Решение № 749 от 05.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12034/2023
- Вид
- Решение № 749
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 749 гр. София, 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100512034 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №13477 от 03.08.2023г., постановено по гр.дело №30082/2022г. по описа на СРС, Г.О., 161-ви състав, е отхвърлен предявения от "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА за ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ и РЕХАБИЛИТАЦИЯ-СЕРДИКА" ООД, с ЕИК 202814252, срещу К. В. В., с ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за осъждане на ответницата - К. В. В. да заплати на ищеца "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА за
ПРОДЪЛЖИТЕЛНО
ЛЕЧЕНИЕ и
РЕХАБИЛИТАЦИЯ-СЕРДИКА" ООД сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва от 06.06.2022г. до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и доброто име на "МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА за
ПРОДЪЛЖИТЕЛНО
ЛЕЧЕНИЕ и
РЕХАБИЛИТАЦИЯ-СЕРДИКА" ООД, причинени от изявления в публичен коментар на ответната страна на сайта платформата "Google reviews", констатирани на 04.04.2022г.. С решението е осъдена "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА за ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ и РЕХАБИЛИТАЦИЯ-СЕРДИКА" ООД, с ЕИК 202814252, да заплати на К. В. В., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 690 лв., представляваща разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА за ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ и РЕХАБИЛИТАЦИЯ-СЕРДИКА /МБПЛРСЕРДИКА/" ЕООД, с ЕИК 202814252, чрез процесуален представител адв.А. Р., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №13477 1 от 03.08.2023г., постановено по гр.дело №30082/2022г. по описа на СРС, Г.О., 161-ви състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и доброто име на "МБПЛР-СЕРДИКА" ЕООД, причинени от изявления в публичен коментар на ответната страна на сайта платформата "Google reviews", констатирани на 04.04.2022г.. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди се, че СРС, за да отхвърли предявения иск, е обосновал погрешни правни изводи при неправилен анализ на събраните доказателства и в противоречие на материалния закон. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказвано противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в разпространяване на неверни и позорни клеветнически обстоятелства в публикуван от н е я публичен коментар в платформата "Google reviews", като конкретните набеждаващи коментари са: "…..на 5 ден му счупиха крака …"; "Поисках писмено обяснение как му счупиха крака и това не получих"; "Сега ще разследваме дали изобщо му е правена операция, защото и в това се съмнявам"; "Да не говоря в какво състояние го намерихме тези 4 дни и вода не бяха му давали, имаше храна залепнала по зъбите". Твърди се, че използваните от ответницата изрази и коментари са неистински и като такива представляват неверни и унизителни клевети, които уронват доброто име и репутация на "МБПЛР-СЕРДИКА" ЕООД. Поддържа се още, че поведението на ответницата спрямо ищеца е противоправно, тъй като публично е разпространила клеветнически твърдения и неверни позорни обстоятелства и по този начин "МБПЛР-СЕРДИКА" ЕООД е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и репутация. Твърди се още, че е доказана причинноследствена връзка между претърпените от "МБПЛР-СЕРДИКА" ЕООД вреди и поведението на ответницата. Излага се още, че по делото няма ангажирани доказателства за умишлени действия от страна на служители на ищеца, които са в пряка причинна връзка, довела до процесния инцидент, станал на 11.01.2022г., а именно падането на пациента -Т.В. от болничното легло, следствие на което получава фрактура на бедрената кост на долен десен крайник, т.е. твърди се, че служителите на "МБПЛР-СЕРДИКА" ЕООД нямат отношение с настъпилия вредоносен резултат.
Поддържа се още, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установяват елементите на фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК за сторените разноски във въззивното производство.
Въззиваемата страна - К. В. В., с Е Г Н **********, чрез процесуален представител адв.М. Ч., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.
Наведени са аргументи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като фактическите изводи на съда напълно съответстват на съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, спазени са разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Излага се, че при доказателствена тежест за ищеца по делото не са доказани кумулативните предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на ответницата по чл.45 ЗЗД. Твърди се, че не е налице и не е доказано каквото и да е било противоправно действие, извършено от ответницата, тъй като при 2 доказателствена тежест за ищеца по делото не е установено, че ответницата е разпространявала клеветнически обстоятелства, довели до уронване на престижа и доброто име на "МБПЛР-СЕРДИКА" ЕООД. Поддържа се, че в публикуваното мнение на ответницата на публичен сайт - платформата "Google reviews", макар и негативно, не се съдържат клеветнически и опозорящи обстоятелства за ищеца - "МБПЛРСЕРДИКА" ЕООД, поради което не е налице нарушаване на правни норми. В този смисъл се излага, че поведението на ответницата не може да се определи като противоправно, респективно виновно. На следващо място се твърди още, че от събраните доказателства не се установява неимуществените вреди, които ищцата твърди, че е претърпяла, да са настъпили и да са в пряка причинна връзка с процесните изрази и коментари, използвани от ответницата в публикувания от нея коментар на сайта платформата "Google reviews". По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от твърдения деликт. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК за сторените разноски във въззивното производство.
Предявен е от "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА за ПРОДЪЛЖИТЕЛНО
ЛЕЧЕНИЕ и РЕХАБИЛИТАЦИЯ-СЕРДИКА" ЕООД, с ЕИК 202814252, срещу К. В. В., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди уронване на престижа и доброто име на лечебното заведение - ищец по делото "МБПЛР-СЕРДИКА" ЕООД, причинени от противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в разпространяване на неверни и позорни клеветнически обстоятелства, съдържащи се в публичен коментарq публикуван на сайта платформата "Google reviews", констатирани на 04.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 3 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че е налице противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в разпространяване на неверни и позорни клеветнически обстоятелства, съдържащи се в публичен коментар, публикуван на сайта платформата "Google reviews", констатирани на 04.04.2022г., респективно, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответницата. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Крайният извод на СРС за неоснователност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло и препраща на основание чл.272 ГПК към изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за недоказаност на елементите на сложния фактически състав на нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД, които са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на материалния закон и при правилен анализ на събраните по делото доказателства, на основание на които е прието, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
По законосъобразността на обжалваното решение, съдът приема следното:
Спорният по делото въпрос с оглед наведените във въззивната жалба конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, се свежда до факта дали са доказани кумулативните предпоставки на сложния фактически състав на нормата на чл.45 ЗЗД и налице ли е основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата.