Решение № 590 от 05.08.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Перник, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БЕЛЛА В. ПАНЕ. при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от БЕЛЛА В. ПАНЕ. Гражданско дело № 20241720106569 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация - Перник” АД, чрез юрк. М. като процесуален представител, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С. А. Н..

Ищецът твърди, че между него и ответника съществува облигационно правоотношение, възникнало по силата на закона и въз основа на общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, публикувани по съответния ред, за които няма данни ответникът да е изразил несъгласие. Облигационното правоотношение касае продажбата и покупката на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П. кв.П. бл.** вх.* ап.**. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), както и че в периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. ищецът е доставил в имота топлинна енергия на стойност 393,38 лЕ., която не е заплатена. Ответникът бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Поради неплащане на дължимите суми за посочения период ответникът е изпаднал в забава, предвид което за него възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на 57,20 лЕ. за периода от 08.07.2022 до 24.04.2024 г. По изложените съображения ищцовото дружество моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в размер на 393,38 лЕ., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П. кв.П. бл.** вх.* ап.** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., както и сума в размер на 57,20 лЕ. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2022 до 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3212/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначената за особен представител на ответника адв. А., в който оспорва исковете по основателност. Не оспорва пасивната процесуална легитимация на ответника. Заявява, че последният се явява собственик на топлоснабдения имот през процесния период, следователно притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ и „битов клиент“ на предлаганата услуга по смисъла на ДР на Закона за енергетиката. Не оспорва начина на формулиране на месечните задължения за процесния период съгласно представената справка – извлечение, както и редовността на воденото от ищцовото дружество счетоводство и съществуването и съдържанието на 12 броя индивидуални месечни фактури, въз основа на които се претендира заплащане на задълженията за периода 05.2022 г. – 04.2023 г. Сочи, че от исковата претенция не става ясно дали изравнителната сметка за съответната година /отоплителен сезон 2022 – 2023 г./, за която се претендира задължението, е изготвена и дали същата е включена в сумите, които се претендират за процесния период.

В хода на производството по делото, поради настъпила смърт на ответника С. А. Н., като ответници са конституирани наследниците по закон на първоначалния ответник – Е. Ц.

Н., М. С. Н. и Д. С. Н..

В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество. В писмена молба заявява, че поддържа исковете, като претендира разноски в настоящото и в заповедното производство по представен списък по чл. 80 ГПК.

Назначеният особен представител на ответниците в съдебно заседание заявява, че поддържа депозирания писмен отговор и моли съда да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства. Моли при постановяване на решение в полза на ищеца, ответниците като правоприемници на починалото задължено лице да бъдат осъдени да заплатят дължимите суми съразмерно припадащия им се дял от наследството, а именно по 1/3 от общото задължение.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от облигационно правоотношение между него и ответника по договор за доставка на топлинна енергия за топлоснабдения имот, извършена от ищеца в твърдения обем и за процесния период. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер, в противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията - предмет на предявените искове, и тези, за които е издадена заповед за изпълнение, изцяло съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

При служебна проверка за наличие на специалните процесуални предпоставки за допустимост на производството, извършена в съответствие със задължителните разяснения, дадени в т. 10, б. „а“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът констатира, че установителните искове по чл. 422 ГПК са депозирани в срок.

По основателността на предявените искове:

Основателността на предявените искове се обуславя от наличието на следните материални предпоставки, установяването на които е в тежест на ищеца: съществуването в рамките на заявения период на валидно облигационно правоотношение с първоначалния ответник по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период и имот, 2 извършена от ищеца доставка на топлинна енергия в твърдения обем в процесния период, наличието на изискуемо задължение за първоначалния ответник за заплащане на продажната цена, както и качеството на ответниците на правоприемници на първоначалния ответник. По предявения акцесорен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже изпадането на ответника в забава по отношение изпълнение на задължението за заплащане на главното задължение, като установи договорения между страните срок за изпълнението му, както и размера на лихвата за забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, като в ал. 2, изр. второ е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. От това следва, че облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя /клиента/ на топлинна енергия възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който определено лице придобие качеството „потребител /клиент/ на топлинна енергия за битови нужди“. Преценката за наличието на това качество следва да се прави в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник” АД.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Качеството „потребител“ има легална дефиниция в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В това си качество собственикът или титулярят на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, и дължи цената на доставената топлинна енергия.

От приложения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.06.1990 г. се установява, че първоначалният ответник С. А. Н. е придобил в собственост недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. П. кв. Б.М. бл. **, етаж I-ви, ап.**. Видно от приложеното по делото удостоверение с изх. № 19/ СЛУ2092/ 22.03.2019 г., издадено от Община Перник, недвижим имот, находящ се в гр. П. кв.

Б.М. бл. **, етаж I-ви, ап.**, описан в договор за продажба на недвижим имот от 27.06.1990 г., е с настоящ административен адрес: гр. П. кв. П. бл.** вх.* ет. *, ап.** съгласно действащата номерация на гр. Перник. От приложеното удостоверение за наследници, издадено от Община Перник се установява, че след смъртта си С. А. Н., починал на 22.03.2025 г., е оставил за свои наследници: съпруга Е. Ц. Н. и двама сина - М. С. Н. и Д. С.

Н..

Като взе предвид приложените по делото писмени доказателства, съдът намира за установено наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между ищеца и първоначалния ответник, последният от които има качеството „клиент на топлинна енергия“ като собственик на имота, което обстоятелство не се оспорва от ответниците. Ответниците Е. Ц. Н., М. С. Н. и Д. С. Н. съдът намира, че са наследници на починалия наследодател, който е бил приживе клиент на топлинна енергия в процесния период и за процесния имот в качеството му на собственик, при равни квоти - по 1/3 идеална част от наследствените права и задължения. Особеният представител на ответниците изрично е заявил, че не оспорва нито обема на доставена топлинна енергия до имота, претендиран от ищеца, нито начина и размера на изчисление на стойността й, поради което 3 тези обстоятелства са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване. Ето защо съдът е длъжен да приеме, че в отношенията между страните е установено, че претендираният от ищеца обем на топлинна енергия е действително доставеният, както и че стойността на тази енергия е правилно изчислена и в съответствие с всички нормативни правила.

Предвид обстоятелството, че се претендира заплащане на вземанията от наследниците по закон на първоначалния ответник, а действителният наследствен дял на всеки от тях е за 1/3 част от вземането, следователно всеки от ответниците дължи заплащане на сума в размер на 67,04 евро /с левова равностойност 131,13 лЕ./ главница за топлинна енергия.

Доколкото не се спори, че първоначалният ответник не е заплатил начислените суми за топлоенергия за процесния период, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатената главница. Съгласно чл. 34 ал. 1 от приложимите Общи условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. От горното следва извод за основателност и на акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като поради неизпълнение в срок на задължението за заплащане на начислените суми за топлоенергия първоначалният ответник е изпаднал в забава и дължи законна лихва за забава, чийто размер не се оспорва по делото.