Решение № 1612 от 11.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1612 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. М. при участието на секретаря В. Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело № 20231100107036 по описа за 2023 година

Ищците З. В. Б. и Д. К. Д. (съобразно уточнението с подадената на 31.10.2024 г. молба) са предявили срещу ответника А. Г. Г. субективно съединени искове с правно основание чл. 189, ал.1 във вр. чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 85, том I, рег. № 9073, дело № 69/22.05.2018 г. на нотариус К.Б., вписан под № 617 на Нотариалната камара, по силата на който А. Г. Г. и Т. Д. И. са продали на З. В. Б. и Д. К. Д.

АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в гр. София, район „********, със застроена площ от 66.28 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, и две антрета, при граници по нотариален акт: север - Х., юг - ул. „Хемус“, изток ул. „В. Мулитаров“, запад - държавен апартамент и коридор, отгоре - таван, отдолу - Здр. Стоев, заедно с прилежащите към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 14,50 кв. м., при съседи по нотариален акт: север - коридор, юг - ул.

„Хемус“, изток - държавно мазе, запад - мазе, и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 12,32 кв. м., при съседи по нотариален акт: север - Х., юг - ул. „Хемус“, изток - ул.

„Мулитаров“, запад - коридор, заедно с припадащите се 3.99% ид. ч. от общите части на сградата и заедно със съответното право на строеж върху 1 мястото, представляващо комплексно жилищно строителство, поради това, че имотът принадлежи на трето лице, за 1/2 идеална част, в съответствие с притежаваните от ответницата А. Г. Г. права върху имота, и за заплащане на ответницата на следните суми: сумата от 35 000.00 евро, представляваща заплатената цена при закупуване на процесния имот; сумата от 493.50 лв., представляваща заплатените нотариални такси с включен ДДС; сумата от 2 053.50 лв., представляваща заплатен местен данък; сумата от 2 260.00 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение по гр.дело №7000/2020 г. по описа на СГС І-25 състав.

Претендират направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че ответницата А. Г. Г. и Т. Д. И. по силата на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 85, том I, рег. № 9073, дело № 69/22.05.2018 г. на нотариус К.Б., вписан под № 617 на Нотариалната камара, са им ни прехвърлили правото на собственост върху горепосочения недвижим имот.

Правото на собственост върху горепосочения недвижим имот А. Г. Г. и Т. Д. И. са придобили въз основа на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане н издръжка със запазено право на ползване № 159, т. I, peг. № 5615, дело №143/16.11.2016 г. на нотариус Т.А., нотариус с район на действие - съдебен район на Софийски районен съд, peг.

№272 на Нотариалната камара, по силата, на който Л. И.а К. им прехвърлила собствеността върху същия горепосочения недвижим имот.

Сочат, че Л. И.а К. е действала като единствена наследница по закон на сина си И.К.И., починал на 25.07.2015 г. Към датата на смъртта на И.К.И. била зачената неговата дъщеря В., която към датата на раждането си е нямала установен произход от бащата. Произходът на В. от баща й е установен по съдебен ред с влязло в сила Решение №7122/25.10.2017 г. постановено по гр. дело №6709/2016 г. по описа на СГС, ГО. Тъй като В. И.И. е единствен наследник по закон на баща си И.И., тя е придобила по наследство притежавания от него недвижим имот.

Легитимирайки се като наследница на сина си И.И., каквато в действителност не е, Л. К. не е прехвърлила на А. Г. Г. и Т. Д. И. собствеността върху горепосочения недвижим имот, поради което и сключената в последствие между ищците и А. Г. Г. и Т. Д. И., сделка не е породила вещно2 транслативно действие. тъй като към датата на сключването й прехвърлителите А. Г. Г. и Т. Д. И., не са били собственици на процесния имот.

Ищците сочат, че срещу тях е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС от В. И.И., действаща чрез своята майка и законен представител Наталия Кръстева Батьова, по който е образувано гр.д. №7000/2020 г. по описа на СГС, 1-25 състав.

Ответницата А. Г. Г. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не е подала отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, че по силата на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 85, том I, рег. № 9073, дело № 69/22.05.2018 г. на нотариус К.Б., вписан под № 617 на Нотариалната камара, А. Г. Г. и Т. Д. И. са продали на З. В. Б. и Д. К. Д. АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в гр. София, район „********, със застроена площ от 66.28 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, и две антрета, при граници по нотариален акт: север - Х., юг ул. „Хемус“, изток - ул. „В. Мулитаров“, запад - държавен апартамент и коридор, отгоре - таван, отдолу - Здр. Стоев, заедно с прилежащите към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 14,50 кв. м., при съседи по нотариален акт: север - коридор, юг - ул. „Хемус“, изток - държавно мазе, запад - мазе, и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 12,32 кв. м., при съседи по нотариален акт: север - Х., юг - ул.

„Хемус“, изток - ул. „Мулитаров“, запад - коридор, заедно с припадащите се 3.99% ид. ч. от общите части на сградата и заедно със съответното право на строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство. В представения по делото нотариален акт е отразено, че продажната цена е в размер на сумата от 70 000 евро.

Не е спорно между страните по делото, че И.К.И. е придобил по дарение от родителите си процесния недвижим имот - апартамент № 9, 3 находящ се в гр. София, ул. „******** с площ от 66,28 кв. м, заедно с прилежащите мазе, таван и 3,99% ид. части от общите части на сградата с право на строеж върху мястото – имот с идентификатор *** (според представената кадастрална схема).

Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт от 22.10.2019 г., И.К.И. е починал на 25.07.2015 г. Не се спори също така, че към момента на смъртта на И.И. произходът на В. И. от него не е бил установен, поради което към 25.07.2015 г. единствен наследник по закон на И.И. е неговата майка Л.

К..

Не е спорно и, че правото на собственост върху горепосочения недвижим имот А. Г. Г. и Т. Д. И. са придобили въз основа на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане н издръжка със запазено право на ползване № 159, т. I, peг. № 5615, дело №143/16.11.2016 г. на нотариус Т.А., нотариус с район на действие - съдебен район на Софийски районен съд, peг. №272 на Нотариалната камара, по силата, на който Л. И.а К. им прехвърлила собствеността върху същия горепосочения недвижим имот.

Произходът на В. И. от починалия И.И. е установен по предявен иск за установяване на произход на детето от бащата по чл. 69 вр. с чл. 72, ал. 2 СК.

Видно от представеното по делото решение на СГС от 25.10.2017 г., с което искът е уважен, решението е влязло в сила на 15.01.2019 г., а въз основа на него е извършено и съответно вписване в акта за раждане на В. И..

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 21.02.2019 г. единствен наследник по закон на И.И. е неговата дъщеря – В. И..

С влязло в сила решение №261342/06.12.2023 г. постановено по гр.д.

№7000/2020 г. по описа на СГС, ГО, е признато за установено по иск на В.

И.И., срещу З. В. Б. и Д. К. Д., с правно основание чл. 108 ЗС, че В. И. е собственик на основание наследяване на апартамент № 9, находящ се в гр.

София, ул. „******** с площ от 66,28 кв. м, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна и две антрета, при граници: на същия етаж – имот *** и имот ***, под обекта – имот

***, над обекта – няма, заедно с избено помещение с площ от 14,50 кв. м при граници: север – коридор, юг – ул. „Хемус“, изток – държавно мазе, запад – мазе, и таванско помещение с площ от 12,32 кв. м при 4 граници: изток – Х., юг – ул. „Хемус“, изток – ул. „Мулитаров“, запад – коридор и заедно с прилежащите 3,99% ид. части от общите части на сградата и съответното правото на строеж върху мястото, като З. Б. и Д. Д. са осъдени да предадат на В. И. владението на гореописания имот.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото са искове с правно основание чл. 189, ал.1 във вр. чл. 87, ал.3 ЗЗД.

Установява се от представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 85, том I, рег.

№ 9073, дело № 69/22.05.2018 г. на нотариус К.Б., вписан под № 617 на Нотариалната камара, че А. Г. Г. и Т. Д. И. са продали на З. В. Б. и Д. К. Д.

АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в гр. София, район „********, със застроена площ от 66.28 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, и две антрета, при граници по нотариален акт: север - Х., юг - ул. „Хемус“, изток ул. „В. Мулитаров“, запад - държавен апартамент и коридор, отгоре - таван, отдолу - Здр. Стоев, заедно с прилежащите към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 14,50 кв. м., при съседи по нотариален акт: север - коридор, юг - ул.

„Хемус“, изток - държавно мазе, запад - мазе, и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 12,32 кв. м., при съседи по нотариален акт: север - Х., юг - ул. „Хемус“, изток - ул.

„Мулитаров“, запад - коридор, заедно с припадащите се 3.99% ид. ч. от общите части на сградата и заедно със съответното право на строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство. В представения по делото нотариален акт е отразено, че продажната цена е в размер на сумата от 70 000 евро.

Установява се от представеното по делото решение №261342/06.12.2023 г. постановено по гр.д. № 7000/2020 г. на СГС, І-25 състав, че по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС от В. И.И. срещу З. В. Б. и Д. К. Д., В. И.И. е призната са собственик по наследство на АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в гр. София, район „********, със застроена площ от 66.28 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна, и две антрета, при граници по нотариален акт: север - Х., юг - ул. „Хемус“, изток - ул. „В. Мулитаров“, запад - държавен 5 апартамент и коридор, отгоре - таван, отдолу - Здр. Стоев, заедно с прилежащите към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 14,50 кв. м., при съседи по нотариален акт: север - коридор, юг - ул. „Хемус“, изток - държавно мазе, запад - мазе, и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с декларирана площ съгласно удостоверение за данъчна оценка 12,32 кв. м., при съседи по нотариален акт: север - Х., юг - ул. „Хемус“, изток - ул. „Мулитаров“, запад - коридор, заедно с припадащите се 3.99% ид. ч. от общите части на сградата и заедно със съответното право на строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство.

По силата на чл. 189, ал.1 ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД.

Предпоставките за възникване на потестативното право на ищците са следните: 1). Да е сключен валиден договор за покупко-продажба с ответника, с предмет – вещни права върху недвижим имот; 2). Да са налице самостоятелни вещни права на трети лица върху процесния имот, които да са противопоставими на продавача, съответно – купувача като негов частен правопроемник. Няма значение дали евикцията е осъществена или евентуална:

"в първата хипотеза третото лице е предявило правата си и купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно решение по иск на трети лица - налице е осъществена евикция. Във втората хипотеза правата на трето лице само са предявени по съдебен ред или дори още не са предявени, но могат във всеки момент да бъдат предявени и противопоставени на купувача. Вещта още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това налице е евентуална евикция. Законът не прави разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще." (в този смисъл - Решение № 261 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г., II г. о., ГК, решение № 424 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1872/2010 г., ВКС, IV г. о. и др.). Затова от значение за преценката дали претендираното от ищците потестативно право е възникнало е решаване на въпроса дали правата на третите лица, осъществили евикция, са противопоставими на ответницата като продавач, а от тук – дали съществуването им води до невъзможност за 6 купувача валидно да прехвърли правото на собственост върху процесния имот или обратното – претенцията на третите лица е непротивопоставима на купувача не е препятствала валидния трансфер на правото на собственост.