Присъда № 73 от 28.05.2026, Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Пр.№ 73/28.05.2026 г. по НОХД № 427/2024 г.:

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимите А. А. М. от гр.Я., за извършено престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и Р. В. А. от гр. Я. по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

В хода на разпоредителното заседание защитниците на подсъдимите, сьс съгласието на подсъдимите, поискаха производството да приключи по Гл.27 от НПК-Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция.

Прокурорът изрази становище, че делото може да се разгледа по реда, поискан от защитата. Пострадалите от престъплението не взеха участие при разглеждане на делото.

Сьдьт, след като изслуша страните, прие, че може делото да бьде разгледано по реда на Гл.27 от НПК и откри Съкратеното съдебно следствие/СССл/. На основание чл.372, ал.1 и ал.4 от НПК, разясни на подсъдимите, че няма да им бьде провеждан разпит. Разясни им също, че всички гласни и писмени доказателства, както и заключение на в.л., ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

Подсъдимите и защитата заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.

Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досьдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор заяви, че поддържа обвинението предявено против подсъдимите като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства.

Държавният обвинител пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни като им бъде наложено наказание от 6мес. ЛС при условията на чл.58а, ал.1 от НК, което да бъде намалено с 1/3 и отложено от изтърпяване по чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК за срок от 2 год.

Подсъдимите участваха лично в с.з. със служебно назначени от ДП адвокати, като техните родители не взеха участие при разглеждане на делото.

Признават се за виновни по предявеното обвинение, без да оспорва фактите, изложени в обвинителния акт. При последната си дума изразяват съжаление за извършеното деяние и поддържат пледоариите на своите защитници. Чрез защитниците си пледират за справедливо наказание наложено на основание чл.55 от НК. И двамата защитници навеждат доводи, че има частично възстановяване на отнетото имущество, чисто съдебно М.ло на дейците, оказано съдействие за изясняване на обективната истина, което обуславя и 1 приложението на чл.55 от НК.

Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

На ***г. около 17.00 ч. подсъдимите А. А. М. и Р. В. А., двамата от гр.Я., разхождайки се в гр. Я. виждат паркиран на ул. „*** лек автомобил марка „Рено“ с per. № ***, собственост на М. Т. З. от гр.Е.. Същият е бил с полуотворен прозорец. На седалката виждат черна мъжка чантичка марка “Adidas”. Подсъдимите решават да извършат кражба и в резултат на взетото решение натискат с ръце прозореца на лекия автомобил и го свалят. През така получилият се отвор вземат чантичката с намиращите се в нея документи и парична сума от 30лв, собственост на свидетеля М. Т. З. от гр. Я.. Тръгват към ромската махала, като по пътя подсъдимият М. взима сумата от 30лв, а останалите вещи дава на подсъдимия А.. По - късно подсъдимият Р. А. дава вещите на *** - свидетеля А. В. А.. С протокол за доброволно предаване от 05.01.2024г. свидетелят А. В. А. от гр.Я. предава на органите на РУ на МВР Я. 1 бр. мъжка чантичка чарка “Adidas”, 1 бр. кожен портфейл, 1бр. лична карта, 1 бр. СУМПС, 2бр. дебитни карти, 1бр. СРМПС част 2, 1 бр. карта за квалификация. Срещу разписка от 08.01.2024г. вещите са върнати на собственика им М. Т. З. от гр. Я..

На 20.01.2024г. около 10.30ч. подсъдимите А. А. М. и Р. В. А., двамата от гр.Я., се разхождат в ж.к. „Г.Б.“ в гр. Я.. Пред търговски център „Ела“ в същия комплекс виждат паркиран лек автомобил марка „ Сузуки Витара“ с per. № ***, собственост на Т. С. И. от гр. Я.. Автомобилът е бил отключен.

Подсъдимите решават да извършат кражба на вещи от него. В резултата на взетото решение подсъдимите влизат във вътрешността на автомобила и вземат сумата 30 лв. собственост на Т. С. И. от гр.Я., находяща се в отделение за поставяне на чаши в близост до скоростния лост. Разделят парите поравно и похарчват за лични нужди.

Видно от заключението на назначената по делото оценителна експертиза/ОЕ/, стойността на вещите - предмет на кражбата, собственост на свидетеля М. Т. З. от гр. Я. е 74 лева. Стойността на отнетите пари в български левове, собственост на свидетеля Т. С. И. е 30 лв.

Към 20.01.2024 г./деня на довършване на продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК/ подс. Р. А. е бил осъждан с Присъда № *** г. по НОХД№ *** г. на ЯРС, вл. в законна сила на 06.07.2022 г. по чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 от НК на наказание „Пробация“, изтърпяно на 15.01.2023 г., за което не е амнистиран или реабилитиран, подс. А. М. е неосъждан, но има наложени възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.1 по ЗБППМН.

Изложената обстановка се установява отчасти от самопризнанията на подс. Р. А. от ДП и с.з., от самопризнанията на подс. А. М. от с.з., както и от показанията на свидетелите М. З., Т. И., А. А., П.С. и Г. В., дадени също в хода на ДП. Обясненията и показанията са логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с кредитираните от съда писмени 2 доказателства/всички писмени доказателства приложени по ДП и приетите от съда в с.з./, приложени по делото, с които страните са запознати и със заключението на в.л. по оценителната експертиза/ОЕ/ на основание чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и 3 от НПК.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Подсъдимите А. А. М. и Р. В. А., и двамата от гр.Я., с деянията си от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението по чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК – подс. А.М. и по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК – подс. Р.А., т.к. в периода от около 17:00 часа на ***г до около 10:30 часа на 20.01.2024г., в гр. Я., от лек автомобил марка „Рено“ с per. № ***, паркиран на ул. „*** и от лек автомобил марка „Сузуки Витара“ с per. № ***, паркиран пред търговски център „Ела“, намиращ се в ж.к. „Г. Б.“, действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършители, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 104 лв., от владението на различни физически лица от гр. Е. и гр. Я., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присво ят, като А. М., макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките, както следва:

-В периода от около 17:00 часа до около 17:30 часа на ***г., в гр. Я., от лек автомобил марка „Рено“ с per. № ***, паркиран на ул. „***, действайки в съучастие, като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - 1 бр. мъжка чантичка “Adidas” на стойност 26лв., 1 бр. кожен портфейл на стойност 18лв. и парична сума в размер на 30лв. или всички вещи на обща стойност 74лв., от владението на собственика им М. Т. З. от град Е., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като А. М., макар и непълнолетен същия могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

-В периода от около 10:20 часа до около 10:30 часа на 20.01.2024г., в гр.

Я., от лек автомобил марка „ Сузуки Витара“ с per. № ***, паркиран пред търговски център „Ела“, намиращ се в ж.к. „Г. Б.“, действайки в съучастие, като съизвършители, са отнели чужди движими вещи- парична сума в размер на 30лв., от владението на собственика им Т. С. И. от град Я., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като А. М., макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са движими вещи/посочени по-горе/, с определена стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението си. Налице е престъпление кражба по чл.194, ал.1 при условията на чл.26, ал.1 от НК/продължавано престъпление/, т.к. всяко едно от деянията осъществява състава на чл.194, ал.1 от НК, извършено е през непродължителен период от време, при сходна фактическа обстановка и еднородност на вината и второто деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предходното. Изпълнителното деяние по чл.26, ал.1 от 3

НК е започнало с отнемането на вещите от първия автомобил и след това е приключило с отнемането на парите от втория автомобил или тогава деянието по чл.26, ал.1 от НК е довършено. С напускане на местопрестьпението от подсъдимите с всяка от визираните вещи те са успели да установят трайна фактическа власт върху отнетото, като инкриминираното деяние е окончателно довършено с кражбата на парите от последния автомобил. В настоящият казус не се касае за „маловажен случай“ по чл.26, ал.1 от НК, имайки предвид времето, мястото, механизма на осъществяване на престъплението, както и високата степен на обществена опасност на деянието и дейците, които са извършители на множество престъпления от общ характер, като към момента на извършване на процесното деяние само подс.Р.

А. е осъждан за извършена кражба с наложено наказание „Пробация“, имайки предвид и приложените по делото характеристични справки и справки за съдимост.

Подсъдимите не са имали правно основание да владеят процесните вещи или основание, което ги прави или е годно да ги направи собственици на тези вещи. Не е давано съгласие от собствениците на вещите същите да бъдат отнемани от дейците. В хода на съдебното следствие се установи, че подсъдимите са действали като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, като не са имали други съучастници при осъществяване на престъплението - сьизвьршители, подбудители, помагачи.

От субективна страна кражбата е извършена от подсъдимите с пряк умисъл, т.к. са искали настъпването на инкриминирания резултат, водени от користна цел, а решението да се извърши всяко едно от деянията от състава на престъплението по чл.26, ал.1 от НК е взето непосредствено преди неговото извършване.

Подсъдимите са разбирали противоправния и общественоопА. х-р на деянието, както и свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, въпреки че подс. А.М. е бил непълнолетен/16 год./.

Те са съзнавали всички елементи от състава на престъплението по чл.26, ал.1 от НК, стремейки се към постигането на престъпните последици. От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че те са съзнавали, че с положените от тях общи усилия ще осъществят престъпната си цел - ще прекъснат владението на собствениците на вещите и ще установят свое владение върху тях. Действали са с намерение противозаконно да присвоят процесните вещи предмет на кражбата по чл.26, ал.1 от НК. След извършване на всяко от деянията, като елемент от продължаваното престъпление са се разпоредили юридически и фактически с вещите. По делото не бе установено деянието да е извършено поради увлечение или лекомислие и същото да не представлява голяма обществена опасност, или да е маловажен случай, както и да е осъществено поради негативното влияние на пълнолетни лица, имайки предвид изградените вече у дейците престъпни навици, съобразно и приложените по делото справки за съдимост и характеристични справки на 4 лицата. Желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по неправомерен начин са ги подтикнали кьм извършване на престъплението. В тази връзка, съдът изцяло споделя доводите на прокурора, касаещи обективната и субективна страна на деянието и отхвърля като неоснователни аргументите на защитата, че деянието е извършено поради проявено лекомислие, увлечение и случаят би могъл да се квалифицира като маловажен.

Съобразно гореизложеното, сьдьт прие, че подсьдимите са извършили процесната кражба и ги призна за виновни по предявеното им от ЯРП обвинение.