Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 10.02.2025, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 201/2024
Вид
Решение № 6
Подписан
10.02.2025
В сила
27.02.2025
Състав
ИВЕТА НИКОЛАЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр.Велинград, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20245210200201 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Обжалван е електронен фиш Серия К, № 81 98894, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4 вр. с ал.2,т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1200лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, издаден при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Сочи допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, като непосочване на посоката на движение на лекия автомобил, непосочване в описанието на нарушението дали нарушението е извършено в населено място или извън такова, не е посочен и пътният знак, въз основа на който ограничението на път II-84 ВарвараВелинград км.20+850 е 20км/ч, че такъв знак е поставен към момента на извършване на нарушението, както и относно използваното АТСС-мобилна радарна система TFR1-MC № 564 не била преминала надлежна проверка и била технически неизправна. Твърди липса на установено точно местонахождение на извършеното нарушение. Моли да бъде отменен Електронен фиш серия К № 81 98894, на ОДМВР Пазарджик. Сочи доказателства и претендира разноски.

За наказващият орган ОДМВР Пазарджик не се явява процесуален представител. Постъпило е становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Районен съд Велинград, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото писмени доказателства, от фактическа страна прие за установено следното:

Видно от Електронен фиш серия К № 81 98894 на 21.08.2023г. в 18.29часа 1 на път II-84 Варвара-Велинград км.20+850, управлява при максимално разрешена скорост за движение 20 км/ч ,заснето с мобилна радарна система TFR1-MC № 564. Нарушението е извършено с МПС Мерцедес ЦЛК Компресор с регистрационен номер ***********, в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5873890/19.12.2022г.

На 21.08.2023 г., на п ъ т II-84 между Варвара и Велинград км.20+850, републиканска пътна мрежа, служител на РУ на МВР-Велинград позиционира служебен автомобил с рег. № *********** с монтирано на него автоматизирано технически средство/система (АТСС) – TRF1-M (тип № 4835, идент. № 564), което видно от Протокол № 1-27-23/20.03.2023 г. е преминало последваща метрологична проверка (с период на валидност 1 година – до 20.03.2024 г. - по арг. от чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията във вр. с т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор), и го активира в работен процес при "стационарен" (С) режим на измерване, за времето от 17,18 часа до 19, 06 часа, за което е съставен протокол с рег. № 367Р-15208 от 21.08.2023г. за използването му, съобразно чл. 9 и чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.). В 18,29 часа на същата дата устройството засича и заснема като нарушител л. а. с рег. № ***********, който преминава в посока от Варвара към гр. Велинград със скорост 72 км/ч. при максимално разрешена, съгласно чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 – знак – 20 км/ч. По представената административна преписка липсват данни, че именно тази скорост е максимално допустимата в района, т.к. липсва представена снимка на място на поставения знак в съответствие с чл.21, ал.2 от ЗДвП или докладна записка на регистриралите нарушението. От приложената като доказателство по делото Справка за нарушител/водач – М. К. П. се установява, че на дата 10.10.2023 г. на съответното лице е съставен обжалваният електронен фиш Серия К, № 81 98894, който отговаря на изисквания за съдържание, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП . В него обаче в съответствие с чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. не е надлежно отразено приспадане на максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (3 км/ч), предвид което извършеното от нарушителя превишение с 52 км/ч. на разрешената скорост, не е намалено на 49км./ч, въпреки съобразяването на това обстоятелство при налагане на санкцията. От същата справка за нарушител/водач, с ЕФ №К5873890, се установява, че нарушителят е бил санкциониран за такова нарушение и преди, като този предходен фиш му е връчен на 02.12.2022 г. и следователно е влязъл в сила на 16.12.2022 г./неправилно в ЕФ отбелязано като 19.12.2022г./ – по малко от година от санкционираното с обжалвания фиш нарушение, което пък обосновава квалификация на деянието му при условията на повторност (§ 1., ал. 2 от ДР на ЗАНН .) В съответствие с разпоредбата на чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП – това повторно превишение на скоростта е обосновало законосъобразно наложения двоен размер на глобата – общо 1200 лв.

Посочено е, че собственик, на когото е регистрирано МПС е М. К. П., на когото е наложена глоба в размер на 1200лв. за нарушение на член 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с 2 ал.2, т.6 ЗДвП. Към преписката са приети снимки на МПС с рег.№ ***********, в които липсват данни за скоростта, с която МПС се е движело в момента на заснемане. По делото се прие Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол №1-27-23 от 20.03.2023г., тип TFR1-M, при която е установено съответствие с одобрения тип. Прие се по делото Протокол за използване на одобрен тип мобилна радарна система тип TFR1-MC, по образец по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/2015 г., приложима съобразно чл.165, ал.3 ЗДвП , за дата на използване – 21.08.2023г. от 17,18ч. до 19.06ч. с мястото на контрол – път II-84 с посока Варвара към Велинград км.20+850, справка за нарушител и заповед за компетентност на органа издал ЕФ.

Липсата на данни, че точно на посоченото в ЕФ място за контрол ограничението за скорост е 20км.ч., въведено с пътен знак за ограничение на скоростта, при общо ограничение от 90км.ч., води до процесуално нарушение при издаване на ЕФ. В настоящият случай нарушението е установено от мобилна радарна система за контрол, предвид наличието на Протокол по образец по чл. 10 от 2 Наредбата 8121 з-532/2015 г., касаещ използване на мобилно АТСС. От приложените веществени доказателствени средства снимки е видно, че на 4 от тях фигурира процесния автомобил, като клипът е с № 5669, но никъде не е отразена засечената скорост от 72 км.ч. Справката за регистрация на процесното МПС се установява, че собственик на Мерцедес ЦЛК Компресор с регистрационен номер ***********, е М . К. П., поради което ЕФ серия К, № 81 98894 на ОДМВР Пазарджик е издаден срещу М. К.

П..

При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирано лице в 14 дневен срок от връчването на обжалвания ЕФ на 10.10.2024г. По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Доколкото в 14-дневния срок от връчване на фиша жалбоподателят не е представила писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни и копие от СУМПС на друго лице – то следва да се приеме, че именно той е коректно санкционираното административнонаказателно отговорно лице.

Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че в ЕФ не е ясно посочено, че на мястото на заснетото управление на л. а. с рег. № *********** лимитът на разрешената скорост е определен с пътен знак , не е посочен номер на такъв, посочено е само разрешена скорост 20км/ч. Налице е хипотезата на правната норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП , съгласно която „ Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“ Данни за този пътен знак и неговото точно местонахождение липсват в оспорения ЕФ, както и в приложената административна преписка по издаване на акта.

Както се отбеляза по-горе в противоречие с чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. не е надлежно отразено и приспадане на максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (3 км/ч), като за отчетена скорост на движение на нарушителя следва да бъде съобразявана – 69 км/ч., а не реално измерената и заснета – 72 км/ч.;

Всъщност при липса на изрично отразяване на тази скорост в снимковия материал, не става ясно как тя е отразена чрез АТСС. Не става ясно и къде 3 точно и как е поставен този мобилен радар.

Действително представен е попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з532/15 г. , с което е спазено изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри, като е отразен патрулния автомобил, в който е било поставено АТС С-то с неговия регистрационен номер и разположение. В протокола надлежно са отразени: " режим на измерване" – "С" – тоест устройството е било стационарно, както е отразено под карето, в спрян служебен автомобил , в съответствие с чл. 11 от Наредбата, въведеното ограничение на скоростта с пътния знак, мястото на контрола и заснемане/установяване на нарушението, идентично с това по ЕФ, времето на контрол и всички други, относими към процесното измерване задължителни параметри. В снимките обаче не са посочени координатите на местоизвършването (по GPS), за да бъде индивидуализирано мястото на контрол. Отразяването в протокола " режим на измерване" – "С", сочи на стационарно устройството, като без значение е дали то е било в или извън паркиран служебен автомобил. Съществено значение обаче разпоредбата на чл. 11, ал.2 от Наредбата, предвижда: "В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават". В случая със записването в протокола за работа с устройството, не е установено по категоричен начин, че режимът на измерване е стационарен, предвид липсата на снимков материал за позициониране на автомобила.

Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, което налага отмяна изцяло на атакувания електронен фиш, като съображенията са следните:

Законът точно и изчерпателно в чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата въвежда понятието електронен фиш, както и необходимите законови 4 предпоставки за валидността на същия. За разлика от общите процедурни правила по ЗАНН, изискващи двуетапност на извънсъдебната фаза на производството, а именно – започване на административно-наказателното производство със съставяне на АУАН и завършването му (при доказано административно нарушение) с издаване на НП от конкретен наказващ орган, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от цит. з. урежда и допуска изключение от тези общите правила. В този смисъл издаването на ЕФ е подчинено на строго определени условия, визирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 84 от 08.10.2021 г.), а именно: нарушението да е установено и заснето с техническо средство, и в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Това налага категоричният извод, че издаването на ЕФ е строго лимитирано и възможно само в случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, т. е. стационарни, със съответните предварително обозначения за съществуването им и тези средства функционират при автоматичен режим, който сам по себе си не налага наличието на обслужване от страна на контролните полицейски органи – именно в този смисъл следва да се разбира употребеното в закона "в отсъствие на контролен орган". Във всички останали случаи на използване на преносими системи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, наличието на т. нар. "човешки фактор" и тяхното непосредствено използване и обслужване от контролен орган (полицейски екип), както е в случая, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не важи и за установяване на нарушения на правилата на ЗДвП с тези технически средства следва да се спазват общите правила и ред на ЗАНН – съставянето на АУАН и издаването на НП.