Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 890 от 22.12.2020, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2318/2020
Вид
Решение № 890
Подписан
22.12.2020
В сила
22.12.2020
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.321, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 330 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Велико Търново , 22.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

ГАЛЯ ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20204110102318 по описа за 2020 година

Производството се движи по реда на чл. 330 от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, като в съдебно заседание след постигнато споразумение съдът на основание чл.321, ал.5 от ГПК е преминал към производство за развод по взаимно съгласие.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съпрузи и са сключили граждански брак на 01.08.2018г. в гр. С. Ищецът твърди, че с ответницата имат родено от брака едно дете-Я Т А, родена на 06.02.2019г. Ищецът твърди, че отношенията между съпрузите били добри, като живеели в Г, но в края на лятото на 2020г. ответницата решила да се върне в България и заживяла заедно с детето при майка си. Ищецът заявява, че въпреки опитите да запази брака си, същият е изпразнен от съдържание, поради което отправя искане съдът да прекрати брака на страните с развод, като заявява желание за постигане на споразумение с ответницата и развод по взаимно съгласие. Не възразява родителските права да бъдат предоставени на ответницата, при която да живее детето Я, за бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето, посочен в исковата молба, както и бащата да заплаща издръжка за детето в размер на 200лв. месечно. Не претендира издръжка между съпрузи.

Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва иска за развод и не възразява за прекратяване на брака, като предлага споразумение за развод по взаимно съгласие, изложено в отговора на исковата молба. Прави искане на нея да се предоставят родителските права по отношение на детето Я, за бащата да бъде определен посочен в отговора режим на лични отношения и бащата да заплаща издръжка за детето в размер на 200лв. Прави искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име- С.

Заявява, че няма претенции за ползването на семейното жилище и за издръжка между съпрузи.

В съдебно заседание на 17.12.2020г. съпрузите се явяват лично, като ищецът се представлява и от адв. В.Л и заявяват, че са постигнали споразумение по реда на чл.51 от 1

СК, което излагат в проведеното съдебно заседание. Съпрузите заявяват, че поддържат споразумението и молят съда да прекрати с развод по взаимно съгласие сключения между тях граждански брак, без да се произнася по въпроса за вината и да одобри постигнатото споразумение.

С протоколно определение от 17.12.2020г. на основание чл.321, ал.5 от ГПК съдът е преминал към разглеждане на делото по реда на чл.330 от ГПК - производство за развод по взаимно съгласие.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи и са сключили граждански брак на 01.08.2018г. в гр.С.

Съпругата е приела да носи след брака фамилното име на съпруга си- А.

От брака си страните имат родено едно дете- Я Т А, родена на 06.02.2019г.

Съпрузите са постигнали съгласие по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 51 от СК и са уредили личните и имуществените си отношения.

Въз основа на така приетото за установено съдът направи следните правни изводи:

Молбата за прекратяване на брака чрез развод по взаимно съгласие /чл.330, вр. с чл.321, ал.5 от ГПК/ е допустима и основателна и като такава следва да бъде уважена.

Желанието за прекратяване на брака на страните е сериозно и непоколебимо по време на процеса. Съдът не следва да издирва мотивите за това решение на съпрузите.

Представеното по делото споразумение, потвърдено от двете страни в съдебно заседание, отговаря на изискванията на чл.51 от СК, не противоречи на закона. В него са уредени личните и имуществени отношения между съпрузите и са защитени интересите на роденото по време на брака дете.

Съдът определя окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40лв., която следва да се заплати по равно от страните, а върху дължимата издръжка се определя държавна такса в размер на 144 лв., която следва да бъде заплатена от ищеца Т А.

Всеки от съпрузите следва да заплати и по 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ сключения на

01.08.2018г. в гр. С с акт №******г., граждански брак между Т. Я. А. с ЕГН **********, с 2 постоянен адрес с.*********** адрес************ и П. Х. А. с ЕГН **********, с постоянен

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение с правно основание чл. 51 от СК, както следва:

І. РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете Я Т А с ЕГН *** се предоставят за упражняване на майката П. Х. А. с ЕГН **********.

1. II. Определя се следния режим на лични отношения на бащата Т. Я. А. с ЕГН ********** с детето Я Т А, както следва:

До навършване на тригодишна възраст на детето бащата да се вижда с детето пет поредни дни, когато е в Република Б, по местоживеене на детето/без приспиване/.

След навършване на тригодишна възраст на детето, бащата има право да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00ч в събота до 18.00ч в неделя, с приспиване в дома му в с.Р*******; двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на Коледа, заедно с първата половина от зимната ваканция на детето през четните години и на Нова година с втората половина от зимната ваканция на детето през нечетните години, както и половината от пролетната ваканция на детето.

Вземането и връщането на детето ще се извърша от бащата, по местоживеене на детето.

Страните се споразумяват, че бащата има право на лични отношения с детето и извън горепосочения режим, по взаимно съгласие между двамата родители.

ІІI. Определя местоживеене на детето Я Т А с ЕГН *** при нейната майка П. Х. А. с ЕГН **********.

ІV. Бащата Т. Я. А. с ЕГН ********** се задължава да заплаща на малолетното дете детето дете Я Т А с ЕГН ******* , чрез нейната майка и законен представител П. Х. А. с ЕГН ********** месечна издръжка за детето в размер на 200 лв. /двеста лева/ месечно, считано от постановяване на съдебното решение /22.12.2020г./ до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.

3

Страните заявяват, че нямат семейно жилище и не уреждат ползването му.

1. Съпрузите се споразумяват, че не претендират издръжка един спрямо друг.

VІ. След развода съпругата П. Х. А. с ЕГН ********** възстановява и ще носи занапред предбрачното си фамилно име- С.

ОСЪЖДА Т. Я. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с.**** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса в размер на общо 164 лв./сто шестдесет и четири лева/, както и 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П. Х. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с.********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд, държавна такса в размер на 20 лв./двадесет лева/, както и 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4