Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 18.01.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 296/2022
Вид
Решение № 33
Подписан
18.01.2023
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ваня Николаева Иванова, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. **********, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ваня Н. И.

Ивайло П. Г. при участието на секретаря Ц. П. М.а Павлова като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20221800500296 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260006 от 08. 02. 2022 г., поправено с решение № 260015 от 23. 03. 2022 г., постановени по гр. д. № 283/2021 г. по описа на Ихтиманския районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между Д. Б. Д., Л. Д. Д., С. Д. И., процесуални правоприемници на починалата в хода на производството З. С. Д.а, Б. Х. Д., М. Х. З. и Л. Н.

З. на западен близнак от масивна жилищна сграда с РЗП 48,75 кв. м., ведно с припадащите им се идеални части от поземлен имот (дворно място), в който е построена сградата, находящ се в с. П., общ. К., целият с площ от 610 кв. м., съставляващ УПИ VI – 406 в кв. 2 по регулационния план на с. П., одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета на общ. К., с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ V406, при квоти: по 2/36 ид. ч. за Д. Б. Д., Л. Д. Д. и С. Д. И., по 3/36 ид. ч. за Б. Х. Д. и М. Х.

З. и 24/36 ид. ч. за Л. Н. З.. Отхвърлен е искът за допускане на съдебна делба между Д. Б. Д., Л. Д. Д., С. Д. И., Б. Х. Д., М. Х. З. и Л. Н. З. на гараж с РЗП 26,88 кв. м., ведно с припадащите им се идеални части от поземлен имот (дворно място), в който е построен гаражът, находящ се в с. П., общ. К., целият с площ от 610 кв. м., съставляващ УПИ VI – 406 в кв. 2 по регулационния план на с. П., одобрен със Заповед № 718/1971 г. на кмета на общ.

К., с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ V- 406 по отношение на Л. Н. З., като неоснователен. Допуснато е извършването на 1 съдебна делба между Д. Б. Д., Л. Д. Д., С. Д. И., Б. Х. Д. и М. Х. З. по отношение на последно посочения недвижим имот – гараж при квоти: по 2/12 ид. ч. за Д. Б. Д., Л. Д. Д. и С. Д. И. и по 3/12 ид. ч. за Б. Х. Д. и М. Х. З..

Решението е обжалвано от Л. Н. З., с въззивна жалба, подадена от нейния процесуален представител адв. Б. П., с оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов, с който се допусне делба при посочените от жалбоподателката квоти. В жалбата се посочва, че неправилно районният съд е приел, че не е доказано, че за периода от 03. 07. 2007 г. до 21. 05. 2021 г., относно 4/12 ид. ч. от масивната жилищна сграда – западен близнак с РЗП 48,75 кв. м. и гараж с РЗП 26,88 кв. м., ведно с припадащите им се идеални части от поземления имот са владяни от жалбоподателката, в резултат на което е допусната делба на процесните имоти.

Заявява, че дори да се приеме, че действително придобиването на имотите по давност не е доказано, решението отново е неправилно, тъй като съдът не е влез предвид договорът за доброволна делба, съгласно който в общ дял на М. З., Б. Д. и З. Д.а е поставен имот западен близнак от масивна жилищна сграда с площ от 48,75 кв. м. и гараж от 26,88 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от поземления имот (дворно място), в което са построени сградите, целият с площ от 610 в. м. Поддържа, че при положение, че в договора не са посочени в каква част от поставения в общ дял имот притежава всеки един от тримата съсобственици, следва изводът, че квотите им са равни, поради което и при неправилно изчислени квоти са допуснатите до делба недвижими имоти. Така, според жалбоподателката квотите, при които следва да бъде допусната делбата между Д. Д., Л. Д., С. И., Б. Д., М. З. и Л. З. на западен близнак от масивна жилищна сграда от 48,75 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от поземления имот (дворно място), в който е построена сградата, целия с площ от 610 кв. м. следва да бъдат: по 1/27 ид. ч. за първите трима, по 3/27 ид. ч. за Б. Д. и М. З. и 18/27 ид. ч. за нея – Л. З.. По отношение построеният в имота гараж от 26,88 ид. ч., без поземления имот върху който е построен, следва да бъде при квоти: по 1/9 ид. ч. за Д. Д., Л. Д. и С. И. и по 3/9 ид. ч. за Б. Д. и М. З..

Жалбоподателката претендира присъждане направените от нея разноски за въззивната и първата инстанции.

Ответниците по жалба – съделители Д. Д., Л. Д. и С. И., като наследници на З. С. Д.а, чрез упълномощения от тях адв. Б. Т., са подали писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение, като им бъдат присъдени и направените от тях за производството разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – гр. Ихтиман е образувано след като с решение № 260140 от 25. 11. 2020 г., постановено по гр. д.№ 500/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, са обезсилени решение № 271 от 28. 11. 2019 г. и определение от 08. 04. 2020 г., постановени по гр. д.№ 1495/2017 г. на Районен съд – гр. Ихтиман и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

2

З. С. Д.а, починала в хода на производството и на нейно място са конституирани законните наследници Д. Б. Д. – преживял съпруг, Л. Д. Д. - син и С. Д. И. - дъщеря, е предявила иск срещу Б. Х. Д., М. Х. З. и Л. Н. З. за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: западен близнак от масивна жилищна сграда с РЗП 48,75 кв. м. и гараж с РЗП 26,88 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от поземлен имот (дворно място), в който са построени сградите, находящ се в с. П., общ. К., целият с площ от 610 кв. м., съставляващ УПИ VI - 406 в кв. 2 по регулационния план на с. П., одобрен със заповед № 718/1971 г. на кмета на общ.

К., с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ V – 406.

Твърди се, че ищците и ответниците Б. Д. и М. З. са собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство и договор за доброволна делба. След смъртта на общия им наследодател С. М. Г. – 17. 03. 2006 г., по силата на наследяването ищцата З. С.

Д.а, починала на 04. 12. 2018 г. в хода на производството, негова дъщеря и ответниците Б. Д. и М. З. – негови внуци и деца на починалата му преди него дъщеря В. С. Д.а, станали съсобственици с П. С.ов С. на поземлен имот (дворно място) с площ от 610 кв. м., съставляващ УПИ VI – 406, в кв. 2 по регулационния план на с. П., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда – близнак с РЗП 97,50 кв. м. и гараж с РЗП 26,88 кв. м., при съседи на имота: от две страни улица, УПИ V – 406.

С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 28 от 15. 05. 2007 г., т.

III, рег. № 2245, по който договор са страни П. С.ов М., М. А. С.а, М. Х. З., Б. Х. Д. и З. С.

Д.а, в дял на последните трима преминава следният недвижим имот: западен близнак от масивна жилищна сграда с РЗП 48,75 кв. м. и гараж с РЗП 26,88 кв. м., ведно с прилежащата ½ ид. ч. от поземлен имот (дворно място), в която са построени сградите, находящи се в с.

П., общ. К., целият с площ от 610 кв. м., съставляващ УПИ VI – 406 в кв. 2 по регулационния план на с. П., с уредени сметки по регулация, при граници на имота: от две страни улица, УПИ V – 406.

При повторното разглеждане на делото искът е насочен и срещу Л. Н. З., с оглед обстоятелството, че е придобила право на собственост върху имота на основание саморъчно завещание, направено от прадядо С. Г.. Същата оспорва включването на процесните имоти в делбата, като твърди, че е придобила същите в качеството на частен правоприемник по силата на направен в нейна полза завет, с изготвено и подписано лично от прадядо саморъчно завещание от 10. 11. 1998 г., съхранявано и обявено от нотариус Соня Владимирова, с рег. № 013 в Нотариалната камара, с протокол от 03. 07. 2017 г., акт. № 63, том III, рег. № 2618 по общия регистър на нотариуса, който протокол е вписан в Служба по вписванията – Ихтиман на 01. 08. 2007 г. по нот. д. № 2076/2007 г. Прави и възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност с начален период на владението от 03. 07. 2007 г., с твърдения, че едва с образуване на делбеното производство разбрала, че завещателят не бил единствен собственик на процесния имот и че владее имота само за себе си лично и посредством родителите си, като негови държатели. Владението било осъществявано явно, несъмнено и необезпокоявано, със знанието на останалите страни и без тяхното 3 противопоставяне.

Ответницата М. Х. З., чрез упълномощения от нея адв. Г. К., оспорва иска като недопустим и неоснователен, като посочва, че дъщеря Л. Н. З. е едноличен собственик на процесния недвижим имот, по силата на направен в нейна полза завет от нейния прадядо С.

Г..

Ответникът Б. Х. Д. не е подал писмен отговор на исковата молба, като в писмено становище посочва, че няма претенции към имота, тъй като той е собственост на неговата племенница Л. Н. З., завещан ѝ от нейния прадядо.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания относно обжалваното решение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за делба, с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК, вр. чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС на недвижим имот, представляващ западен близнак от масивна жилищна сграда с РЗП 48,75 кв. м. и гараж с РЗП 26,88 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от поземлен имот (дворно място), в който са построени сградите, находящ се в с. П., общ. К., целият с площ от 610 кв. м., съставляващ УПИ VI – 406 в кв. 2 по регулационния план на с. П., при граници на имота по скица: от две страни улица, УПИ V – 406.

Установено по делото е, че общите наследодатели на ищците и ответниците са Ц. С. Г., починала на 03. 06. 1996 г., и С. М. Г., починал на 17. 03. 2006 г., които са сключили граждански брак на 11. 02. 1940 г., съгласно издадено от община Долна баня удостоверение за сключен граждански брак.

От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, том I, рег. № 171/1980 г. на Районен съд – Ихтиман се установява, че през 1970 г. С. М. Г. и П. С.ов С. са закупили регулиран парцел VI за имот пл. № 406 в кв. 2 по плана на с. П., с площ от 610 кв. м. и граници: улица и от две страни парцели и блок на АПК. Към този момент С. Г. бил в брак с Ц. Г., поради което същият е придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена общност, на основание чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.).

Представено е удостоверение за наследници изх. № 488/05. 11. 2018 г. на община К., от което се установява, че Ц. С. Г. е наследена от преживелия си съпруг С. М. Г., на основание чл. 9, ал. 1 ЗН, от З. С. Д.а – дъщеря, починала в хода на производството, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, и от ответниците – наследници по право на заместване Б. Х. Д. и М. Х. З. – деца на починалата ѝ на 12. 05. 1992 г. дъщеря В. С. Д.а, на основание чл. 10, ал. 1 ЗН.

От удостоверение за наследници изх. № 259/08. 07. 2006 г. на община К. се установява, че С. М. Г. е починал на 17. 03. 2006 г. и е наследен от ищцата З. С. Д.а, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, която в хода на производството е починала и на нейно място са конституирани законните наследници Д. Б. Д. - съпруг, Л. Д. Д. - син и С. Д. И. – дъщеря, и от ответниците – наследниците по право на заместване Б. Х. Д. и М. Х. З. – деца на починалата му на 12. 05. 1992 г. дъщеря В. С. Д.а, на основание чл. 10, ал. 1 ЗН.

4

По делото е представен протокол за обявяване на тайно саморъчно завещание от 03. 07.

2007 г., акт № 65, том III, рег. № 2618 на нотариус Соня Владимирова, рег. № 013 на Нотариалната камара, с който е обявено съставеното от С. М. Г. в полза на Л. Н. З. саморъчно завещание от 10. 11. 1998 г., в което е посочено, че завещава малка къща с мазе недоправена в дворно място в с. П.. За същото е образувано нот. дело № 164 /2/ от 08. 12.

1999 г. по описа на нотариуса.

При разглеждане на делото от районния съд е открито производство по оспорване на завещанието от страна на ищците, на основание чл. 193 ГПК, като тежестта на доказване за установяване, че текстът и подписът са изпълнени от лицето, посочено като негов автор е на лицето, което се ползва от частния документ – Л. З., съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК.