Решение № 712 от 27.12.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. К., 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20235510102717 по описа за 2023 година

В исковата молба ищците заявяват, че са съпрузи от *** г. Ищцата С. Г. и ответницата Д. С. са сестри и дъщери на Д.Г.С. и Р.И.С..

Сочат, че двамата ищци и ответницата са собственици на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, заедно с всички намиращи се в имота сгради и находящи се в с. О., като поземленият имот представлява УПИ XI - 125, кв. 16 и е с административен адрес ул. ***. Правото им на съсобственост е възникнало в течение на времето, като първоначално процесният имот бил придобит от Д.Г.С. и Р.И.С., които са реализирали учредено в тяхна полза право на строеж.

Твърдят, че на ***г. на основание Решение на Изпълнителния комитет на Градски Народен съвет гр. К., взето с Протокол № *** г. бил сключен Договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя. Договорът бил сключен между Б.М., в качеството му на *** съвет гр. К. от една страна, и от друга - баща им Д.Г.С.. На основание така сключения Договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя, в течение на времето родителите им построили в имота жилище на един етаж и гараж. В имота се намирали изградени и навес с оградни стени на един етаж с площ от 30 кв. метра, и второстепенна постройка на един етаж с площ от 55 кв. м.

След като ответницата С. се омъжила, тя напуснала бащиното им жилище и се преместила да живее в с. О., ул. ***, а С. Г. останала да живее при майка си и баща си.

Сочат, че бащата на С. Г. и Д. С. - Д.С. починал на ***г. Негови наследници били неговата съпруга Р.И.С., която е майка на първия от тях и на ответницата, ответницата Д. Д. С. и ищцата С. Д. Г.. Съобразно Закона за наследството, след смъртта на общия наследодател, тримата - Р.И.С., Д. Д. С. и 1

С. Д. Г. са станали съсобственици на процесиите имоти при квоти както следва: Р.И.С. е станала собственик на 2/3 идеални части от имотите, ответницата Д. Д. С. и ищцата С. Д. Г. на по 1/6 идеална част от тях.

Заявяват, че на ***г. ищцата С. Д. Г. закупила от Р.И.С., притежаваните от нея 2/3 идеални части от процесиите имоти, като сделката била обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на Нотариус Н. К. - нотариус с район на действие PC К. и вписан под № *** в списъка на Нотариалната Камара. Въпросните 2/3 или 4/6 идеални части били придобити по време на сключения между ищците граждански брак и по силата на закона представляват СИО.

Ищците твърдят, че след изслушване на сделката ищцата С. Д. Г. станала собственик на 9/18 идеални части от процесиите имоти, от които 3/18 по наследство и 6/18 в резултат на възмездната сделка, а ищецът Н. Г. Г., като съпруг на С. Г. е собственик на 6/18 идеални части от недвижимите имоти.

Сочат, че тъй като ответницата Д. С. не живеела с тях, а и те нямали друго жилище, ищцата С. Г. предложила на ответницата да закупи нейната 1/6 идеална част от недвижимите имоти. За целта на *** г. било отправено писмено предложение до ответницата, с което било предложено Г. да закупи нейната идеална част за сумата от 5 000 лв.

Твърдят, че ответницата отказала да продаде притежаваната от нея идеална част и изпратила до С. Г. нотариална покана, съдържаща искания да ползва процесиите имоти, както и претенция за заплащане на обезщетение, ако не й се предостави възможност да ползва собствеността си.

Заявяват, че Д. С. от почти 40 години не живее на адреса, на който се намират имотите, предмет на настоящото дело, но никога не е била възпрепятствана да ги ползва, поради което й бил изпратен отговор, чрез услугата Телепоща, с който била уведомена, че претенциите й са неоснователни.

Считат, че няма да могат да постигнат съгласие с ответницата относно уреждане на отношенията им и за подялба на недвижимите имоти. Ето защо за нас е налице правен интерес от постановяване на съдебен акт, с който въпросните отношения да се уредят чрез делба на притежаваните от тях в условията на съсобственост недвижими имоти, които се намират в поземлен имот, представляващ УПИ XI - 125, кв. 16 и който е с административен адрес: село О., община К., ул. *** и е с площ от 1645 кв. м., а именно:

- Жилище на един етаж с площ от 120 кв. м.;

- Гараж на един етаж с площ от 55 кв. м.;

- навес с оградни стени на един етаж с площ от 30 кв. метра;

- второстепенна постройка на един етаж с площ от 55 кв. м..

Данъчната оценка на сградите към настоящия момент е 9444,90 лв.

Тъй като не могат да постигнат споразумение за делбата на имота доброволно, молят съда да постанови решение, с което да допусне до делба гореописаните сгради, като същите бъдат поделени между тях и ответницата при квоти в размер както следва: 9/18 идеални части за ищцата С. Г., 6/18 идеални части за ищеца Н. Г. и 3/18 идеална част за ответницата Д. С..

2

Молят след допускане на делбата в следващата фаза на делбения процес да се назначи съдебно-оценъчна техническа експертиза, която след като се запознае с необходимата документация, извърши справка, където е необходимо да даде отговор на въпросите какво представляват процесиите сгради, каква е тяхната стойност, поделяеми ли е са и по какъв начин.

Тъй като имотът представляващ жилище на един етаж с площ от 120 кв. м. е неподеляем на основание чл. 349 ал. 2 от ГПК ищцата С. Г. прави искане същият да бъде възложен на нея, тъй като няма друго жилище. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат С. Ч., който моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан и да допусне съдебна делба между страните по отношение на процесния недвижим имот при посочените в исковата молба квоти.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д. С., с който заявява, че иска съдът да разгледа посочените обекти, предмет на делбата в тяхната съвкупност (заедно), а не като отделни имоти.

Сочи, че закупените от С. Г. 2/3 (4/6) идеални части от обектите чрез договор за покупко-продажба, сключен с Р.С. на *** г., и обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. по описа на нотариус Н. К. (наричан по-долу „Нотариален акт ***“), са придобити по време на брака й с Н. Г.. Във връзка с това счита, че ищците правилно сочат в исковата молба, че така придобитите идеални части представляват съпружеска имуществена общност („СИО“). Видно от изрично посоченото в исковата молба и представените от ищците доказателства, към момента на подаване на исковата молба между С. Г. и Н. Г. съществува сключен граждански брак и не са налице други хипотези, предвидени в закона, за разделност на СИО и уреждането на имуществените отношения между съпрузите и поточно подялбата на имуществото в режим на СИО не следва да бъдат предмет на настоящата съдебна делба.

Предвид изложеното, възразява срещу участието на Н. Г. в делбата със самостоятелен дял (самостоятелна квота).

По твърдението на ищците, че Н. Г. е реализирал строителство в имота заявява следното:

Ищците посочват, че на основание на Договора за отстъпване на право на стоеж на държавна земя, сключен на *** г., Д.С. и Р.С. са реализирали учреденото в тяхна полза право на строеж, т.е. било е извършено строителство в пълния обем на това право на стоеж.

Отделно от това, ищците твърдят, че Н. Г. е построил в имота навес с оградни стени и второстепенна постройка след смъртта на Д.С. (починал на *** г.). Те обаче не представят документи, доказващи това тяхно твърдение (напр. за основанието, на което Н. Г. е имал право да извърши строителството). Предвид това се пораждат основателни съмнения за законосъобразността на строителството, което ищците твърдят, че са извършили в имота. Обръща внимание, че посочените навес с оградни стени и второстепенна постройка са част от обектите, за които ищците са отправили искане до съда да бъдат включени в делбата. Следователно, това дали тези обекти подлежат на премахване и съответно ще бъдат премахнати като незаконно построени е от значение за делбата.

3

Предвид изложеното по-горе, изясняването на въпроса е от значение за произнасянето на съда по отношение на обема от обекти, построени в УПИ ХI125, кв. 16, по плана на с. О., общ. К., за които да бъде допусната делбата. С оглед на това, компетентните административни органи ще бъдат сезирани, за да извършат съответната проверка, а съдът ще бъде уведомен своевременно за наличието на висящо административно производство.

Възразява срещу посочените в исковата молба размери на дяловете в процесиите обекти. Счита договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт ***, за недействителен.

Моли съдът да допусне делбата между Р.С., притежаваща 4/6 идеални части, Д. С., притежаваща 1/6 идеални части и С. Г., притежаваща 1/6 идеални части от процесиите обекти, построени в УПИ ХI125, кв. 16, по плана на с. О., общ. К..

Моли съда служебно да конституира Р.С. като страна по делбата.

По искането жилището на един етаж да се възложи на ищцата С. Г.:

Във връзка с искането на ищците за допускане на съдебна делба на процесните имоти (обекти, изградени в УПИ ХI125, кв. 16, по плана на с. О., общ. К.: 1) жилище на един етаж; 2) гараж на един етаж; 3) навес с оградни стени на един етаж; и 4) второстепенна постройка на един етаж) счита, че съответните им дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. За да се определи дали е налице условието за неподеляемост, по смисъла на чл. 349, ал. 2 от ГПК, експертизата трябва да разгледа съвкупността от посочените обекти (т.е. да ги разгледа заедно). Възразява срещу твърдението на ищците, че е налице неподеляемост.

Счита, че с твърдението на ищците, че нямат друго жилище, същите се опитват да подведат съда за наличието на факти от значение за преценката относно условията на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагането на неподеляемо жилище.

Сочи, че ищците притежават и друго жилище, в което живеели към момента на откриване на наследството, а именно - апартамент с адрес: обл.

***. Също така, към настоящия момент ищците продължават да използват посочения апартамент за задоволяване на жилищните си нужди. Още повече, и двамата ищци имат регистрация по постоянен адрес на посочения по-горе адрес. В допълнение, видно от представения към исковата молба Нотариален акт ***, ищцата С. Г. има адрес: обл. ***.

Моли съдът да вземе предвид също така, че съсобствеността върху процесиите обекти, построени в УПИ ХI125, кв. 16, по плана на с. О., общ. К., представлява комбинирана (смесена) съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - в случая наследяване и сделка за част от обектите. Съгласно практиката на Върховния касационен съд („ВКС“), само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 349, ал. 2 от ГПК и при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл.

349, ал. 2 от ГПК.

4

Предвид изложеното възразява, че са налице условията на чл. 349, ал. 2 от ГПК жилището на един етаж да се възложи на С. Г. и моли съда да отхвърли това искане на ищците като неоснователно.

Излага подробни аргументи относно възражението на ищците за неоснователност на претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността („ЗС“).

Заявява, че до момента ищците, в частност С. Г., не са й предоставили възможност да ги ползва съсобствените обекти, съобразно тяхното предназначение. Още повече, тя не разполага с ключовете от входните врати на процесиите обекти, които се държат единствено от ищците, поради което е поставена от тях в невъзможност да ги достъпи и да ги ползва по предназначение и според обема от права, които притежава. Ищците никога не са й предлагали да ползва съсобствените обекти, построени в имота.

Предвид гореизложеното, моля, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС съдът да осъди ищците да й заплатят обезщетение за ползата, от която е лишена от тях, да ползва съсобствените обекти, построени в УПИ ХI125, кв. 16, по плана на с.