Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 27.02.2025, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 2158/2024
Вид
Решение № 103
Подписан
27.02.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Даниел Нинов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Видин, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20241320102158 по описа за 2024 година

Делото е образувано по исковата молба на П. И. Л. от гр.**********, ЕГН ********** против Земеделски производител Л. К. П. от гр.Видин, *****ЕГН **********,с която е предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответникът, в качеството на регистриран земеделски производител, са уговорили наемни отношения с предмет притежаваните от ищеца земеделски земи в област Видин,като в тази връзка ,в гр.Габрово,са сключили договори за наем на една и съща дата 25.07.2022г.,които са подписани от името на ЗП Л. К. П. от И. К. Йо. - сестра на земеделския производител.

Посочва се,че с договор за наем от 25.07.2022г. ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване на земеделски производител Л. К. П., за срок от 1 стопанска година, следните земеделски земи в землището на град Д., област Видин, с обща площ от 8,503 дка /осем декара петстотин и три кв.м./, а именно:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА в местността ”ДЕДО ЦЕНОВОТО” с площ 3399 кв.м /три хиляди триста деветдесет и девет кв.м./, трета категория, с кадастрален идентификатор № *** /две четири нула шест едно точка шест осем точка едно четири/ по кадастралната карта и кадастралните 1 регистри на землище Д. с ЕКАГТЕ 24061, одобрени със Заповед РД-18683/13.03.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи: имот № ***, ***, ***, ***;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА в местността ’’КОЧАЛИЯ” с площ 2556 кв.м /две хиляди петстотин петдесет и шест кв.м./, втора категория, с кадастрален идентификатор № *** /две четири нула шест едно точка едно две точка три четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище Д. с ЕКАГТЕ 24061, одобрени със Заповед РД-18-683/13.03.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи: имот № ***, ***, ***, ***;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА в местността ’’КОЧАЛИЯ” с площ 2548 кв.м /две хиляди петстотин четиридесет и осем кв.м./, втора категория, с кадастрален идентификатор № *** /две четири нула шест едно точка осем точка едно / по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище Д. с ЕКАГТЕ 24061, одобрени със Заповед РД-18-683/13.03.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи: имот № ***, ***, ***, ***.

Поддържа се,че срещу ползването на подробно описаните три имота ЗП Л. К. П. се е задължил да заплати наем в размер на 75 лв. на декар в срок до 5 дни след подписване на договора, като е уговорено, че при забавяне на плащането от страна на наемателя, същият дължи неустойка в размер на 1% на ден от дължимата сума за всеки ден забава.

Излага, че петдневният срок за плащане е изтекъл на 30.07.2022г. без задължението да бъде платено и без обяснение от страна на ответника.

Сочи се,че са подписани и още четири договора за наем, свързани с други имоти.

Подържа се,че с оглед изминаването на значителен период от време и натрупването на неустойки по всички договори за наем, ищецът изпратил нотариална покана с напомняне за дължимостта на задължението и за уговорената неустойка. Поканата е представена на нотариус Т. А. на 01.03.2023г. и е връчена на ответника на 08.03.3023г. За връчването нотариусът удостоверява, че Л. П. се е запознал със съдържанието на поканата, но след като я е прочел, е отказал да я получи.

Излага се,че на 23.03.2023г. ищецът е получил плащане на наемната 2 цена за ползваните от П. имоти, по банков път,като претендираните неустойки не са платени.

Твърди, че ищецът е изпълнил своите задължения по договора за наем.

Ответникът обаче дължи плащане на уговорената в чл.8 от Договора неустойка, което до настоящия момент не е сторено и няма индикации, че ще бъде направено.

Сочи, че ползваните имоти, съгласно договора за наем, са с обща площ от 8.503 дка. Уговорената наемна цена е 75 лв. на декар, тоест наемът за една стопанска година е в размер на 637.73 лв. Заплащането на наемната цена е извършено с 236 дни закъснение.

Излага, че съгласно чл.8 от Договора за наем неустойката е в размер на 1% на ден от дължимия наем за всеки ден забава. Следователно дължимата неустойка е в размер на 236% от дължимия наем тоест 236% от 637.73 лв., което е равно на 1505.04 лв.

Заявява, че клаузата за неустойка е уговорена по начина, посочен в чл.8 от Договора за наем като са взети в предвид:

-предварително ясното задължение на наемателя, начин на плащане по банков път и качеството му на регистриран земеделски производител;

-че уговорката за получаване на наемната цена от наемодателя е това да стане в кратък срок (5 дни) след подписването на договора , което предполага, че към датата на подписване на договора наемателят има финансова готовност да направи плащането;

-репутацията на наемателя на човек, който просрочва плащания по отношение на партньорите си, както за малки, така и за сериозни суми.

Твърди, че неплащането в срок на задълженията на земеделски производител Л. К. П. към „Теди” ООД, за което е водено съдебно дело - т.д. 1 / 2021г. на Окръжен съд Видин и последния е осъден да заплати суми над 180 000 лева задължения по договор и над 40 000 лева неустойки.

Поддържа, че с уговарянето на неустойката по горепосочения начин ищецът е искал да мотивира ответника да заплати бързо и в срок задължението за наемна цена, а ответникът е приел да се задължи с такава неустойка при просрочие.

Иска се от съда да осъди земеделски производител Л. К. П., ЕГН:

3

**********, да заплати на П. И. Л., с ЕГН **********, сумата от 1505.04 лв.

(хиляда петстотин и пет лева и четири стотинки) ,представляваща неустойка за неизпълнение в срок на задължение по договор за наем от 25.07.2022г. за недвижими имоти с кадастрални идентификатори: ***; *** и ***, обхващащо периода от 31.07.2022г. до 23.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът, в едномесечен срок, е представил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Сочи, че ищецът неправилно се е позовал на чл.8 от Договора, доколкото в чл.5,буква „В” от раздел III на договора - „Права и задължения на страните” е уговорено между страните, че при „Забавяне на наемното плащане, Наемателят дължи на НАЕМОДАТЕЛЯ неустойка в размер на законната лихва”.

Излага, че ако се дължи неустойка, то тази неустойка е в размер на законната лихва, но не и в претендирания от ищеца размер.

Считам, че неустойката, в размера, посочен в чл.8 от договора е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и прави възражение в тази насока.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.

Поддържа, че от доказателствата по делото в конкретния случай е видно, че дължимата главница е в размер на 637,73 лева, доколкото претендираната неустойка за забавяне на това плащане е 1504,04 лева, т.е. два пъти и половина повече, или в процентно измерение 236% по 1% за всеки просрочен ден. Това означава, че на годишна база, претендираната неустойка би била 365%, което като лихвен процент няма аналог и противоречи не само на добрите нрави, но и на общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Още повече, че в конкретния случай от забавата няма причинени вреди, а поведението на ответника е изцяло добросъвестно.

Сочи, че видно от доказателствата по делото, наемната цена е заплатена на 23.03.2023г. При съпоставяне съдържанието на процесната 4 клауза за неустойка с така очертаните критерии за нищожност, поради накърняване на добрите нрави в цитираното ТР № 1/15.06.2010 г., ТД№ 1/2009г., ОСТК, става ясно, че договорената в чл.8 от договора за наем между страните неустойка за забава за всеки просрочен ден в размер на 1 % от задължението до окончателното издължаване е нищожна, поради две причини на първо място, противоречи на добрите нрави, и на второ място, противоречи на чл.5, буква „В” от раздел III на договора - „Права и задължения на страните” от договора.

Излага, че ако се приеме, че така посочената в чл.8 от договора неустойка не противоречи на добрите нрави по съображенията, изложени погоре, прави възражение за прекомерност на договорената неустойката.

Направено е възражение и по отношение на претенцията за законна лихва, върху претендираната неустойка, като счита, че лихва за периода от завеждане на исковата претенция в Съда до окончателното издължаване не се дължи, поради санкционния характер на неустойката.

Съдът , като взе предвид постъпилата искова молба и с оглед на събраните по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за наем от 25.07.2022г., от който е видно, че ищецът е отдал под наем на ответника, 3 броя земеделски земи, находящи се в в землището на гр. Д., общ. Видин, обл. Видин с обща площ от 8.503 дка, а именно: недвижими имоти с кадастрални идентификтори *** ; *** и ***.

Договорът е сключен за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2022г. до 01.10.2023г.

От същия е видно,че страните са уговорили наемателят да заплати на наемодателя за наетата земя годишен наем в размер на 75.00 лева за декар в срок до пет дни след подписване на договора. В чл. 8 от договора е отразено че при забава в плащането от страна на наемателя, същият дължи неустойка в размер на 1% на ден от дължимата сума за всеки ден на забавата. В договорът обаче, е налице и втора клауза за неустойка, а именно - в чл.5, б.“В“ , раздел II „Права и задължения на страните“,в която е уговорено, че в случай на забавяне на наемното плащане, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на законната лихва.

5

По делото е представена и нотариална покана от ищеца, отправена до ответника чрез нотариус с район на действие – РС – Видин - Т. А. за заплащане на наемната цена на процесните земеделски земи и неустойка за забава в размер на 1% за всеки ден забава. Поканата е получена от ответника на 08.03.2023г. при отказ, след запознаване със съдържанието й, видно от представената разписка и удостоверение от 09.03.2023г., издадени от нотариуса. От представените преводни нареждания от 23.03.2023г., е видно че ответникът е превел на ищецът дължимият наем на земеделските земи предмет на процесният договор.

Освен процесният договор между страните ,на същата дата-25.07.2022 г., са сключени и други четири договора за наем на земеделска земя,които са приложени по делото.

При установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: неоснователно се явява възражението на ответника за недопустимост на иска, поради липса на пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения иск.

Процесният договор действително е сключен от негово име, от лицето И. К. Йо./негова сестра/ без да е налице доказателство за представителна власт, но земеделският производител, занимаващ се по занятие с дейност по наемане на земеделски земи, видно от множеството идентични договори, има задълженията на търговеца, и като не е възразил в законовия 6 – месечен срок относно сключването на процесния договор от негово име, той е произвел действие.

По делото е представено и прието като доказателство писмо изх. №РД12-02-3311/17.12.2024г. на Общинска служба Земеделие – Видин, от което е видно, че договорът за наем е представен в службата от ответникът, който е обработвал имотите. Ответникът не е възразил и в нотариалната кантора срещу претенциите на ищеца по отправената към него нотариална покана, след запознаване със съдържанието и. Отделно безспорен факт за наличието на договорните отношения между страните е и заплащането на наемната цена по договора от ответника.

С оглед установеното по делото съдът приема за безспорно,че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на процесният договор за наем на земеделска земя.

6

В случая ищецът е изправна страна по договора, тъй като е представил ползването на отдаваните под наеми недвижими вещи.