Определение № 183 от 26.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. Ловеч, 26.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500085 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 418 от ГПК

Подадена е частна жалба № 190/13.01.2025 г. от „Ти би ай банк” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, срещу разпореждане по ч.гр.д.№ 767/2024 г. на Районен съд – Троян, с която е отхвърлено заявлението срещу длъжника М. В. ИлиеваК.. Жалбоподателят разсъждава по приложимостта на чл. 417,т.2 от ГПК. Позовава се на чл. 7.1,чл. 9.1 и чл. 9.4 от договора за кредит. Обръща се внимание върху начина на формиране на ГПР. Акцентира се върху избраните от длъжника застрахователни услуги и дължимостта на застрахователната премия. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт на заповедния съд и да бъде уважено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми.

Съдебният акт Троянски районен съд е връчен на заявителя на 06.01.2025 година. Частната жалба е подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД София по ел.поща на 13.01.2025 година. Следователно законоустановеният едноседмичен срок е спазен и настоящото производство е допустимо.

Подадено е заявление №5032/27.09.2024 г. година заявление от “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 от ГПК против М. В. Илева - Кукенска,за вземания в размер на 6 679,23 лева – главница по договора, 1 167,12 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 15.03.2024 г. до 23.08.2024 г. и 80,13 лева – лихва /обезщетение за забава/ за периода 15.03.2024 г. до 11.09.2024 г - по Договор за потребителски кредит № 720031152078/03.10.2023 г. В т.14 на заявлението е посочено, че потребителски кредит е отпуснат по договор, който не е сключен 1 при Общи условия,а в него е инкорпорирано съдържанието на чл. 11 от ЗПК, като всяка от страниците е разписана от длъжника. Заявителят е поискал присъждане и на сумата 158.53 лв. - държавна такса, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 150 лв.

Представен е договор за потребителски кредит 720031152078/03.10.2023 г. ,в който е посочено, че размерът на кредита е 4290 лв.. както и че е договорена застрахователна премия в размер на 2478.42 лева или общия размер на кредита е 6679.23лв.

Произнесено е разпореждане № 1133/03.10.2024 г. на Троянски районен съд, с указания заявителят в тридневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба да отстрани нередовностите на заявлението, които подробно са описани.

Подадена е писмена молба № 5611/22.10.2024 г. от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в която е разсъждавано по действието на договора за кредит , дължимост на застрахователните премии и е заявено общо дължимата сума е 6768.42 лева, която включва отпуснатия финансов ресурс 4290 лв. и сумата 2478.42 лева-кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по избрана застраховка. Вписано е ,че длъжникът е извършил плащане в размер на 237.14 лева на 18.12.2023 г. и погасявания в размер на 89.19 лева-главница, 383.61 лева-договорна лихва и 1.65 наказателна лихва. Има неяснота относно размера на погасените суми, тъй като не е конкретизирано колко вноски по дълга са направени , а от друга страна не е посочено и какъв вид е плащането от 237.14 лева след като не фигурира сред погасяванията.

Троянски районен съд се е произнесъл с разпореждане

№1415/16.12.2024 г. по гр.д. 767/2024 г.,с което е отхвърлена изцяло молбата на „Ти би ай банк “ ЕАД София, обективирана в заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника поради неотстранени нередовности и недължимост на сумите.

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ловешки окръжен съд намира, че жалбоподателят има качеството на субект- банкова институция, който по силата на специален закон разполага с привилегирован ред за събиране на вземанията си и на основание чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги. В това си качество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, но в заявлението не са посочени обстоятелства относно възникване на вземането, какъв е размера на просрочените вноски, периода за който се претендира и на каква база и какъв е размера на неиздължената част от дълга. Законодателят е установил в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, че банката може да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на „извлечение от счетоводни книги“, при неплащане на отделни вноски по 2 кредита на договорените дати или при обявена предсрочна изискуемост.

Въведени са две самостоятелни основания за издаване на изпълнителен лист по извлечение от счетоводни книги и във всеки отделен казус кредитора следва да конкретизира в заявлението, коя от тези две хипотези е възникнала, като изложи конкретните и параметри - от какво произтича вземането, да бъде посочен момента на изискуемост на вземането, размера, периода и вида неизпълнение, конкретизиране на времето за забава. В този смисъл заявлението трябва да съдържа задължителни реквизити по Приложение № 4 и има точно определен образец, в който се отразяват обективните предели на претенцията, за да има яснота за страните и съда относно предмета на искането, с което е сезиран. Настоящата инстанция счита, че посочването на обстоятелствата, касаещи възникване на изискуемостта на вземането е функция от характера на заповедното производство – бързо, формално, едностранно и безспорно. По аргумент от т. 2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК отново се потвърждава становището на настоящата инстанция, че извлечението от счетоводните книги, следва да съдържа съществената информация за дълга и да съответства на данните в приложенията към него – чл. 417,т. 2 от ГПК. В казуса съдът не може да направи тези изводи и от приложените документи към заявлението, тъй като в извлечението от счетоводни сметки има различие между посочената като главница сума от сумата на дълга по договора. Заявлението не съдържа обстоятелствата за дълга и има несъответствие на претендираните суми с вписаните по представените писмени документи. Касае се до нередовност, която не е била отстранена с писмената молба от заявителя и поради това искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Съдът намира,че не се установява надлежно уведомяване на страната за предсрочна изискуемост на кредита. Срокът на договора за кредит е до 15.11.2028 г., видно от погасителния план. При действие т.4а от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост е свързана с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи възникването, а когато според представения документ изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от определено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ. Заявителят не е представил доказателства относно уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита,като бъде посочен размер и брой на непогасените вноски, които са довели до предсрочна изискуемост на кредита.

Съдът намира, че кредиторът изрично следва да е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и даде яснота относно формирането на дълга към този момент и това волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, което в казуса не се доказва.В посочения 3 смисъл е утвърдената съдебна практика, която настоящата инстанция споделя – съдебно решение № 132 от 2.10.2015 г. по т. д. № 1907/2014 г. на ВКС, Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №1415/16.12.2024 г. по гр.д. 767/2024 г. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане № 1415/ 16.12.2024 г. по гр.д. 767/2024 г.,на Троянски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4