Решение № 1524 от 07.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1524 гр. София, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20261100500950 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 -чл.438 от ГПК, във вр. с чл. 435, ал.2, т.6, предл. второ от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от З. А. Т., като правоприемник на длъжника А.М.Т., по изп. дело № 20248560400180, по описа на ЧСИ Б.Б., peг.№856 от КЧСИ, срещу Разпореждане от 01.12.2025 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело.

Жалбоподателката сочи, че баща и А.М.Т. е починал на 08.04.2022 г. С покана за доброволно изпълнение изх. № 42121 / 01.12.2025 г., повече от три години след неговата смърт, съдебния изпълнител Б. съобщил на Т., че я е конституирал като длъжник по изп. дело № 20248560400180. Изложено е, че изпълнителният лист за вземането на взискателя е издаден на 28.11.2022 г., т.е. след смъртта на длъжника, а въз основа на него е образувано изпълнителното дело.

В жалбата се твърди, че в нарушение на закона ЧСИ е спрял изпълнителното производство с разпореждане от 26.03.2024 г. и една година и три месеца след датата на спиране уведомил взискателя, че длъжникът е починал.

Жалбоподателката поддържа, че ЧСИ е нарушил императивната норма на чл.

230 ГПК, като е следвало процедурата по чл. 51 от ЗН да бъде изпълнена от момента на образуване на делото, тъй като смъртта на дтьжника е настъпила преди това. Моли да отменено разпореждането, с което съдебния изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното производство, както и да бъде върнато делото на органа по изпълнението със задължителни указания за прекратяването му.

1

В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, който оспорва жалбата, като сочи, че е бланкетна и необоснована. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В приложените по делото мотиви на съдебния изпълнител по реда на чл.436, ал.3 ГПК са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира следното:

Изп. дело №20248560400180, по описа на ЧСИ Б.Б., peг. №856 от КЧСИ е образувано по молба от 31.01.2024г. на взискателя „Топлофикация София ЕАД", въз основа на Изпълнителен лист издаден на 28.11.2022 г. от СРС, по гр.д.№61882 /2020г. на СРС, ГО, 174 с-в срещу А.М.Т. ЕГН **********.

С разпореждане на ЧСИ Б. от 31.01.2024г., на основние постъпилата молба и цитирания изпълнителен лист от 28.11.2022г. срещу длъжникът А.М.Т. ЕГН ********** е образувано изпълнително производство за следните суми: главница в размер на 66.40 лв. за топлинна енергия през периода 01.10.2018г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва за периода от 10.12.2020 г. до изплащане на вземането, главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 31.03.2019г., в размер на 12.20 лв., ведно със законната лихва за периода от 10.12.2010г. до изплащането, както за разноски на взискателя по изп. дело е приета сума в размер на 155.00 лв.

В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

След извършена справка НБД Население - справка за гражданско състояние, е установено, че длъжникът А.М.Т. ЕГН ********** е починал на 07.04.2022г.

С разпореждане от 26.03.2024г. на основание чл. 432, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, е наредено спиране на изпълнителното производство поради смърт на длъжника.

Видно от Удостоверение за наследници с вх. № 21242/10.04.2024г. изд. от СО, А.М.Т. ЕГН **********, починал на 07.04.2022г. е оставил като законен наследник З.

А. Т. с ЕГН **** - дъщеря.

За спирането взискателят е редовно уведомен на 07.07.2025г./л.19 от приложеното в препис изп. дело /

Ни 17.07.2025 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал молба с вх.

№ 36205/17.07.2025 г., с която на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК моли да се конституират като длъжници по изпълнителното дело всички законни наследници на починалия длъжник А.М.Т., /л. 21 от изп. дело /

На 25.08.2025г. адвокат В.М.Д. САК, е представила пълномощно за представителство на З. Т. видно от контролен лист от 25.08.2025./л.29 от приложеното в препис изп. дело/

На 25.08.2025г. съдебния изпълнител е връчил на З. А. Т., чрез адв.Д. съобщение за призоваване към наследяване, с указание на основание чл.51 от ЗН в тримесечен срок да заяви дали е приела наследството на А.М.Т..

С Молба с вх.№70207/25.11.2025г. З. А. Т. е заявила, че приема наследството оставено от А.М.Т. ЕГН ********** и моли изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.230, ал.2 ГНК./л.30-л.31 от изп. дело №20248560400180/ С разпореждане от 01.12.2025 г. ЧСИ Б. е конституира приелата наследството З. А.

2

Т. като страна - длъжник по делото до размера на дълга по изп.дело № 20248560400180 и е възобновила производството.

С Разпореждане от 01.12.2025г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането на длъжника за спиране на изпълнението. За разпоредения отказ З. А. Т. е уведомена на 10.12.2025 чрез адвокат В.М.Д..

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано, съгласно чл. 425, ал.2 от ГПК лице длъжник по изпълнението, срещу обжалваем по акт на съдебния изпълнител – разпореждане, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, съгласно чл.435, ал.2 т.6 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Активната и пасивната процесуална легитимация в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист. Правилото е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. От това правило има изключения и това са уредените в чл. 429 от ГПК хипотези на приемство в изпълнителния лист след издаването му. При тях надлежни страни в изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация.

Според трайната съдебна практика, изпълнителният лист очертава рамките на процесуално законосъобразното поведение на съдебния изпълнител, като го задължава да даде защита на удостовереното в него право така, както е индивидуализирано от съда по страни, съдържание и размер. Съдебният изпълнител няма право да установява различно материалноправно положение досежно страните по правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство, настъпило след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора.

Съгласно чл. 429, ал. 2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те не установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Характерно за правоприемството по чл. 429, ал. 1 и, ал. 2 ГПК е, че то винаги следва издаването на изпълнителния лист.

В конкретния случай от приложените писмени доказателства се установява, че изпълнителния лист е издаден на 28.11.2022г. срещу А.М.Д., починал на 07.04.2022г. т. е. смъртта на последния е настъпила след като е издаден изпълнителния титул.

Следователно е налице хипотезата на чл. 429, ал. 2 от ГПК, тъй като правоприемство е настъпило преди образуване на изпълнителното производство, поради което издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде 3 изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, тъй като те не са установили, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Ето защо тезата на жалбаподателката, че не е надлежна страна в процесуалната връзка по образуваното изпълнително дело не може да бъде споделена. Същата е конституирана като наследник на длъжника и отговаря за задълженията на своя наследодател, с оглед изричното изявление, че е приела наследството му.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са лимитативно изброени в нормата на чл.433, ал.1 т.1 до т.8 от ГПК, като в случая нито едно от посочените основания не е налице. Нормата на чл.230, ал.2 от ГПК е относима към исковия процес, докато нормата чл.433, ал.1 т.1 до т.8 от ГПК е специална и регламентира именно основанията за прекратяване на изпълнителното производство.

Предвид гореизложеното разпореждането на съдебният изпълнител, с което е оставил без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство, е правилно и законосъобразно, а жалбата следва да се остави без уважение, като неоснователна.

При този изход на правния спор жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на търговското дружество, направените по настоящето дело разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 25,56 евро / равностойни на 50 лева/, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25а, ал. 3 от НЗПП.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 73501/1612.2025г. от З. А. Т., в качеството на длъжник по изп. дело № 20248560400180, по описа на ЧСИ Б.Б., peг.

№856 от КЧСИ, срещу Разпореждане от 01.12.2025 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело.

ОСЪЖДА З. А. Т. ЕГН **********, с адрес гр.гр.София, пл.**** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД , ЕИК 831609046 сумата от 25,56 евро разноски пред СГС за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5