Разпореждане № 64444 от 15.07.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 64444 гр. С., 15.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Частно гражданско дело № 20221110127353 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от “С” ООД, ЕИК: ***********, срещу И. В. Б. за главница в размер на 1100,00 лв. по договор за паричен заем № 481026/28.12.2020г., ведно със законна лихва от 15.05.2022г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва от 28.12.2020 г. до 28.12.2021 г. в размер на *** лв., неустойка от 28.12.2020г. до 28.12.2021 г. в размер на *** за неизпълнение за предоставяне на обезпечение.

Съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено в частта, за заплащане на неустойка от 28.12.2020г. до 28.12.2021 г. в размер на *** за неизпълнение за предоставяне на обезпечение, поради следните правни съображения:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК.

Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В настоящия случай се претендират вземания по договор за паричен заем № 481026 от 28.12.2020г. На основание клаузата на чл. 6, ал. 5 от договора и посоченото от длъжника в заявлението, страните са договорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на 1 заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/. При неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1466,28 лв. /чл. 6, ал.

6 от договора/. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.

На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Отделно по този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Следва да се посочи също така, че размерът на претендираната неустойка надхвърля размера на главницата.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т.

2 ГПК заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.

2

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 104682/25.05.2022 г., подадено на основание чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение от „С“ ООД, ЕИК ***********, срещу И. В. Б., ЕГН **********, в частта за сумата от *** лв., представляваща неустойка за неизпълнение за предоставяне на обезпечение за периода от 28.12.2020 г. до 28.12.2021 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3