Решение № 99 от 22.02.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Враца, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Н. Х. при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Гражданско дело №

20221400100221 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от И. Л. Б., с ЕГН **********, от *** срещу "***" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя д-р Г. Т.

Г..

Ищцата твърди, че по повод аномално генитално кървене с давност от около месец, на 01.06.2017 г. постъпила в Отделение по онкология „***” ЕООД за диагностика и лечение с приемна диагноза: „Метропатия хеморагика. Обсервацио карцинома каналис цервикалис уретри“. Съгласно изготвения в лечебното заведение лечебно - диагностичен план, на 01.06.2017 г. от д - р Р. А. била извършена оперативна интервенция „Абразио пробатория сепаратива“. Направено било хистопатологично изследване с резултат „Копрус утери - слуз, фибрин, фазов дисбаланс към функция. Субмукозна миоматоза - малко късче“. На 12.06.2017 г. в спешен порядък Б. постъпила за втори път в Отделение по онкология на *** за оперативно личение с приемна диагноза: ’’Метропатия хеморагика. Обсервацио саркома утери“. Предоперативно били извършени всички лабораторни изследвания. Извършена била предоперативна консултация с анестезиолог и кардиолог. На 14.06.2017 г. на ищцата била извършена оперативна интервенция „Хистеректомия тоталис с аднексектомия в дясно“ от екип в състав д-р Г. Г. - оператор, асистент д-р Р. А.. В Оперативния протокол било отразено, че не са настъпили усложнения по време на оперативната интервенция.

Постоперативно била назначена медикаментозна терапия. По повод оплаквания от „болки вдясно“ на четвъртия ден след операцията 18.06.2017 г., била назначена ехография на 1 коремни органи с резултат: „Бъбреци - запазени размери и форма. Смутен дренаж от I степен в дясно”. До изписването на Б. на 21.06.2017 г. с подобрение, без усложнения не била проведена консултация с уролог/нефролог. На 21.07.2017 г. по повод болки в дясната лумбална област, дизурични смущения и фебрилитет, с диагноза: „Хроничен пиелонефрит обостлен Пиелонефрит в дясно“ била приета в Отделение по нефрология и хемодиализа на МБАЛ Хр. Ботев АД гр. Враца. От извършените лабораторни изследвания било установено наличие на възпалителен процес, а резултатите от УЗИ и КАТ - влошен дренаж на десен бъбрек, разширен пиелокаликс, определен като II - III степен хидронефроза и наличие на начален хидроуретер. Проведено било лечение с вливания и изписана на 25.07.2017 г. с подобрение, овладян болков и дизуричен симптом и препоръчителна терапия. На 15.08.2017 г. ищцата постъпила по спешност в Клиника по урология на МИ на МВР София с диагноза :

„Хидронефроза в дясно. Конкремент в десен уретър”. В лечебното заведение била извършена ретроградна уретография на десен уретер, при което били констатирани данни за стоп на 7 см. от остиума /пикочния мехур/. На 23.08.2017 г. в същото лечебно заведение била извършена оперативна интервенция с поставен нефростоменкатетър тип „пиг —тейл 9 СН на десен бъбрек. След частично изваждане на нефгростомата на 29.08.2017 г. била извършена нова оперативна процедура перкутанна аспирация на десен бъбрек /легенче/ и бил поставен 9 СН нефростомен катетър. В последствие след изписването, се наложило и трета хоспитализация в МИ на МВР - София за времето от 31.08.2017 г. до 21.09.2017 г. като на 07.09.2017 г. била извършена нефро-съхраняваща оперативна интервенция „Уретеронеоцистостомия „с възстановяване на проходимостта на десен уретър с уретерарен стенд тип DJ. Според Оперативния протокол, в областта на стенотичния участък била налична лигатура от предходна оперативна интервенция. Констатирано било от опериращия екип прошит десен уретър с наличие на шевен материал - конец, с който бил прошит десния уретър при предходна операция - извършената тотална хистеректомия в ответното дружество. По сигнал на ищцата, ИА „Медицински одит, към MЗ извършила задълбочена проверка на проведеното лечение в упоменатите по - горе лечебни заведения. За резултата от проверката бил издаден Констативен протокол № КП 27-22/26.01.2018 г. на ИА „Медицински одит“ София. Образувано било административно-наказателно производство с издаване на адм. акт за установено административно нарушение № А 27-22-1 /19.03.2018 г. на базата на който било издадено НП № 27-22-1 /31.08.2018 г., което впоследствие било отменено с решение на Административен съд - Враца. Вследствие на изложеното, ищцата счита, че в резултата на действия и бездействия от страна на лекуващия екип от Отделение по онкология на *** - д-р Г. Г. - оператор и д-р Р. А. - асистент, тя търпяла през продължителен период от време в значителна степен болки и страдания, водещи включително до реална опасност за живота й. Счита, че изключителна вина за нарушеното й здравословно състояние и причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, настъпила реална опасност за живота й, имало ответното дружество и полагащите към същото дружество по трудови правоотношения в екипа, извършил оперативната интервенция на 14.06.2017 г. в състав оператор - д-р Г. Г., асистент – д-р Р. А.

/според оперативен протокол № 64/14.06.2017 г./. Ищцата претендира осъждане ответника 2 да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания от непозволено увреждане в следствие на оперативна интервеция, извършена на 14.06.2017 г. от лекарски екип в трудови правоотношения с ответника, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. В отговора ответното дружество оспорва изцяло изложеното в исковата молба. Заявява, че безспорно всеки пациент има право на контролни прегледи след извършване на оперативна интервенция от процесния вид - „голяма по обем и сложност хирургична интервенция“ и следва да прояви активност и да се яви за проследяване в указания му срок, както и да изпълни дадените му предписания. Реална опасност за живота и здравето на ищцата след изписването й от ответното дружество не била установена. Преди началото на всякакви оперативни /хирургични/ действия и/или дейности, в изпълнение на чл. 88 от Закона за здравето за получаване на информирано съгласие, лекуващият лекар уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал.

3, относно: 1. Диагнозата и характера на заболяването; 2. Описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3.

„Потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично - лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. Вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение. Ищцата попълнила и подписала собственоръчно писмена декларация за предоставено информирано съгласие за предстоящите й медицински и хирургически интервенции. В исковата молба, нямало изложени данни и информация, подкрепени от писмени доказателства, удостоверяващи нарушение на правилата, нормите, изискванията на медицинския стандарт по Акушерство и гинекология или на конкретната клинична пътека, по която е предоставена медицинската помощ, вследствие на които да се е стигнало до усложнено или лошо състояние или увреждане на пациента. Оспорва иска и прави възражение относно наличието на доказано по безспорен и несъмнен начин виновно поведение и/или наличие на лекарска грешка в настоящото производство от страна на *** ЕООД или негов служител. Нещо повече, отговорността била строго лична и по никакъв начин не се установява и/или доказва кой, конкретно какво действие/бездействие е извършил, как това от една страна е нарушение на действащия към процесната дата медицински стандарт и Правилата за добра медицинска практика, а от друга страна е в пряка и непосредствена връзка с настъпил вредоносен резултат за пациента. Възразява за изтекла погасителна давност. Твърди, че ако бъде установено виновно поведение и/или наличие на лекарска грешка, то подобно действие или бездействие ще е настъпило в период по-дълъг от 5 г. преди датата на завеждането на исковата молба - 14.06.2022 г.. В конкретния случай приложима била разпоредбата на чл.

110 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която с изтичането на пет години се погасяват всички вземания, за които в закона не е предвиден друг срок. На отделно 3 допълнително основание оспорва претендираната в исковата молба лихва от 14.06.2017 г..

За искането за лихва, като акцесорно вземане, се прилагал тригодишния давностен срок от настъпване на събитието. Счита, че тригодишния давностен срок, уреден в чл. 111, б. “в” от Закона за задълженията и договорите за вземания за лихви, е изтекъл. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за законната лихва, претендирана от ищцата.

Твърди, че и двамата специалисти - гинеколози при ответника *** ЕООД са извършили в пълен обем, своевременно и качествено дължимата от тях медицинска помощ и ако пациентката е споделила с тях своевременно, че страда от бъбречно-каменна болест по повод на оплакванията й, не би се стигнало да последващите усложнения в здравословното й състояние. Това било причина за утежняване на състоянието й и допринасяло за задълбочаване на оплакванията й. В тази връзка, счита че е налице съпричиняване на вредоносния резултат върху здравето на ищцата чрез несвоевременното предоставяне на информация и извършване на консулт с уролог. Отговор на въпроса кой носи риска от възникването на усложнения при оказване на медицинска помощ давал институтът на „информираното съгласие“. Когато пациентът бил уведомен за определено лечение, провеждане на процедура/манипулация, ползи и рискове, алтернативни методи и т.н., риска от възникване на конкретно усложнение от предприетите диагностично-лечебни дейности преминавал върху него, а не оставал за сметка на лекаря/медицинския екип/лечебното заведение, защото пациентът е уведомен своевременно за възможността да настъпят определени неблагоприятни последици за него и той се съгласил да ги понесе.

Непредставянето на информирано съгласие било форма на бездействие или неадекватното представяне на информация /действие/ и представлявало противоправно деяние, когато е в причинна връзка с настъпилите вреди и водело до основателност на исковете с правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД. Това били случаите на лечение при липса на информирано съгласие или когато то не е предоставено според изискванията на чл. 87-89 от Закона за здравето или е осъществено лечение, въпреки несъгласието на пациента. Съдебната практика приемала пълната липса на информирано съгласие при оказване на медицинска помощ, като противоправно деяние, което е елемент от фактическия състав на деликта. Без значение за противоправния характер на деянието било обстоятелството дали пациентът е лекуван правилно, както и тезата, че: „наличието на надлежно предоставено информирано съгласие прехвърля риска от настъпване на усложненията от лекаря/лечебното заведение на пациента“. В конкретният случай, безспорно било установено, че ответникът - *** ЕООД, чрез своите служители е предоставил пълна, точна и ясна информация на ищцата и при двете хоспитализации относно рисковете от предложеното лечение/хирургична интервенция - и в двата случая. Същевременно процесната хирургична интервенция следвало да бъде съпоставена с изискванията на медицинския стандарт по "Акушерство и гинекология", утвърден с НАРЕДБА № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт /издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г. /. Към настоящия момент действал нов стандарт по АГ. Независимо от това обстоятелство ответника твърди, че извършената хирургична интервенция на ищцата при второто й пролежаване в *** ЕООД било в изпълнение на всички изисквания на медицинския 4 стандарт и изискванията за хоспитализация и дехоспитализация по КП 160 „Хистеректомия тоталис към аднекситус билатералис“. На следващо място сочи, че ответникът - *** ЕООД разполагал с Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ 305/03.05.2017г г., съгласно което в структурата му има „Гинекологично Отделение“, което е с I - во ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „АГ“ и се осъществяват дейности по медицинската специалност „АГ“. Следователно оказаната медицинска помощ по операция на ищцата е извършена в предвидено от закона лечебно заведение - за болнична медицинска помощ, което разполага с необходимите структури и нива на компетентност, и отговаря на всички изисквания за изпълнение на алгоритъма на КП № 160. Предвид изложеното, твърди, че ответното лечебното заведение е положило адекватна грижа за ищцата в качеството й на пациентка, създало е необходимата вътрешна организация за извършване на необходимите медико-диагностични изследвания и консулти, а твърденията и оплакванията на ищцата в обратната насока са необосновани и недоказани. Твърди, че в процесния случай липсва виновно противоправно действие или бездействие от страна на ответника *** ЕООД, което да е довело до посоченото в исковата молба увредено здравословно състояние на ищцата, представляващо непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Прави възражения за липса на причинно-следствена връзка между влошаване на здравословното състояние на ищцата, описано в исковата молба след двете пролежавания при ответника и проведените диагностика и оперативно лечение на ищцата в МБАЛ ВРАЦА АД, МВР Болница София. Възразява, относно вида и интензитета на болките и страданията, които са преживени от ищцата и описани в исковата молба като следствие единствено от лечението й в *** ЕООД. Оспорва наличието на субективна страна - вина у служителите на *** ЕООД. Предвид изложеното, счита, че не са осъществени елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което и иска се явява неоснователен. Оспорва изцяло и заявения размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди - 80 000,00 лв.. В условията на евентуалност, ако се приеме, че е налице непозволено увреждане от медицински персонал на лечебното заведение, прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Съпричиняването се изразявало в неполагане от ищцата на необходимата грижа за здравословното й състояние. Между двете хоспитализации на ищцата изминали почти 3 месеца, време в което състоянието й се променяло в резултат на различни фактори: здравословни, социално-битови, вредни навици и др., поради което не можело да се изведе категоричен извод за наличие на причинно-следствена връзка между тях и влошеното й здравословно състояние. С неспазване на дадените й препоръки и ненавременното търсене на медицинска помощ ищцата съпричинила вредоносния резултат до 50%..