Решение № 146 от 01.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20213110202579 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от ДЗЗД „ Данидеп”, ЕИК 17737515, с адрес с. Тополи, обл.Варна, ул.” Христо Патрев” № 1, с управляващ и представляващ М. М. М. срещу НП № 03-013324/05.03.2021 год. на Директора на Дирекция „ ИТ” Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, тъй като в него не са били отразени правилно обстоятелствата, свързани с нарушението, не е била изяснена фактическата обстановка, не е било извършено от страна на АНО проверка относно отразените от представляващия дружеството обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52,ал.4 от ЗАНН, както и че не е взел предвид разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН при определяне размера на наложената санкция.

В съдебно заседание дружеството,редовно призовано се представлява от адв.В., ВАК, преупълномощена от адв.Д., ВАК.

Въззиваемата страна – Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк О., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

1

С АУАН с № 03-013324/19.02.2021 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че ДЗЗД „ДАНИДЕП”, в качеството на работодател е допуснал до работа, лицето И.Д. Н. с ЕГН **********, изпълняващ трудовите функции на мияч на превозни средства в автомивка, находяща се в с.Тополи, ул.”Матей Стоянов” № 1в, стопанисван от ДЗЗД „ДАНИДЕП” с определено работно време от 14.00 часа до 17.00 часа, с определено трудово възнаграждение в размер на 650 лв. месечно и 15% от дневния оборот преди да е сключил писмен трудов договор между страните по възникналото трудово правоотношение.Нарушението е извършено на 09.02.2021 год., в автомивка ул.”Матей Стоянов” № 1в, с.Тополи, в който ден лицето е установено да полага труд в полза на ДЗЗД”ДАНИДЕП” без да е сключен трудов договор в писмена форма между работодателя и И.Д. Н. – нарушение на чл.62,ал.1 от КТ, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ и чл.61,ал.1 от КТ.

Акта бил съставен и предявен на представляващ дружеството,който в графата бележки и възражения отразил, че има такива, без да ги конкретизира.

В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не са били отразени правилно обстоятелствата по нарушението, не е била изяснена фактическата обстановка.

Твърди се, че акта е съставен изцяло по обясненията на свидетел.

АНО не възприел така неправените възражения и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за извършено нарушение на чл.62,ал.1 от КТ, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ и чл.61,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 и чл.412а,т.2 от КТ, във вр. чл.414,ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 5000 лв..

В хода на съдебното производство актосъстивителя, св. Д.Д. потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че тя и св.Б. първо минали край автомивката и видели две лица да почистват автомобили. Малко по-късно влезли в обекта, легитимирали се и установили, че едното лице е И. Н., който почиствал автомобила с водоструйка.

Помолили да ги свържат с управителя на дружеството и дали на установените лица да попълнят декларации по чл.402 от КТ. Установили, че Н. е непълнолетен. Н. декларирал, че от два дни работи в автомивката с работно време от 13 до 18 часа като мияч,посочил, че има договорено трудово възнаграждение, което било уточнено в размер на 650 лв. и 15% от дневния оборот, след като в обекта се явил брата на управителя на дружеството. Връчила призовка за представяне в Д ИТ Варна на необходимите документи.

С показанията си св.Б. потвърждава казаното от Д.. Допълва, че в обекта към момента на проверката имало една кола в клетката, която била почиствана от две момчета – едното с пароструйка, другото с парцал. Едното от лицата бил И. Н., който бил с ботуши и работел с водоструйката. Н. декларирал работно време от 13 до 17 часа, договорено трудово възнаграждение 650 лв., плюс процент от оборота.След това Н. продължил да почиства и други автомобили.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел и И.Д. Н., който потвърждава, че почеркът и подписът положени в декларация по чл.402 от КТ са 2 негови.Твърди, че е попълнил декларацията, тъй като бил заплашен от инспекторите на Д ИТ Варна. Твърди, че се е уплашил и попълнил декларацията под диктовката на св.Д..

Твърди, че не е работил като мияч, а е миел колата на баща си. Посочва, че автомивката е била на самообслужване със жетони.

Св. Д.Н., баща на св.И.Д. потвърждава, че на процесната дата е закарал автомобила си на автомивката в с.Тополи. Оставил синът си да измие колата, а той с приятел отишъл да пие кафе. Твърди, че измиването на колите на тази автомивка ставало с жетони.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д. и Б., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган Директора на Дирекция "Инспекция по труда", въз основа на Заповед № 0280/03.08.2010 год. на изпълнителния директор на ГД ИТ. Компетентността на актосъставителя Д. произтича от разпоредбата на чл.416,ал.1 от КТ в качеството й на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.

Що се отнася до съставомерността на нарушението от материалноправна гледна точка, съдът намери следното:

Като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя административнонаказващият орган е посочил нарушени разпоредби на чл.62,ал.1 и чл.1,ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.1,ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62,ал.1 от КТ трудовия договор се сключва в писмена форма.Тези норми са императивни и следва да се изпълняват от лицата, явяващи се работодатели.

3

За да е налице престиране на работна сила по трудово правоотношение е нужно наличието на редица белези на трудовото правоотношение, основните от които са: да се предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът да работи при фиксирани /определени/ работно време, място и характер на работа, работникът да спазва установената от работодателя трудова дисциплина и работникът да изпълнява задълженията си с материали, предоставени му от работодателя.

Съдът счита, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал, безспорно се установяват фактите, включени в предмета на доказване,а именно - извършване на трудови функции от лицето И.Д. без сключен писмен трудов договор , в автомивка, стопанисвана от фирмата жалбоподател. Относно обстоятелството,че това лице в момента на проверката е осъществявал трудова дейност в автомивката на дружество – работодател,т.е дейност на определена длъжност,с определено работно време и почивни дни и възнаграждение, е подписаната декларация от Д. по време на проверката,в която изрично е посочил тези обстоятелства. На следващо място са показанията на свидетелите Д. и Б. , които съдът намира за последователни, кореспондентни помежду си и с останалите писмени доказателства - констативен протокол от проверката и декларация по чл.402 от КТ. Независимо от обстоятелството, че проверяващите органи работят в Д”ИТ”, от което учреждение е и органът , издал оспореното НП, техните показания не са заинтересовани и субективни. Съгласно разпоредбите на чл.399 и сл. от КТ контролните органи по занятие имат правомощия да извършват проверки и да осъществяват контрол, да констатират съществуването на трудови правоотношения. Показанията на свидетелите Д. и Б. съдът цени и кредитира с доверие и досежно обстоятелствата във връзка с попълване на декларацията по чл.402 от КТ от страна на св. Д..

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Д. и Н.,че Д. е бил в автомивката, за да измие колата на баща си ,тъй като показанията му са в противоречие с данните в декларацията по чл.402, ал.1,т.3 от КТ, попълнена и подписана лично от него и която представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл.43 от АПК, вр.чл.402, ал.1,т.3 от КТ. На следващо място тези показания противоречат на показанията на свидетелите Б. и Д.. Св. Б. посочва, че Д. е бил обут с ботуши и работел с пароструйка. След като попълнил декларацията продължил да почиства и други автомобили.

Че Д. е осъществявал трудова дейност в полза на дружеството жалбоподател според съда се установява и от обстоятелството, че уточняването на трудовото възнаграждение е станало едва след като в обекта се явява брата на управителя на дружеството, което показва зависимост при работата, а не че лицето е работело самостоятелно. Съдът намира, че е показанията на св.Д. относно това, че е попълнил декларацията под натиск от контролните органи са пристрастни. Самия Д. твърди, че служителите на Д ИТ Варна са му разяснили, че е длъжен да окаже съдействие при извършването на проверката, което е задължение съгласно чл.402,ал.2 от КТ. Не се доказа, че декларацията не е била попълнена самостоятелно от Д., който потвърждава, че положения под нея подпис е негов. Съдът намира показанията на св.Д., в частта, че е миел автомобила на баща си, за което е заплатил 4 със жетони за пристрастни и съотнесени към представените от дружеството писмени доказателства – ценоразпис на обекта и допълнението към „ инструктаж за експлоатация на клетката за измиване на автомобили на самообслужване” обслужващи част от защитната теза на дружеството-жалбоподателя. Тези показания не оборват съдържанието на декларацията по чл.402 от КТ .

С оглед на изложените констатации, съдът счита, че правилно АНО е квалифицирал нарушението, съответно правилно е определил и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството нарушител, а именно общата норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, която предвижда налагане на санкция на работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.62,ал.1 или 3 и чл.63,ал.1 ири 2 от КТ.

По отношение субекта на административно нарушение следва да се съобрази и чл. 412а, т. 2 от КТ /в сила от 22.12.2017 г./, според който за нарушения на трудовото законодателство се налага имуществена санкция на юридическите лица и за едноличните търговци, и на дружества, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите. Следователно дружеството по