Решение № 9 от 26.01.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Варна, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседА.е на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20223000500542 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Т. П. И., Д. А. П. и Д. А. И., подадена чрез адв. Д. И., против решение № 260016/20.05.2022 г. по гр.д. № №94/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено с решение №260025/27.09.2022 г. по същото дело, с което: - е признато за установено в отношенията им с Г. К. Ч., С. К. Ч., А. К. Ч.-Д., Г. А. Ч. и К. О.

Ч., че не са собственици на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, по КККР одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Варна, п.к. 9000, Св.Св.Константин и Елена, с площ 2638 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: до 10м., при съседи: имоти с идентификатори № № ***, ***, ***, ***, *** и ***; - отменен е на основА.е чл.537ал.2 от ГПК констативен Нотариален акт № 54, т.I, peг. № 3824, дело 306 от 18.09.2017 год. на Нотариус В. П., вписан Дв.вх.рег. № 25016, вх. рег.№ 25243/18.09.2017 год. акт. № 1, том.LXI, дело № 13033 на СП-Варна; - осъдени са да заплатят на Г.

К. Ч., С. К. Ч., направените по делото разноски в размер на 3325 лева, от които 2 500 лева адвокатски хонорар възнаграждение за адв. Ив.И. от АКВарна; - осъдени са да заплатят на А. К. Ч.-Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч. направените 1 по делото разноски в размер на 3 290 в полза на адв.Д. Д., от които 3 165 лева адвокатски хонорар.

Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е недопустимо поради недоказване на правния интерес от ищците, евентуално - неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Молили са за прекратяване на делото, евентуално за отмяна на решението, за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Навели са следните оплаквания: - в отклонение от твърденията на ищците за право на собственост, окръжният съд допуснал установяване на правния им интерес от иска въз основа на установено фактическо състояние на владение; - непълно и неточно съдът установил фактическата обстановка, като не съобразил и уточненията на вещите лица по заключението в съдебно заседание; не обсъдил показавията на свидетелите на ответниците; не обсъдил възражението на ответниците за нищожност поради противоречието на закона – чл. 40 ЗПИНМ на сделката за придобиване на право на собственост върху ПИ 1173Б, както и възражението за нищожност на сделката за придобиване право на собственост на ПИ 1173 А и ПИ 1173 Г по силата на съдебна делба от 1998 г., представляващи реални части от УПИ XIII – 1173 А на осн. забраната по чл. 59 ЗТСУ, ред от ДВ бр.29 от 10.04.1973 г.; формално и без оглед на останалите доказателства обсъдил възражението им за одържавяване на имота с разпореждане № 93 от 10.05.1973 г.; съдът разгледал ненаведен от страните по делото факт – че отчуждаването на имота, извършено с разпореждане № 93 от 10.05.1973 г. е било отменено; Изложили са поддържаните и пред първата инстанция съображения по съществото на делото.

Ищците – въззиваеми А. К. Ч. – Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч., чрез адв. Д., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и за допустимостта и правилността на обжалваното решение са молили за потвърждаването му и за присъждане на разноските.

Ищците – въззиваеми Г. К. Ч. и С. К. Ч., чрез адв. С. и адв. И., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с която са оспорили същата и по съображения за допустимостта и правилността на решението и с доводи срещу всяко от оплаквА.ята са молили за потвърждаване на решенето и за присъждане на разноските.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговорите и са претендирали присъждане на разноски.

В предоставения им от съда срок, А. К. Ч. – Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч. чрез адв. Д., както Г. К. Ч., чрез адв. С. и адв. И., са депозирали и писмени бележки.

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на Г.

2

К. Ч., С. К. Ч. и О. К. Ч., последният починал в хода на производството и заместен от наследниците му А. К. Ч. – Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч., с която срещу Т.

П. И., Д. А. П. и Д. А. И. са предявени: отрицателен установителен иск по чл. чл.124 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, по КККР одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Варна, п.к. 9000, Св.Св.Константин и Елена, с площ 2638 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: до 10м., при съседи: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***; както и по чл.537ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 12, т. I, peг. № 1143, дело 53 от 24.03.2017г. на Нотариус В.

П.

В исковата си молба ищците са поддържали, че са собственици на процесния поземлен имот по силата на описА.те сделки и наследствено правоприемство, както и че владеят имота в продължение на повече от 50 години. Изложили са, че ответниците оспорват правото им собственост, като на 18.09.2017 год. с констативен нотариален акт ( № 54, т.I, peг. № 3824, дело 306 от 18.09.2017 год. на Нотариус В. П., вписан в СВ под акт № 1, т. LXI, дело 13033, вх.рег. № 25243 от 18.09.2017 год.), те били признати за собственици на същия, легитимирайки се с нотариален акт за покупка № 182 от 09.03.1925 год. за имот, който не бил идентичен с процесния.

Ответниците са оспорили иска като недопустим, поради липса на правен интерес, евентуално - като неоснователен предвид, че ищците не доказвали собствеността си с приложените нотариални актове и липсвала идентичност на имотите по същите с процесния имот, евентуално – имотът бил отчужден от държавата с Разпореждане № 93 на бюрото на Министерски съвет от 10.05.1973 год. на РБ и оценителен протокол от 28.03.1974 год. и те са били обезщетени.

Предявеният иск е по чл. 124 ГПК отрицателен установителен иск за собственост като правен интерес от предявяването му (така в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК) е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

В случая, ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на 3 отрицателния установителен иск за собственост с две твърдения, представляващи различни основания - както с притежавано върху процесния имот право на собственост по посочените сделки (конкуриращо с признатото такова право на ответниците с констативния нотариален акт), така и евентуално с упражнявано от тях владение в продължение на дълъг период от време (посочено в исковата молба 50 години). Тези две твърдения са заявени още с исковата молба и са поддържани в хода на производството. Затова, неоснователни са оплакванията на въззивниците за допуснато от окръжния съд процесуално нарушение (нарушение на диспозитивното начало), разглеждайки невъведено от ищците твърдение за владение на имота, обосноваващо правния им интерес от водене на иска.

Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. В този смисъл въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

Следователно, когато правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е обоснован от твърдение за наличие на самостоятелно право на собственост /изключващо претендираното от ответника вещно право върху предмета на спора/, тогава на практика установяването на правния интерес е равнозначно на установяване на съответните юридически факти, от които ищецът черпи правото си на собственост по смисъла на горецитираното ТР. В същото време, наличието на самостоятелни права на ищеца, макар и да не е част от предмета на претенцията, се превръща във въпрос от значение за основателността на иска.

Това е така, тъй като чрез твърденията си за собственост ищецът се домогва да установи наличието на правопогасяващ правата на ответника юридически факт (така решение № 15 от 19.02.2016 год. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 год., II г. о., решение№ 60078 от 13.09.2021 год. по гр. д. № 3368/2020 год. на ВКС ІІ г. о.)

По правния интерес на ищците обоснован с правото на собственост:

Установено е по делото със събраните доказателства, че А. Г. Ч. и К. О.

Ч. са съпрузи, като К. Ч. е починал на 25.03.2008 г., а А. Ч. – на 21.01.2015 г.

Техни деца са О. К. Ч., Г. К. Ч. и С. К. Ч. – ищците по делото. О. К. Ч. е починал в хода на производството по делото и е заместен от своите деца А.

К. Ч. – Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч..

С договор за покупко-продажба, сключен с Е. Г.С. и Н. В. Н.

(наследници на Е. П.) с нотариален акт № 200 от 17.08.1964 год., том.VI, дело 2648, А. Г. Ч. е придобила собствеността върху парцел от 1647 кв.м., находящ 4 се в гр. Варна, местност "Монастир", образуващо парцел XIII-1173а, при съседи: И. С. С., К. Б. Б. и Г. Д.. С нотариален акт № 22, т. IV, дело 1564/04.05.1968г. на Нотариус при ВНС /л..266/, А. Ч. е придобила по силата на дворищна регулация правото на собственост върху празно място с площ 13 кв.м. от дворище пл. XII 1172, собственост на Д-р. К., което празно място е придадено към собствения й парцел XIII-1173а, по плана на вилната зона. На 27.02.1970 год. й е издаден билет за строеж № 18/27.02.1970 год., с който й е разрешено да построи в имота вила с гараж по одобрения архитектурен проект от 24.02.1970 год, като вилата е построена. С нотариални актове № 113, т. XIII, дело 4912/ 11.12.1970г. / л.267, т.1/, № 114, т. XIII, дело 4913/1970 г. на Нотариус при ВНС /л.26/ и № 115, т. XIII, дело 4914/ 11.12.1970 г. на Нотариус при ВНС /л.268/, А. Ч. е дарила (с право на участие в строеж на вила) на децата си Г. К. Ч., О. К. Ч. и С. К. Ч. по 1/4 ид.ч. от лозето, съставляващо парцел XIII-1173а. находящ се в местност „Монастир", кв. 70, целият с площ от 1647 кв.м. при общи граници: И. С. С., К. Б. Б., Г. Д. и път.

С нотариални актове № 108, т. VIII, дело 2412 от 06.07.1987 год. на Нотариус при ВРС /л.269/ и № 109, т. VIII, дело 2413 от 06.07.1987 год. на Нотариус при ВРС/л.270/, съответно Г. К. Ч. и С. К. Ч. са дарили на майка си А. Г. Ч. собствените си идеални части (по 1/4 ид.ч.) от парцел XIII- 1173а, находящ се в местност „Монастир'“, кв. 70, а по скица № 347 от 15.06.1987г. представляващо пл. № 1173 -А, зона за здравни и курортни нужди, целият с площ от 1647 кв.м. при граници: И. С. С., К. Б. Б., Г. Д. и път. С нотариален акт № 56, т. XXXIV, дело № 10308 от 1995 год. на нотариус при ВНС /л.27/, А. Г. Ч. и К. О. Ч. са дарили на сина си О. К. Ч. (техен съсобственик) 1/4 ид.ч. от лозето, находящо се в м. "Монастир", съставляващо парцел ХIII-1173а, цялото с пространство 1647 кв.м., при съседи по нот.акт № н.а. № 20, т.VI, дело 2648/1964 от 17.08.1964г., том VI, дело 2648: И. С. С., К. Б. Б., Г. Д. и път. Между съсобствениците А. Г. Ч. и К. О. Ч. и синът им О. К. Ч. е заведено дело за делба на съсобствения им имот - гр.д. № 2413/1996 год. по описа на ВРС XXI състав, в производството по което те са постигнали споразумение утвърдено в съдебен протокол от 28.01.1997 год., вписан в СВ под акт № 81, том IV, peг. № 5766 от 30.06.1998 год., с което имотът е бил разделен на два дяла, като О. К. Ч. придобива дял I с площ от 823 кв.м. съставляващо северната част на имот пл. № 1173а, кв. 70 по плана на вилна зона "Св.Константин и Елена", ведно с вилна сграда състояща се от: маза, антре, две преходни стаи, при граници на имота: на север - имот 1771, на изток - път и дял II, на юг дял II и на запад имот пл. № 1173в. а А. Г. Ч. и К. О. Ч. придобиват дял II, съставляващо южната част на имот пл. № 1173а, кв. 70 по плана на вилна зона "Св.Константин и Елена", гр. Варна, както и вилна сграда състояща се от: три стаи, баня, тоалет, коридор, тераса и избени помещения със застроена площ от 86 кв.м., при граници на имота; на север - дял I, на изток - имот 1192, на юг - имот 1173 и запад - имот пл. № 11736 (към този момент в поделения имот са съществували вече две вили). След смъртта на родителите, имотът им по делбата (дял II) е наследен от трите им деца в равни 5 квоти.