Решение № 14 от 23.04.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Гълъбово, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Т. АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20265550200031 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Г. Б. против Наказателно постановление № *********/21.01.2026 г. на Началника на РУ – Гълъбово, с което за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.185 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро / 49,99 лева.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства – административнонаказателната преписка, както и гласните доказателства, събрани в съдебно заседание, се установява, че на 28.09.2025 г. жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Субару Форестър“, като при извършена проверка от служители на РУ – Гълъбово е прието, че е налице намалена прозрачност на челното и страничните стъкла.

Съдът обаче не кредитира извода за наличие на административно нарушение като доказан по несъмнен и категоричен начин.

От показанията на актосъставителя Т. С. и свидетелката М. Т. се установява, че преценката за „намалена прозрачност“ е извършена изцяло въз основа на визуално възприятие („на око“) без използване на техническо средство за измерване.

Това обстоятелство е от съществено значение.

Разпоредбата на чл.105, ал.1 ЗДвП въвежда забрана за ограничаване на видимостта на водача чрез намаляване прозрачността на стъклата, но преценката дали тази прозрачност е под допустимите граници не може да се основава на субективно възприятие, а следва да бъде установена по обективен, технически измерим начин. Това произтича както от самата същност на нормата, така и от подзаконовата уредба и международните стандарти (Правило № 43 на ИКЕ на ООН), които въвеждат конкретни количествени показатели за светлопропускливост.

В случая не е извършено никакво измерване, не е използвано техническо средство, не 1 са отчетени стойности, не е съставен съответният протокол или запис, удостоверяващ резултат от проверка. Установяването на нарушението е сведено до субективна констатация, че „не се вижда вътре в автомобила“, което не е достатъчно, за да се приеме по несъмнен начин, че е налице нарушение на закона.

Нещо повече – от показанията на актосъставителя се извежда, че в действителност той акцентира не толкова върху намалена видимост, колкото върху наличие на поставено фолио и евентуални съображения за безопасност при счупване на стъклото. Това обаче представлява различно фактическо основание, което не съответства на вмененото нарушение по чл.105, ал.1 ЗДвП и не може да обоснове административнонаказателната отговорност в рамките на повдигнатото обвинение.

При така установеното съдът приема, че не е доказан по несъмнен начин съставомерният признак „намалена прозрачност“ в степен, която да нарушава закона, поради което липсва установено административно нарушение.

Наред с това съдът констатира и съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, изразяващо се в липса на конкретика относно начина на установяване на нарушението. В наказателното постановление е възпроизведено единствено общото твърдение за „намалена видимост“, без да бъдат посочени фактически данни, метод на установяване, използвани средства или конкретни показатели. Това противоречи на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и също представлява основание за неговата отмяна.

С оглед на всичко изложено съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно както поради недоказаност на нарушението, така и поради съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото и направеното изрично искане, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, административнонаказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за адвокатска защита, доказани с представен договор за правна помощ.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *********/21.01.2026 г. на Началника на РУ – Гълъбово към ОДМВР – Стара Загора, с което на М. Г. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро / 49,99 лева за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на М. Г. Б. направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 204, 51 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

2