Решение № 195 от 06.08.2024, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 679/2023
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 06.08.2024
- В сила
- 12.09.2024
- Състав
- Стела Петрова Колчева
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.16 · Закон за защита на потребителите
- чл.200 · Закон за защита на потребителите
- чл.23 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. Враца, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200679 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на “*****“ ООД -Враца против НП №002537/07.07.23 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и Враца към ГД“КП“ при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.23, вр.чл.16 ЗЗП, вр.пар.13, т.9 ДРЗЗП и на основание чл.200 ЗЗП е наложена имуществена санкция от 500.00 лв.
В жалбата, поддържана и в с.з. от упълномощен процесуален представител, както и в допълнително писмена защита, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП поради допуснати нарушения на процесуалния закон и материалния закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна, в депозирано писмено становище на процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:
На 24.02.23 г., контролни органи на КЗП-Враца между които и св.П.П., извършили проверка в търговски обект-супермаркет „Дъбника“, находящ се в гр.Враца, бул. „*****, стопанисван от дружеството жалбоподател. При проверката е констатирано, че в търговската част на обекта, търговецът предлага за продажба на потребителите стоки в насипно състояние, изложени в топла и студена витрина, като не е обозначил единствено цената им за единица мярка-килограм. Обозначил е едновременно върху етикет, поставен пред всяка стока и цената за 100 гр. от същата, изписана с едър шрифт в средата на етикета, докато обозначената цена за единица мярка-килограм е изписана с дребен шрифт в долния десен ъгъл на етикета. Откритите стоки обозначени по този некоректен начин - общо 30 вида, описани на произволен принцип и със съответно обявените цени за единици мерки, са подробно описани и индивидуализирани в съставения на място констативен протокол № К-2742218/24.02.23 г. с приложен към него снимков материал на етикетите.
При проверката е присъствал служител на търговеца, който е подписан и приет без възражения.
Последвало е съставяне на процесния АУАН №-002537/29.03.23 г. срещу дружеството-жалбоподател за това, че е нарушил задължението си по чл.23, вр.чл.16 ЗЗП, тъй като предлага за продажба стоки в насипно състояние, изложени във витрини, за които върху етикета не е обозначена само цената за единица мярка-килограм, а едновременно е обозначена и цената за 100 гр., изписана с доста по-едър шрифт, с което потребителите се въвеждат в заблуждение за реалната цена за единица мярка за килограм.
АУАН е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, в отсъствие на представител на дружеството-нарушител, но след надлежно отправена и връчена писмена покана за явяване за съставяне на АУАН на 29.03.23 г. /л.28 и 29 от делото/. След това неприсъствено съставяне, АУАН е бил изпратен за предявяване и връчване по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН чрез Община-Враца. Бил е връчен на 06.04.23 г. на лицето „М.М.“, но без предоставено от това лице надлежно пълномощно за процесуално представителство и възможност за участие в административно-наказателни производства от името на 2 дружеството. Това наложило повторно изпращане на АУАН за връчване на Община-Враца, съответно и същият е бил повторно, надлежно връчен на 20.04.23 г.-лично на законния представител на дружеството-управител П.Б.М.а.
Междувременно още след първоначалното връчване на АУАН, на 12.04.23 г. представляващия дружеството управител подал писмени възражения против акта с твърдения /обобщено/, че липсва реално извършено нарушение, тъй като проверяващите превратно тълкуват закона и административното обвинение се гради на техни субективни преценки.
Въпросните възражения са били счетени за неоснователни, при което е последвало издаването на процесното НП, с което за описаното и констатирано с АУАН нарушение по чл.23 ЗЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален размер от 500.00 лв., на основание чл.200 ЗЗП.
Изложените в акта и в НП фактически констатации се установяват изцяло и безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателствасв.показания на актосъставителя П.П., подкрепени и от приложените към административната преписка писмени доказателства- констативен протокол за извършена проверка със снимков материал, заповеди за компетентност, покана за съставяне на АУАН с обратна разписка, кореспонденция по повод връчване на АУАН чрез Община-Враца и др., както и частично от показанията на св.П.П., свързани с обстоятелствата за време, място и начин на извършване на проверката и организацията на продажби на щанда.
Съдът не кредитира показанията на св.П.П. в останалата им част, свързана със съдържанието и обозначенията на етикетите относно единиците мерки и цената им. Извън факта за евентуална заинтересованост и предубеденост на свидетелката, в качеството й на служител по трудово-правни отношения с търговеца, въпросните свидетелски показания влизат в пряко противоречие с официално удостоверените в протокола за проверка констатации и приложения към него снимков материал за обозначенията и вида на шрифта върху етикетите на стоките. От друга страна свидетелката сама изпада във вътрешно противоречие, като едновременно твърди, че „се е случвало клиентите да се заблуждават в цената, гледат цената и им се вижда много голяма“, но и че „не се е случвало да се заблудят, че цената за 100 грама 3 е цената за килограм“.
При така изложения доказателствен анализ и възприетите фактически съображения, съдът намира от правна страна следното:
В процесуален аспект, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето и оформянето на АУАН и издаването на обжалваното НП, представляващи формална основания за отмяната му.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приобщените по делото заповеди за актосъставителя и АНО. Същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и 57 ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението със съответните обективни признаци, обстоятелствата, при които е констатирано и съотвестваща на фактическото описание правна квалификация на нарушението и основанието за налагане на имуществената санкция. Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН.
Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя за нарушено право на защита, обусловено от неприсъственото съставяне на АУАН по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН. Предвид проследената по-горе процедура по съставяне на процесния АУАН, включваща данните за предварителна, надлежно отправена и връчена покана за съставяне на АУАН, с последващо неприсъствено съставяне, двукратно изпращане за връчване на АУАН и връчването му на съответни лица, то и тези възражения се явяват пряко, фактологично опровергани. От правна страна и доколкото законодателната цел на уредбата отнсно правилата за присъствено/неприсъствено съставяне и връчване на АУАН е да се обезпечи правото на защита на нарушителя, в частност правото на предявяване на становище и възражения по административното обвинението, то е очевидно, че в случая това право също не е нарушено, доколкото още след първоначалното връчване на АУАН на лицето „“М.М.“, неразполагащо с надлежно пълномощно, дружеството –жалбоподател чрез законния си представител-управител, своевременно е депозирало възражения против процесния АУАН.
От материално-правна страна:
Съгласно чл.23 ЗЗП за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.Цена за единица мярка, съгласно пар.13, т.9 от ДР на ЗЗП, е крайната цена, включваща ДДС и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата 4 стока.Единицата мярка за стоки, търгувани според теглото им- е 1 кг. В случая, предвид предлаганите от търговеца стоки- в насипно състояние според теглото им, е следвало да бъдат обозначени само цени за единица мярка килограм.
Разпоредбата на чл.23 ЗЗП е ясна и недвусмислена.Изрично е предвидено от законодателя, че стоките от вида на търгуваните от дружеството е следвало да бъдат обозначени само с цена за единица мярка-килограм. Като е посочил и цена в грамове /при това с много по едър шрифт, на централно място в етикета, спрямо едновременно посочена цена за килограм, с много по ситен шрифт, търговецът е извършил вмененото с НП формално нарушение по чл.23 ЗЗП.
Конкретно установеното нарушение е типичен, обикновен случай на нарушение от този вид. По дефиниция е формално и макар закона да не изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат, такива фактически са налице-засягане правата на неограничен брой от потребители, в частност правото им на получаване на пълна информация за всички стоки с намалени цени, за да могат лесно и практично да направят своя избор и за вземат съответно правилно решение за закупуването им. В случая задължително следва да се отчете и че се касае до субект, осъществяващ търговска дейност по занятие и то в обект –голям магазин за хранителни стоки, с голям обем посещаемост на потребители, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред от търговеца, но и полагане на дължимата грижа по отношение на търговските отношения с клиентите. При тези съображения, не може да се приеме, че нарушението е “малозначително” или “маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН, още повече и предвид голямото количество стоки-предмет на процесното нарушение.
При определяне размера на следващата се санкция и при предвидени лимитативно в чл.200 ЗЗП нейни размери от 500.00 лв. до 5000.00 лв., АНО е наложил такава в законовия минимум- 500.00 лв. При това положение не се дължи последващо произнасяне от съда по въпроса за законосъобразността на тази санкция и обжалваното НП следва да бъде потвърдено и в тази си част.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лв.
5
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №002537/07.07.23 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД“КП“ при КЗП, с което на “*****“ООД Враца, ЕИК:*****, за извършено нарушение по чл.23, вр.чл.16 ЗЗП, вр.пар.13,т.9 ДРЗЗП и на основание чл.200 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.
ОСЪЖДА “*****“ООД -Враца, ЕИК:*****, ДА ЗАПЛАТИ на КЗПСофия, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6