Определение № 1970 от 06.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1970 гр. София, 06.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20241000500721 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.

Делото е образувано е по частна жалба вх.№292680 от 06.12.23г. предявена от А. Н. Ч. и К. Н. Ч. чрез адв.М. срещу Определение 265868 от 31.10.2023 г. постановено по гр.д. 9954 от 2015г., СГС, Г.О., І-5 св., с която производството по делото е спряно.

С частната жалба се навеждат твърдения, че определението за спиране е неправилно. Независимо, че във връзка с указанията на СГС са отправили исканията си до областния съд в Никозия, отговор от там не е получен в продължение на повече от шест месеца. Ноторно известно е Решението на СЕС от 12.11.2020г. по дело С – 427 от 2019г. по чл.273 пар.2 от Директива 2009 / 138 и определенията на ВКС в този смисъл. Намира обаче, че не е редно пострадалите и имащи право на обезщетение по застраховките на ЗК Олимпик близо 10 години да не могат да си получат обезщетенията. Налице е информация на сайта на Гаранционния фонд на Р България, че спорът им с Гаранционния фонд на Р Кипър относно приложението на Конвенцията от 1995 г. за правото на регрес между гаранционните фондове е разрешен и съответно кипърския фонд е отговорен за обезщетенията по застраховките на клона на гръцката застрахователна компания. Сключено е споразумение между двата фонда и ликвидаторите на ЗК Олимпик, с което е предвидено разплащанията по вземанията на увредени лица да се извършва от ГФ на Р България, а на нея сумите ще се възстановяват от Кипърския ГФ.

Моли определението за спиране да се отмени.

САС, намира, че така предявената частна жалба е допустима, като подадена в едноседмичния законов срок за обжалване и от легитимирани страни. Разгледана по същество САС намира частната жалба за основателна.

1

С обжалваното определение СГС е спрял производството по делото, като е приел, че съгласно служебно установеното от съда обявление от сайта на КФН от 30.07.19г. ответния застраховател ЗК Олимпик е обявена в ликвидация. Съгласно чл.624 от КЗ на Р България решението на съответния съд за откриване на производство по ликвидация на застраховател получил лиценз в друга държава членка, получава действие в Р България от момента, в който има действие в съответната държава членка. Тази норма е в съответствие и с чл.274 на Директива 2009/138/ ЕО на ЕП и Съвета от 25.11.2009г.относно започване и упражняване на застрахователна и презастрахователна дейност. Правното действие за назначаване на временен ликвидатор има действието предвидено в правото на държавата членка по произход, т.е. в кипърското законодателство. Установявайки служебно приложимото чуждо право СГС е съобразил чл.315, ал.4 от Закона за застрахователната и презастрахователната дейност и др.свързани въпроси от 2016 и 2017г. и нормата към която препраща чл.220 от Закон за дружествата.

Последната норма предвижда, че при откриване на производство по несъстоятелност или назначаване предварителен ликвидатор заведените съдебни производства не се допуска да продължат, освен с разрешение на съда при условията, които той определи. Прави се аналогия с разпоредбата на чл.637 от ТЗ. Приема се, че производството по делото следва да се спре, като се указва ищеца да представи акт на съда по несъстоятелността предвиждащ продължаване на производството и условията, при които то да продължи.

В подкрепа на така постановения съдебен акт е налице и съдебна практика на ВКС – Опр. 233 от 27.05.21г. по т.д.401 от 2021 г.,ІІ ТО.

В този смисъл и следните определения на ВКС – Опр. 274 от 9.02.24г. по ч.т.д.1802 от 2023г. ІІ ТО, Опр.50023 от 23.05.24 г. по т.д.2669 от 2021г. ІІ ТО, Опр.50171 от 27.07.23г. по т.д.2281 от 2017г., І ТО, Опр.213 от 23.08.22г., т.д.1515 по описа за 2019г., ВКС,ІІ ТО.

САС намира определението на СГС за неправилно, като не споделя горецитираната практика на ВКС, по следните съображения :

Касае се за искове по чл.226,ал.1 вр.чл.223 КЗ / отм./, и чл.86 ЗЗД предявен срещу Олимпик – клон България КЧТ като действащ на територия на Р България клон и представител на застрахователя Олимпик Иншурънс Къмпани Република Кипър. Самият клон не е юридическо лице, но иск срещу същия се разглежда като иск срещу юридическото лице в съдебната практика, като може да се предявява и по седалището на клона. Доколкото кипърското застрахователно дружество е обявено в несъстоятелност на 30.07.2019 г. то съдебната практика установена с множество определения на ВКС цитирани и по-горе приема, че на осн.чл.274 от Директива 2009/ 138 на ЕП и на Съвета изисква съобразяване нормите на правото касаещи производството по несъстоятелност на кипърския застраховател, по неговото място на регистрация . На първо место настоящия състав намира, че доколкото се касае 2 за иск предявен срещу клон на чуждестранно дружество и дейността си кипърското застрахователно дружество е упражнявало чрез регистриран клон по чл.17а от ТЗ на територията на Р България , то в конкретния случай съгласно чл.56,ал.4 от КМЧП клонът на юридическото лице се урежда от правото на държавата в която е регистриран. Клонът на кипърския застраховател в Р България не е заличен, което САС установи от служебно извършена справка по партидата му в ТР. Съгласно чл.58 КМЧП приложимото право към лицата по чл.56 урежда освен учредяването им , фирма, правосубектност, компетентност и функциониране на органите обхваща и отговорността за задължения – т.7 на нормата. Следователно по отношение правоотношенията на клона на застрахователната компания Олимпик и свързаните във връзка с тях претенции за обезщетения, което представлява отговорност въз основа вменените им задължения по сключените от тях договори на територията на Р България, е приложимо българското право. Предвид на това САС намира, че спорът следва да се разгледа по реда на българския кодекс за застраховането. Нормата на чл.296 от Директива 2009/ 138/ ЕО на ЕП и на Съвета от 25.11.2009г. предвижда, че всеки клон се третира отделно при прилагане на директивата, което е в подкрепа на извода, че установяване на задължението на клона на застрахователя и присъждане на дължимите от тях обезщетения следва да се извърши по българското право.

Наред с горното нормата на чл.564 вр. чл.565 от КЗ изрично предвижда, че се гарантират вземанията по задължителната застраховка Гражданска отговорност при несъстоятелност на застраховател: 1. със седалище в Р България – т.1 и 2. клон на застраховател от трета държава регистриран в Р България, само за дейността на застрахователя – т.2. Следователно сумите по застраховки Гражданска отговорност , в които отговорността е на застраховател в несъстоятелност, се изплащат от средствата на Обезпечителния фонд чрез Гаранционния фонд на Р България, като нормата на чл.568 КЗ предвиждат условията и реда за това. В посочената норма изрично вземанията се делят на безспорни и спорни, а изплащането им зависи от включването в списък на приети вземания. Като се съобрази ал.4 от чл.568 от КЗ и чл.569 КЗ следва да се приеме, че се изплащат безспорни вземания приети в производството по несъстоятелност. Следователно, когато спорът за едно вземане приключи, то същото се предявява и включва в списък на приети 3 вземания и тогава се обезщетява от ГФ. Отношенията на ГФ с тези на Фонда на Р Кипър са извън настоящия спор, като въз основа на арбитражното решение на ГФ на Р България си възстановява заплатеното по обезщетенията от Фонда на Р Кипър, но с това не се засягат конкретните спорове по застраховките. Съдебната практика, в множество определения на ВКС е приела, че за да може да се приключи спор във връзка с ГО сключена от Кипърския застраховател, е необходимо разрешение на кипърския съд по несъстоятелност, като се сочи чл.220 от Закон за дружествата на Р Кипър.

Приема се, че на осн.чл.274 от Директива 2009/ 138/ ЕО на ЕП и на Съвета от 25.11.2009г. приложим за производството по несъстоятелност е кипърския закон. Действително за провежданото производство по несъстоятелност на кипърското застрахователно дружество е приложим кипърския закон. Но обезщетяването на пострадалите със сключени застраховки от българския клон на това кипърско дружество става от българския обезпечителен фонд, а не в рамките на производството по несъстоятелност провеждано пред кипърския съд . Необходимо е обаче вземането да бъде включено в списък на приети вземания – чл.568, ал.3 и ал.4 от КЗ. Евентуално, ако това е предвидено по кипърското право в производството по несъстоятелност на мястото на кредиторите с приети и изплатени вземания би могъл да встъпи Кипърския Фонд. Предвид на това настоящия състав намира, че липсва правно основание и фактическа логика кипърския съд по несъстоятелността да дава разрешение за продължаване на исково производство пред български съд, на територията на Р България, по български кодекс на застраховането.

Същия явно не намира и подобно процесуално поведение за правилно, при положение че не дава отговор по искането на ищците повече от 6 месеца, съобразно посоченото от тях. За да се предяви и приеме това вземане в производството по несъстоятелност и да се включи в одобрен списък , вземането следва да е безспорно по аргумент на чл.568 ал.4 КЗ, а за да е безспорно при висящ спор, последния следва да приключи с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на изложеното настоящия състав приема, че доколкото спора произтича от правоотношение по договор с клона на кипърския застраховател, и с оглед на горните съображения при приложимост на българското право, не би могло да се изисква и изчаква разрешение на кипърския съд по несъстоятелност за да процедира българския съд и да разреши спора. Предвид 4 на това определението за спиране следва да се отмени и на първоинстанционния съд се укаже продължаване на процесуалните действия по спора.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение 265868 от 31.10.2023 г. постановено по гр.д.

9954 от 2015г., СГС, Г.О., І-5 св., с която производството по делото е спряно.

В Р Ъ Щ А делото на

СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по спора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5