Решение № 3211 от 22.07.2026, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 615/2026
- Вид
- Решение № 3211
- Подписан
- 22.07.2026
- В сила
- 22.07.2026
- Състав
- Ива Байнова, Павлина Господинова, Цветомира Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.52, т.2 · Закон за защита на растенията
- чл.233, ал.1 · Закон за митниците
- чл.233, ал.5 · Закон за митниците
- чл.233, ал.6 · Закон за митниците
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.3, ал.1 · Устройствен правилник на Агенция „Митници“
РЕШЕНИЕ
№ 3211
Хасково, 22.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - II тричленен състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА канд № 20267260700615 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Т. Д. П. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №53/25.03.2026г., постановено по АНД №1015/2025г. по описа на Районен съд – [община].
Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът тълкувал доказателствения материал едностранчиво и в полза на административнонаказващия орган. Потвърденото наказателно постановление било неправилно, издадено при многобройни и съществени нарушения на процесуалните правила, и в противоречие със закона.
В съдебно заседание било доказано, че препаратите за растителна защита не били собственост на касатора, а на свидетеля Д. Р. Б., която ги закупила за свои лични нужди. Това обстоятелство било заявено от нея и се подкрепяло от показанията на митническите служители. В този смисъл, неправилно съдът отказал да кредитира обясненията на Б. като некореспондиращи с останалия доказателствен материал. Самото количество на тези стоки – една опаковка от 1 литър и други две от по 0.200 кг., също подкрепяло заявеното от свидетелката, тъй като очевидно при такова количество нямало как да става въпрос за стоки с търговска цел.
На следващо място, неправилна била индивидуализацията на предмета на нарушение по отношение на пренасяните цигари. Отново неправилно не били кредитирани показанията на Б.. Доказано било, че не съществували цигари „[Наименование]“. Дори и да се приемел довода на съда, че се касаело за техническа грешка, то тя водела до противоречие с фактическата обстановка в акта, поради което НП се явявало издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Освен това, в НП не било посочено на какво основание нарушението се считало за повторно. В него не били визирани доказателствата за начина на влизане в сила на първото НП. Фактът, че на последната му страница фигурирал печат с отбелязана дата на влизане в сила, не санирал този пропуск, поради което оставало недоказано нарушението да било извършено при условията на повторност.
Най-същественото нарушение на правото на защита било, че отговорността на касатора била ангажирана като за две различни нарушения, докато всъщност евентуално извършеното такова било едно. Действително, в чл.17 от ЗАНН била предвиден възможността с едно деяние да бъдат извършени няколко нарушения и съответно те да бъдат отделно санкционирани. За да били извършени обаче две нарушения, следвало те да засягат отделни обществени отношения, да имали отделни обекти, но не такъв бил случаят. Превозването през границата на страната на стоки без знанието и разрешението на митниците, в хипотезата на стоки от [жк], ал.3 от ЗМ, представлявало едно нарушение. Съставът по визираната правна норма бил [жк], предполагащ по-тежка отговорност за извършеното нарушение въз основа на различни квалифициращи признаци на предмета или средството на нарушението. Тези признаци трансформирали основния състав в [жк], което водело до налагане на по-строго наказание. В случаите, когато деянието съдържало няколко [жк], това се отразявало в по-тежкото наказание, но не винаги удвоявало санкцията, ако признаците покривали един и същ аспект на закриляни обществени отношения, както било в случая. При това положение, чрез ангажирането на отговорността на лицето два пъти за едно и също деяние и съответно определянето на две отделни наказания, се стигнало до неоснователно и несправедливо завишаване на размера на наказанието.
По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и на НП, алтернативно – изменение на НП в съответствие с действително превозваните от касатора собствени стоки. Претендират се и разноски за пред две съдебни инстанции.
Ответникът – Зам. директор на ТД „Митница [област]“, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – [област], след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил НП №[Наименование]/1000-2197/НП от 30.09.2025г. на Заместник директора на ТД „Митница [област]“, с което за нарушение на чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) и на основание чл.233, ал.5 вр. с ал.3 от ЗМ, на Т. Д. П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00 лв. (1022.58 евро) и на основание чл.233, ал.6 вр. с ал.3 вр. с ал.1 от ЗМ е постановено „отнемане в полза на държавата” на цигари: „[Наименование]” – 80 кутии; цигари „LM ” – 30 кутии; цигари „[Наименование] ” – 10 кутии, а за нарушение на чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от ЗМ и на основание чл.233, ал.5 вр. с ал.3 вр. с ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лв. (511.29 евро) и на основание чл.233, ал.6 вр. с ал.3 вр. с ал.1 от ЗМ е постановено „отнемане в полза на държавата” на: препарат за растителна защита 1 литър „[Наименование]” – 2 броя; препарат за растителна защита „[Наименование]“ 100 грама – 1 брой.
За да постанови решението си районният съд приел от фактическа страна, че на 15.06.2025г., около 20.30 ч. на Митнически пункт „[населено място]”, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, пристигнал лек автомобил с рег. № [рег. номер], на път от [държава] за [държава], управляван от Т. Д. П., който пътувал с още един пътник – Д. Р. Б.. Преди започване на митническата проверка на автомобила и багажа, пътникът и жалбоподателят били устно поканени от митническия служител да декларират носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи, и вещи, подлежащи на забрани и ограничения при внос. Двамата не декларирали такива. При извършената митническа проверка на превозното средство и на багажа на лицата, били открити в резервната гума укрити и недекларирани общо 120 кутии цигари, без български акцизен бандерол („[Наименование] ” – 80 кутии, „LM” – 30 кутии, „[Наименование]“ – 10 кутии), а в багажното отделение – недекларирани препарати за растителна защита: 1 литър „[Наименование]” – 2 броя, и 100 гр. „[Наименование]“ – 1 брой, като както цигарите, така и препаратите за растителна защита се оказали собствени на жалбоподателя. За извършения физически преглед на автомобила и багажа на пътуващите бил съставен Протокол за извършена митническа проверка №001015/15.06.2026г., в който били описани откритите вещи, начинът на откриването им, и било отразено, че същите са собственост на жалбоподателя. Протоколът бил подписан от съставилия го митнически служител , както и от жалбоподателя без възражения. В писменото си обяснение П. посочил, че цигарите взел от безмитната зона за лични нужди, а лекарствата купил от човек - приятел на представител (на един от продавачите – съдът погрешно е разчел обясненията) на пазара. За така установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а по-късно и издадено обжалваното НП. Съдът е описал и начина на определяне на стойността на предмета на нарушението – тютюневи изделия и препарати за растителна защита, като е посочил, че определената продажна цена на процесните цигари не се оспорва от жалбоподателя. Отбелязал, че нарушението от 15.06.2025г. жалбоподателят извършил в едногодишен срок от влизането в сила на друг санкционен акт – НП № [Наименование]/1000-256/НП по описа на ТД „Митница [област]“ (влязло в сила на 01.07.2024г.). Съдът е описал в решението си и показанията на св. Б., а именно, че от фри шопа в [държава] Тройчо закупила цигари за себе си, но тя не успяла, поради липса на вида, които пушела, затова закупила цигари ЛМ и ОМЕ от турския фри шоп. В Одрин закупила лекарствени продукти, хранителните добавки и препарати за растителна защита, като стоките жалбоподателят сам подредил в автомобила, а на границата митническите служители вместо да ги поканят да декларират, направо отбили автомобила и започнали проверка. През цялото време свидетелката се намирала на първата седалка на лекия автомобил и не излизала от него, като никой не я бил питал дали част от откритата по време на проверката стока била нейна, но видяла, че на жалбоподателя бил съставен АУАН. След приключване на митническата проверка и потеглянето им от митническия пункт, той й казал, че личните си обяснения написал под диктовката на митническите служители.
От правна страна съдът е обосновал изводи относно кредитиране на свидетелските показания на митническите служители и на писмените доказателства, вкл. становището на за стойността на процесните стоки. Относно частично некредитираните с доверие показания на Д. Р. Б. е посочил, че те противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, в частност на показанията на С. И. А. и Д. Н. Н., които установявали, че преди пристъпване към митническата проверка те приканили пътника и водача да декларират пренасяните от тях стоки, но никой от двамата не декларирал такива, а след откриването им водачът признал, че са негова собственост. В тази насока били саморъчно написаните от водача писмени обяснения както и останалия писмен доказателствен материал, а и жалбоподателят бил санкциониран за това, че на посочената дата превозвал процесните вещи, поради което било ирелевантно чия собственост са същите, тъй като водач на МПС, с което били превозвани те бил П..
Съдът е приел, че е изцяло спазена административната процедура по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП като при провеждането й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на НП като е обсъдил наведените в тази връзка възражения. Съобразени били изискванията на чл.42, съотв. на чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, съотв. по ал.3 от ЗАНН като АУАН и НП изхождали от компетентни органи. Правилна била и дадената съответната правна квалификация. Изписването в НП на цигари „[Наименование]” приел за техническа грешка, в АУАН същите били изписани правилно – „[Наименование]”. Относно възражението за неяснота как АНО приел наличие на повторност, съдът посочил, че това ставало ясно от съдържанието на приложеното НП № [Наименование]/1000-256. По възражението за неправилно ангажиране отговорността на жалбоподателя за две нарушения, вместо за едно, съдът позовавайки се на посочените от законодателя различни начини и размери за определяне на административното наказание, според това дали се касае за тютюневи изделия или за забранени за внос или износ стоки, съдът е приел, че нормата предвижда няколко различни административни нарушения, при извършването на които АНО следвало да съобрази конкретния предмет, за да определи и индивидуализира правилно наказанието по чл.233, ал.3 от ЗМ.
На следващо място съдът е обсъдил съответствието на НП с относимите материалноправни разпоредби в частта по пункт I и II – относно контрабандата на цигари, като приел за доказано извършването на санкционираното административно нарушение, налице било недеклариране акцизни на стоки, за които бил направен опит за превозване и това било в условията на повторност, без знанието и разрешението на митническите органи. Фактът на укриването на стоките в резервната гума в багажното отделение на лекия автомобил бил категорична индиция за незнанието от страна митническите органи, тъй като тази информация била укрита от тях. Налице бил и субективният елемент, административното нарушение – било извършено виновно, при пряк умисъл, категорично правно съждение, което се налагало от факта на укриването на тютюневите изделия в резервната гума, от тук – разкривал се и пряко целения резултат, а именно настъпването на обществено опасните последици чрез укриването и даването на невярна информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки и въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си жалбоподателят бездействал при митническия контрол. НП било правилно и обосновано и в санкционната си част, като наложеното наказание било определено правилно, съобразно чл.233, ал.5 от ЗМ. Не били налице основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. НП било законосъобразно и правилно и в частта на постановеното отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението – цигари.