Решение № 599 от 29.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100510108 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 9879/09.06.2023 г., постановено по гр.д. № 25655/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 63 състав, съдът е отхвърлил предявения от Г. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** против ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Стефан Караджа“ № 2 осъдителен иск за сумата от 1266,10 лева, представляваща застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ, дължимо по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС марка „Рено“, модел „Талисман”, с рег. № СВ****ВТ, причинени от ПТП, настъпило на 16.07.2021 г. в гр. София, бул. „Свети Наум“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.05.2022 г. до окончателното плащане, като е осъдил Г. Х.

Д. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, сторените по делото разноски, а именно:

150 лева – разноски за експертизи, 70 лева – разноски за свидетел и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 216534/31.07.2023 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство Г. Х. Д., ЕГН **********, чрез адв. А., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд. В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се като противоречащ на събраните по делото доказателства изводът на първоинстанционния съд, че са 1 налице предпоставки за отказ да се изплати застрахователно обезщетение на застрахования, а именно, че поведението на ищеца е осъществено при груба небрежност, като заедно с това представлява и неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и е в пряка причинна връзка с възникване на застрахователното събитие. Излагат се подробни съображения за липсата на основания за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Посочва се, че поведението на ищеца не представлява груба небрежност. В допълнение се излагат твърдения, че в случая не е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и настъпването на застрахователното събитие доколкото в заключението на автотехническата експертиза било описано, че причина за настъпването на процесното произшествие е поведението и на двамата водачи. С оглед на изложеното, се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК 121076907 е депозирала писмен отговор на въззивната жалба вх. № 236139/22.08.2023 г., с който се изразява становище за нейната неоснователност, като се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя по имуществена застраховка "Каско на МПС" за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск.

2

Основателността на предявения иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ е обусловена от наличието на следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника - застраховател е да докаже възраженията си за изключен риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер.

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в посочения в чл. 405, ал. 1 от КЗ срок. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

Безспорни между страните по делото са следните обстоятелства, а именно: че между ищеца и ответника е съществувало облигационно отношение по имуществена застраховка „Каско“ към датата на ПТП, както и че на 16.07.2021 г. в гр. София, бул. „Свети Наум“ е настъпило ПТП, в резултат на което бил увреден процесният застрахован автомобил марка „Рено“, модел „Талисман”, с рег. № СВ****ВТ.

Ответното дружество е оспорило предявения иск с правоизключващи възражения, както следва: 1. наличие на изключен риск, по смисъла на т. 14.5 от приложимите към застраховката Общи условия, според която разпоредба не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС или превозваните с МПС лица; 2. неизпълнение на задължения на застрахования, визирани в т. 50.2. от Общите условия да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние, отново обосновавайки форма на вината "груба небрежност", за което неизпълнение застрахователят има правото да откаже или намали застрахователното обезщетение, съгласно т. 50.9 от ОУ.

Възражението за изключен риск поради наличие на груба небрежност в поведението на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Талисман”, с рег. № СВ****ВТ е обосновано с твърдение за предприемане от последния на маневра „изпреварване“ на неразрешено за целта място, обозначено с непрекъсната разделителна линия.

При едновременно противопоставени възражения, основани на 3

"изключен риск " и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично, съгласно чл. 408, ал.

1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ.

Основните спорни по делото обстоятелства са следните: дали поведението на водача на застрахованото МПС, в причинна връзка с което е настъпило увреждането на застрахованото МПС, е извършено при условията на груба небрежност, квалифицираща го като "изключен риск", дали е налице основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ.

По така релевираното правоизключващо възражение в тежест на ответника е да докаже фактите, въз основа на които може да се изгради извод за проявяване на груба небрежност като причина за настъпване на ПТП.

По така релевираните възражения за наличието на основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение настоящият въззивен съдебен състав приема следното:

Извън императивните норми страните са свободни да договарят условията, при които застрахователят поема задължение да изплати застрахователно обезщетение, включително и кои събития представляват покрити рискове и кога са налице изключения от покритието. Съгласно чл.

14.5. от Раздел 4 "Изключени рискове" от приложимите към застрахователния договор Общи условия по застраховка "Каско на МПС", страните по спора са договорили, че не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС или превозваните с МПС лица. В чл. 17 от раздел 18 „Дефиниции“ е посочено, че като „груба небрежност“ по общите условия се квалифицират неизчерпателно посочените в разпоредбата действия или бездействия, както и всички други случаи, в които вредата е следствие от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди.

При липса на легално определение, в доктрината и съдебната практика /решение № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на II т. о., решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г. о. и цитираната в него практика, решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО, определение № 244/21.04.2011 г.

4 по т. д. № 882/2010 г. на II т. о./ се приема, че груба небрежност е налице, когато не е положена грижата, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация, зает със съответната дейност при подобни условия, за гарантиране на неговата безопасност и сигурност, включително и за предпазване на застрахованото имущество. Формираната /основно по искове за обезщетяване от трудова злополука/ съдебна практика приема, че не всяко нарушение на технологични правила или правила на безопасност е квалифицируемо като груба небрежност, но поведение съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната дейност съставлява груба небрежност. 3а да се квалифицира поведение /действие или бездействие/ като груба небрежност следва да се установи неполагане на елементарна грижа за избягването на многократно завишен риск за живота и здравето на управляващия МПС и на останалите участници в движението /така в решенията по гр. д. № 23037/2017 г., гр. д. № 2292/2017 г. на ІІІ ГО на ВКС и в решението по т.д. 656/2019 г. на ВКС, І ТО /. Неспазването на основни правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като "груба небрежност". Неспазването на поредица /комплекс/ от правила за движение по пътищата и несъобразяване поведението на водача на лекия автомобил с конкретната пътна обстановка, с пътния участък, в зависимост от конкретната ситуация, би могло да се прецени като неполагане на грижа, която и най-невнимателният, най-небрежният човек би положил за безопасността и сигурността си.

В хода на първоинстанционното производство за установяване механизма на процесното ПТП са представени писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 16.07.2021 г., гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. и заключение на автотехническа експертиза.