Решение № 225 от 13.12.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. ХАСКОВО, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.-ШАЛАМАНОВА в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235600600331 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 8/02.03.2023г. постановена по НОХД № 639/2021г. по описа на Районен съд Димитровград, подсъдимия Г. А. А., роден на **.**.****г. в гр.Ч., с ЕГН **********, живущ в гр.М. общ. Д., е признат за виновен в това, че на 27.08.2019 г. в гр.М., общ. Д., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявото му око, причинил на С. Т. С. от гр. Д., средна телесна повреда изразяваща се в трайно отслабване на зрението с лявото око, което се дължи на контузия на очния нерв и макулата на окото, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл.131а, вр. чл.129 ал.1, вр. ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, е осъден на 2 години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

С присъдата съдът се произнесъл по предявения граждански иск и подсъдимия е осъден да заплати на пострадалия С., сумата от 4000 лв. представляваща обезщетение за причинените му в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане и разноски за адвокат в размер на 500 лв., като гражданският иск за разликата до пълният му предявен размер от 5000 лв., като недоказан, е 1 отхвърлен. Подсъдимия е осъден да заплати и направените по делото разноски от които сумата от 183 лв. по сметка на ОД МВР – Хасково представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на съда сумата от 30 лв. разноски в съдебното производство и 160 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданският иск.

Недоволна от присъдата е останала адв. К., която в качеството си на служебен защитник на подсъдимия, я обжалва в срок с бланкетна жалба, с твърдения за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. С жалбата се иска отмяна изцяло на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно преквалификация на деянието в по- леко и намаляване размера на наказанието.

Против жалбата е постъпил отговор от частния обвинител и граждански ищец, с твърдения за правилност и обоснованост на присъдата, като се иска потвърждаването й.

Пред настоящата инстанция, прокурорът от Окръжна Прокуратура - Хасково намира жалбата за неоснователна. В пледоарията си излага съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на присъдата, като посочва, че липсват основания за приложението на института на неизбежната отбрана и иска присъдата да бъде потвърдена.

Частният обвинител и граждански ищец С. С., в пледоарията си се придържа към доводите на прокурора и също иска потвърждаване на присъдата. Не претендира разноски пред настоящата инстанция.

Защитникът на подсъдимия – адв.К., в пледоарията си навежда доводи идентични се изложените пред първата инстанция. Оспорва субективната страна на престъплението и посочва, че деянието било извършено от подсъдимия по непредпазливост. Твърди още, че за случилото се допринесъл пострадалия, който преди да бъде ударен от подсъдимия, го блъснал и наругал, а подсъдимия опитал да се защити себе си и майка си и действал при условията на неизбежна отбрана. Оспорва също квалификацията на измененото обвинение, като твърди липсата на предпоставки за допустимостта му, понеже фактите довели до по тежката квалификация били известни на прокурора от досъдебното производство. В пледоарията си защитникът иска подсъдимия да бъде оправдан, алтернативно да се намали размера на наложеното му наказание и присъденото обезщетение по гражданския иск, предвид изтеклия период от време и утежненото семейно положение на подсъдимия, който имал деца за които следвало да се грижи.

Пред настоящата инстанция, подсъдимия се явява. Доколкото производството пред първата инстанция се е развило в отсъствието му, от настоящата инстанция която е втора по съществото на делото на подсъдимия бе връчен препис от обвинителния акт и изслушани обяснения му, в които описва случилото се по време, място и начин, като не отрича, че ударил пострадалия С.. В личната си защита подсъдимия, се придържа към доводите на защитникът си, изказва извиненията си на пострадалия, а в последната си дума изразява съжалението за стореното.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, изцяло на осн. чл.314 ал.1 от НПК и прецени 2 поотделно и в тяхната съвкупност, събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, чрез разпита на св.З. В.- майка на подсъдимия и прочетените й по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания от досъдебното производство, преразпита на свидетелите Т. Т. и А. Д. и прочетените им на осн. чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания от досъдебното производство, приема за установено следното:

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по внесен на 30.12.2021г. от РП – Хасково ТО – Димитровград обвинителен акт, изготвен по д.п. № 168 / 2020г. по описа на РУ – Димитровград, с който против подсъдимия А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК – за това, че на 27.08.2019г. в гр. М., общ.Д., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявото му око, причини на С. Т. С. от гр.Д., средна телесна повреда изразяваща се в трайно отслабване на зрението с лявото око, което се дължи на контузия на очния нерв и макулата на окото. След внасянето на обвинителния акт, подсъдимия не бил намерен на установените му по делото адреси, включително на този който посочил лично на досъдебното производство, при привличането му като обвиняем с постановлението от 24.09.2021г. за престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Първата инстанция положила множество усилия за изпълнение на процедурата по чл. 247 в от НПК досежно подсъдимия, за когото било установено, че след внасянето на обвинителния акт и преди насроченото разпоредително заседание напуснал пределите на страната, без да уведоми съответните органи и без да е било известно местоживеенето му в чужбина. При това положение делото е разгледано в отсъствието му, по реда на чл. 269 ал.3 т. 4 б. „А“ от НПК, като му е назначен служебния защитник. В проведеното разпоредително заседание е приет за съвместно разглеждане предявения от пострадалия С. против подсъдимия граждански иск и пострадалия е конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Съдебното следствие е протекло по общия ред, а в проведеното на 13.10.2022г. съдебно заседание, съдът допуснал направеното от прокурора изменение на обвинението, чрез което на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда.

От събраните доказателства, включително пред настоящата инстанция е установено, че пострадалия С. се занимавал със земеделска дейност и отглеждал бамя, която обработвал чрез работници в имотът си в гр.М., представляващ къща с двор и гараж. На 27.08.2019г. наетите от св.С. работници, сред които и свидетелите Т. Т., К. И., Т. М., А. Д., Х. Г. и З. В. майка на подсъдимия, работели в домът му, някои на двора, други в гаража и обработвали набраната преди това бамя, която св. С.а – съпруга на св.С. теглела и им заплащала заработеното. Там бил също и подсъдимия, който не работел, а обикновено идвал за да пие кафе. Св.С. също бил в домът си и в един момент си поискал даден по – рано заем от 10 лв., от майката на подсъдимия, която отказала му да върне сумата понеже според показанията й, и била нужна за лекарства. В разговорът им се намесил подсъдимия и двамата със св. С. се скарали при което последния който държал в ръката си кофа, поискал от подсъдимия да си тръгва. При скарването двамата започнали да се бутат, при което подсъдимия ударил свидетеля с юмрук в лявото око от което последния залитнал и му потекла кръв. Намесили 3 се част от присъстващите, за да предотвратят последваща ескалация и подсъдимия си тръгнал. За случилото се бил подаден сигнал на тел.112 и на място пристигнали полицейски служители сред които св. М. Д., който разговарял с присъстващите и от тях разбрал за случилото се, забелязал и аркада над лявото око на св.С., но не видял по него кръв. След случилото се св.С. посетил първоначално ФСМП – гр. Д. където бил прегледан, а по – късно същия ден и ЦСМП – Хасково, като бил приет на лечение в МБАЛ – Хасково. Докато св. Д. бил на място и разговарял с присъстващите, получил втори сигнал от дежурния в РУ, според който пострадалия бил съобщил за голяма група от хора, които с подсъдимия идвали да му отмъстят, което както св.Д. посочил, не било вярно. По повод нанесените му телесни увреждания, пострадалия престоял в болницата до 30.08.2019г. когато бил изписан и на 04.09.2019г. ,а след това и на 22.11.2019г. прегледан от съдебен лекар, за което му били издадени съответните медицински документи и за случилото се образувано досъдебното производство. Според заключението по назначената по същото Съдебно медицинска експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Е., която първата инстанция изслушала, на пострадалия С. били причинени контузия на главата, контузия на лявата очна ябълка с регистрирано отслабване на зрението с лявото око от 0.1 до 0.5 за срок от около 45 дни, разкъсно контузни рани на лицето / последните според обстоятелствената част на заключението представлявали рана в областта на лявата очница - в областта на веждата с дължина 2 см. и на лявата скула с дължина 3.5 см./, леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието. Уврежданията били причинени от действието на твърд тъп предмет и могли да се получат при инцидент по начина, времето и обстоятелствата описани в предварителните сведения от пострадалия - от удар с юмрук в областта на главата. На пострадалия било причинено трайно - за повече от 30 дни отслабване на зрението с лявото око, дължащо се на контузия на очния нерв и макулата на окото – т.е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. Останалите увреждания му причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - т.е лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК. По повод нанесената му травма в окото, пострадалия се възстановил според гласните доказателства / неговите и на съпругата му показания/ почти след около половин година и в този период имал затруднения в обслужването и при работата си, особено при управление на МПС вечер. От данните за съдимостта на подсъдимия е установено, че е осъждан включително като пълнолетен за престъпления от общ характер основно против собствеността, които не са в съвкупност помежду си и е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ над една година, включително по НОХД № 491/2011г. на РС – А., по което наложеното му наказание от 2 години „ лишаване от свобода“, е изтърпяно на 14.03.2013г. Следващото му осъждане е по НОХД № 118/2015г. на РС – Димитровград, по което му е наложено наказание 2 години „лишаване от свобода“ за кражба представляваща опасен рецидив, изтърпяно на 03.05.2017г.

При така установените факти, първоинстанционният съд след като обсъдил и анализирал събраните доказателства приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, съставът на престъплението за което е признат за виновен и осъден, с обжалваната присъда. Този извод е правилен и се споделя от настоящата инстанция. В тази насока 4 правилно са кредитирани показанията на разпитаните свидетели очевидци, които са категорични, а показанията им са еднопосочни, че подсъдимия нанесъл удара с юмрук в лицето на пострадалия, с което му причинил увреждането на лявото око представляващо според заключението по съдебно медицинската експертиза, средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2,вр. ал.1 от НК. Този извод не се разколебава от събраните пред настоящата доказателства, включително от показанията на св. В. която е майка на подсъдимия. Деятелността не се отрича и в обясненията на самия подсъдим. Правилно извършеното от подсъдимия деяние е квалифицирано по чл.131а, вр. чл.129 от НК – т.е извършено при условията на опасен рецидив. Опасният рецидив обаче е по смисъла на чл.29 ал.1 б. „А“ от НК, а не както е приела първата инстанция едновременно по чл. 29 ал.1 б. „А“ и „ Б“ от НК. Това е така защото от изтърпяване на предходните му наказания „ лишаване от свобода“, до настоящото деяние, 5 годишния срок по чл. 30 от НК не е изтекъл единствено за последното му осъждане, което обаче не променя правната квалификация. Не се споделя също и приетото в мотивите на първата инстанция, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината. Умисълът му в случая е евентуален, което се установява от действията на самия подсъдим, защото чрез нанесения удар с юмрука в лицето на пострадалия, подсъдимия е съзнавал, че му причинява телесно увреждане и макар да не е целял причиняването на средна телесна повреда, е допускал настъпването на такава, за която правилно е ангажирана отговорността му. Посоченото обаче не променя формата на вината и не се споделя оплакването, че деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост. Квалификацията по чл.131а, вр. чл.129 от НК, се изключва априори от приложението на чл.132 от НК и в тази насока е посочената норма. От доказателствата обаче също не се установява подсъдимия да е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК или при условията на физиологичен афект. На тези възражения на защитата, наведени и пред първата инстанция последната е дала обстоен отговор, който се споделя от настоящата. Не се споделя и оплакването за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, чрез изменението на обвинението. Последното е направено по реда на чл.287 ал.1 от НПК в настоящата му редакция, действала и към момента на изменението на обвинението с която е отпаднало изискването, обстоятелствата водещи до изменението да не са били известни на прокурора, на досъдебната фаза. Чрез направеното изменение на обвинението, не е нарушено правото на защита на подсъдимия и възможността му да разбере в какво престъпление е обвинен, понеже допуснатото изменение не касае промяна на фактите или повдигане на обвинение за престъпление различно от първоначалното, по което подсъдимият е бил обвинен на досъдебното производство лично и по което се е защитавал, а касае единствено по-тежка квалификация на същото престъпление. В случая не става въпрос и за изцяло задочно производство, а проведеното такова пред първата инстанция е обусловено единствено от поведението на самия подсъдим, който вместо да изпълни задължението си по взетата му мярка за неотклонение „подписка“ и не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, нарушил посочената мярка и напуснал пределите на страната без да уведоми както прокурора, така и съда. Именно това негово поведение е довело и до изтеклия период от време, от деянието до постановяването 5 на присъдата от първата инстанция. Не се споделя и оплакването за завишеност на наложеното на подсъдимия наказание. За престъплението за което подсъдимия е признат за виновен с обжалваната присъда, е предвидено наказание от 5 до 12 години „лишаване от свобода“. Първата инстанция е определила наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като приела наличието на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства. Така на подсъдимия е наложено наказание от 2 години „лишаване от свобода“, което е значително под предвидения за престъплението минимум. Протест от прокурора или жалба от частния обвинител, с искане за увеличаване на наказанието няма. В случая и при това положение, наложеното на подсъдимия наказание се явява справедливо и съответно на целите на чл.36 от НК, а наведените пред настоящата инстанция доводи за наличието на малолетни деца за които подсъдимия следва да полага грижи, не могат да се преценят като допълнителни смекчаващи вината му обстоятелства, още повече, че децата имат и друг родител който да се грижи за тях. Правилно е определен и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, който съгласно чл.57 ал.1 т.2 б. „Б“ от ЗИНЗС е „строг“, още повече, че подсъдимия като напуснал страната, явно се е укривал в хода на наказателното производство.