Решение № 431 от 23.07.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Враца, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х.ва при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.ва Гражданско дело № 20251420103896 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. С. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Сити Кеш“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № 1195849/28.11.2024 г., по силата на който ищцата получила заем при следните параметри: заемна сума 800 лева, фиксиран ГЛП 50% и ГПР 63,30%, която следвало да върне на 12 погасителни вноски в общ размер на 1 105,42 лева. Сочи, че съгласно договора ищцата следвало в тридневен срок от сключването да осигури едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две лица, които да отговарят на подробно посочени изисквания, като в случай на неизпълнение ще дължи на кредитора неустойка в размер на 970,58 лева. Тъй като ищцата не предоставила обезпечение, посочената неустойка била начислена към общото задължение и така дължимата обща сума била 2 076 лева.

Счита, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен. Счита, че ГПР надвишава максимално допустимия размер и нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК. Също така счита, че в договора не е посочен действителният ГПР, а посочването на по – нисък размер представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика. Сочи, че неустойката следва да включена в ГПР.

Отделно счита, че клаузата, уреждаща начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение след сключване на договора, е нищожна. Кредиторът е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение на посочените обезпечения, което води до сигурност, че ще получи уговорената неустойка. Не 1 изпълнява обезщетителна функция, тъй като не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Излага подробни съображения.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 1195849/28.11.2024 г., сключен между ищцата и „Сити Кеш“ ООД, поради противоречието му със ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, чрез адв. Х. М., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

На първо място сочи, че не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Заявява, че клаузата за неустойка не е част от съществените параметри на договора за заем, поради което дори и да се счете за нищожна, не влече нищожност на целия договор. Основните му параметри – главница и лихва са валидно договорени в изискуемата от закона форма. Покрити са всички изисквания, регламентирани в чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

Клаузата за лихва е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Лихвеният процент е фиксиран, поради което и потребителят е бил наясно с размера на задължението си.

Сочи още, че при формиране на ГПР са спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК – как е формиран и какви са компонентите му и не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР, тъй като тя възниква за неизпълнение на задължение след сключване на договора, поради което и е изначално невъзможно да бъде включена в ГПР.

Не е налице и неравноправност по ЗЗП, клаузите не са във вреда на потребителя, отговарят на изискванията за добросъвестност, не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП. Излага подробни съображения.

Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от „Сити Кеш“ ООД против М. С. Д., ЕГН **********, са предявени насрещни искове в условията на евентуалност - за осъждането й да заплати на дружеството сумата от 41,93 евро /82 лева/, представляваща част от дължимата главница в размер на 409,03 евро /800 лева/ по сключения между тях Договор за потребителски кредит № 1195849/28.11.2024 г., а в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит е нищожен - за осъждането й да заплати на дружеството сумата от 41,93 евро /82 лева/, представляваща дължим остатък от чистата стойност на кредита по сключения между тях Договор за потребителски кредит № 1195849/28.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на 2 депозиране на насрещния иск – 04.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба по насрещния иск се сочи, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит 1195849/28.11.2024 г., по силата на който „Сити Кеш“ ООД предоставило на М. С. Д. сумата от 800 лева, усвоена в деня на сключване на договора, за което последният служи като разписка. Кредитополучателят се задължил да върне сумата ма 12 месечни вноски в срок до 28.11.2025 г. След подписване на договора е начислена уговорената неустойка. Заявява, че кредитополучателят е направила следните плащания по договора за кредит: на 06.01.2025 г. – 173 лв., на 17.03.2025 г. – 20 лв., на 27.03.2025 г. – 70 лв., на 30.04.2025 г. – 100 лв., на 03.06.2025 г. – 90 лв., на 27.07.2025 г. – 95 лв., на 28.08.2025 г. – 50 лв., на 12.09.2025 г. – 40 лв. и на 26.09.2025 г. – 80 лв. или общо сума в размер на 718 лв., с която са изцяло погасени първите три вноски и частично четвъртата. Задължението по кредита е изцяло падежирало на 28.11.2025 г. и общото задължение по договора е в размер 1 431,90 лева, от които 800 лева - главница, 272,09 лева - възнаградителна лихва, 326,82 лева - договорна неустойка и 32,99 лева - такси.

Иска се постановяване на решение, с което М. С. Д., ЕГН **********, да бъде осъдена да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, сумата от 41,93 евро /82 лева/, представляваща част от дължимата главница в размер на 409,03 евро /800 лева/ по сключения между тях Договор за потребителски кредит № 1195849/28.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 04.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност в случай че бъде уважен главният иск, предявен от първоначалния ищец и целият договор бъде обявен за нищожен – да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата от 41,93 евро /82 лева/, представляваща дължим остатък от чистата стойност на кредита по сключения между тях Договор за потребителски кредит № 1195849/28.11.2024 г., дължима съгласно чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 04.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор по насрещния иск от М.

С. Д..

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно между страните обстоятелството, че между ищцата и ответното дружество е налице облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит № 1195849/28.11.2024 г. за сумата от 800 лева, която ищцата е 3 усвоила.

Горните обстоятелства се установяват и от представеното копие от Договор за потребителски кредит 1195849/28.11.2024 г., видно от който кредиторът „Сити Кеш“ ООД предоставя на ищцата кредит в размер на 800 лева. Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 50%, а ГПР е 63,30%, общо дължима сума за плащане 1 105,42 лева, платима на 12 месечни вноски. Договорено е обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят удостоверява, че е получила в брой заемната сума от 500 лева.

Съгласно чл. 5, страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ, а именно: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от кредитора; не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени със кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

Чл. 11 от договора урежда срок за изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение 3 дни от сключването му, като при неизпълнение се начислява неустойка в размер на 970,58 лева, платима разсрочено съгласно приложение № 1 към договора.

Приложение № 1 представлява погасителния план към договора за кредит и в същото се съдържат два варианта за погасителни вноски – без и с начислена неустойка. Представени са погасителен план и СЕФ.

По делото е прието заключение по ССчЕ, неоспорено от страните, съгласно което размерът на ГПР, ако в същия се включи дължимата неустойка за неизпълнение, предвидена в чл. 11 от договора за кредит, е 159,50%. От потребителя са платени суми в общ размер на 718 лева.

4

Съдът кредитира заключението на вещото лице, което е отговорило обосновано и мотивирано на поставените му задачи.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

М. С. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1195849/28.11.2024 г. поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 1195849/28.11.2024 г. противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

Ищцата е физическо лице и при сключване на договора не е действала в рамките на своя професионална и търговска дейност, предвид което същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ответникът е търговец по смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит, по който на ищцата е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Наличието на сключен между страните договор е прието за безспорно между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общия размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11) .