. П. ангажира гласни доказателства, както следва:

Според показанията св. В. И. ответницата Ц. П. неколкоратно е викала нея 3 и съпруга й в процесния имот, в който двамата са правили различни ремонти.

Заявява, че отделно от това други майстори са правили ремонт на покрива и ремонт на електрическата инсталация на къщата, която е била доста западнала. Твърди, че никога не е виждала ищцата или някой друг от наследниците, нито е ставала свидетел на разговори между тях и Ц. П..

Св. М. Б. заявява, че пред нея Ц. П. не е споменавала, че има други наследници на имота, като потвърждава, че ответницата е правила ремонти на същия.

В случая ищцата търси защита на правата си при твърдението, че е собственик на 1/12 идеални части от процесния имот на основание наследствено правоприемство от Н. Д. П., б.ж. на с. ***, починал на *** г., който на свой ред е наследник на Д. П. А., б.ж. на с. ***, починал на *** г., който пък приживе с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от *** г. е придобил процесния имот.

От своя страна, ответницата Ц. З. П. по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е призната за собственик на процесния имот, включително на идеалните части на останалите наследници, на основание давностно владение.

Така, при спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са собственици – било то по наследствено правоприемство, или с нотариални актове /констативни или такива за правна сделка/, всяка една от тях следва да докаже своето право по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест /така ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС/.

По делото не е спорно, че всички страни са наследници на Д. П. А., който приживе е бил собственик на процесния имот, както и че впоследствие, по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, ответницата Ц. З. П. се е снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение за целия имот.

Спорът се концентрира около това дали ответницата Ц. З. П. е придобила на основание давностно владение идеалните части на останалите наследници, като в тази връзка съдът намира следното:

Наведеното от ответницата Ц. З. П. придобивно основание /давностно владение/ е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа 4 власт върху процесния имот в определен от закона срок с намерение за държане на същия като свой. Владението е дефинирано в разпоредбата на чл.

68, ал. 1 ЗС, като негови основни елементи са обективният /corpus/ – осъществяването на фактическа власт, и субективният /animus/ – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба преди приемането на Закона за собствеността – чл. 302 ЗИСС /отм./. Въпреки това обаче, правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено.

Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак, а тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху даден имот представлява владение. Така при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един или от няколко от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че съсобственикът, упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите съсобственици. Разбира се, няма пречка да настъпи промяна в намерението на съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на другия съсобственик. Тогава обаче, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, е необходимо съсобственикът, който не е техен владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец 5 се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.

Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

Съдът намира, че по делото не се установи по изискуемия начин ответницата Ц. З. П. да е упражнявала лично или чрез другиго фактическа власт по отношение идеалните части на останалите страни с намерение за своене. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на ангажираните от същата свидетели са твърде общи и оскъдни и от същите не може да бъде направен извод за горното. Така, в показанията си св. В. И. и св. М. Б. заявяват, че Ц. П. е правила множество ремонти по къщата, включително с помощта на първата свидетелка и на нейния съпруг. Сам по себе си, обаче, фактът, че ответницата е ремонтирала имота не означава, че същата е упражнявала фактическа власт по отношение идеалните части на другите страни с намерение за своене. Далеч по-важното в случая обаче, се явява обстоятелството, че по делото по никакъв начин не се установи Ц. П. да е противопоставила на другите наследници намерението си да владее имота в повече от придобитите от нея по наследство и чрез прехвърлителна сделка идеални части от имота, т.е. да е манифестирала пред последните завладяването на техните части и намерението за тяхното своене, осъществено чрез действия, отблъскващи владението на другите наследници и установяващи своене. А в случая подобни действия са били обективно възможни, доколкото ответницата е знаела, че имотът е сънаследствен и че останалите страни са съсобственици, т.е. не е налице хипотеза, при която ответницата не е знаела пред кого да манифестира interversio possessionis. От ангажираните от Ц. П. писмени и гласни доказателства извод, че същата е противопоставила на другите наследници намерението си да владее целия имот не може да бъде направен.