Решение № 1282 от 02.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000501757 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260989/18.03.2022 г. по гр.д. № 2900/2021 г. на СГС, I-29 състав, поправено с решение № 262214/04.07.2022 г., е осъден Софийски районен съд да заплати на Д. Г. П., действащ чрез своята майка и законен представител И. Т. Х., на основание чл. 2б ЗОДОВ във вр. чл. 6§1 от ЕКЗПЧОС, сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на производството по гр.д. № 24705/2015 г. на СРС, образувано по искова молба от 08.05.2015 г. и с постановено решение от 07 юли 2020 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 30000 лева.

Ищецът Д. Г. П. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, с искане предявеният иск за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер или евентуално до 10 000 лева. Излагат се доводи за неправилност на някои изводи на първоинстанционния съд относно развитието на процесното дело на СРС. Неправилно съдът приел, че делото е насрочено и разгледано в открито съдебно заседание в разумен срок. Сочат, че след постъпване на присъединеното дело от Районен съд – Шумен следвало ищцата по него също да бъде призована, което не било сторено и този пропуск на съда довел до забавяне на делото.

Изразява се несъгласие с приетото от СГС, че по делото не се установява продължителността на воденото производство пряко да е рефлектирало върху начина на живот на малолетното дете и да му е причинило други неудобства, извън обичайните такива, както и върху възможността му да се справя в училище. Сочи се, че неговата майка вместо да отделя внимание на сина си, отделяла много време по воденето не делото и по депозирането на различни жалби до няколко институции с цел да осигури неговото своевременно движение. Във връзка с това тя изпитвала и 1 различни чувства и емоции: безсилие, гняв, обида, безпокойство, които инстинктивно се отразявали и на детето, чиито емоции били проекция на тези на неговата майка.

Ответникът СРС е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Ответникът СРС също е депозирал въззивна жалба срещу първонистанционното решение в неговата осъдителна част с доводи за недоказаност на претърпени вреди в причинна връзка със забавянето на процесното дело на СРС. Сочи се още, че първоинстанционното решение не е съобразено с практика на ЕСПЧ и ВКС, според която е възможно едно дело да отговаря фактически на изискванията за разумен срок и при фактическо надвишаване на процесуалните срокове, както и че е възможно да се установи неразумна продължителност, но ако страната не докаже вреди в причинна връзка с това, обезщетение не следва да й бъде присъждано. Решението не съответствало на приложимото материално право – чл. 52 ЗЗД и било неправилно и необосновано. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът отхвърлен.

Ищецът Д. Г. П. чрез своята майка и законен представител е депозирал отговор на въззивната жалба на СРС, в която излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Ищецът Д. Г. П. чрез своята майка и законен представител е твърдял в исковата молба, че през 2015 г. образувал исково производство пред Софийски районен съд, което без да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание повече от две години, било прекратено с разпореждане от 26.07.2017 г. Последното било отменено и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.03.2019 г. – четири години след завеждането му. Това заседание било отложено за прилагане на друго дело. Делото било обявено за решаване на 31.05.2019 г., като решението било постановено едва на 07 юли 2020 г., което не е влязло в сила към момента на сезирането на съда – 04.03.2021 г.. Ищецът е поддържал, че е налице неоправдано дълго производство при липса на фактическа и правна сложност на делото и то без да е налице негово процесуално поведение, препятствало разглеждането му. През цялото време на висящност на производството чувал разговори на майка му с адвокати за делото и как нещата не вървят, които му причинили затваряне, неувереност и потиснатост, които правили трудни успехите в училище и придобиването на социални умения. Претендирал е обезщетение за претърпените неимуществени вреди от воденето на делото в неразумен срок в размер на 30000 лева, които да му бъдат заплатени от ответника Софийски районен съд.

Ответникът Софийски районен съд е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, възразявайки че същият е неоснователен поради развитото в него частно производство, отлагане на делото за разглеждане в открито съдебно заседание за събиране на доказателства и разглеждане на делото от най-натоварения в страната 2 съд, в който за съдебния състав са образувани дисциплинарни производства.

Поддържано е, че липсват претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинна връзка на продължителността на производството с твърдените вреди, които като впечатления и усещания в детето били резултат от поведението и отношението на неговия законен представител и други негови близки. Поддържал е, че е възможно едно дело да отговаря фактически на изискванията за разумен срок и при фактическо надвишаване на процесуалните срокове, както и че е възможно да се установи неразумна продължителност, но ако страната не докаже вреди в причинна връзка с това, обезщетение не следва да й бъде присъждано. Твърдял е, че претендираното обезщетение е прекомерно.

Контролиращата страна Прокуратура на Република България е навела доводи за неоснователност на исковата претенция в претендирания размер.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани свидетелски показания. От така събраните доказателства се установява следното:

Производството по гр. дело № 24705/2015 г. по описа на СРС е било образувано на на 08.05.2015 г. въз основа на предявена от Д. Г. П. против „Орка – С“ ООД искова молба с формулирано искане по чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на неговия баща, поради настъпила на 23.10.2014 г. трудова злополука, установена с разпореждане № 17400 от 02.12.2014 г. на НОИ, заедно със законната лихва от увреждането. За обосноваване на искането си малолетният ищец Д. П. чрез неговата майка и законен представител И. Х., е изложил ясно и точно относимите фактически обстоятелства, като е направил и доказателствени искания.

С разпореждане от 05.06.2015 г. СРС, ГО, 73-ти състав, определен да разглежда делото след извършено на 08.05.2015 г. разпределение, е разпоредил връчването на основание чл. 131 от ГПК на препис от исковата молба на ответника за отговор в 1месечен срок. Съобщението с приложения препис е връчен на ответника „Орка – С“ ООД на 05.10.2015 г., като отговор на исковата молба е подаден от последния на 04.11.2015 г.

Преди постъпването на отговора, с молба от 14.10.2015 г. е направено искане за допускане на обезпечение на иска чрез запор върху вземания на дружеството за вземания от банкови сметки. С молба от 21.12.2015 г. ответникът е съобщил за налагане на исканото обезпечение по друго гр. дело № 3126/2015 г. на РС – Шумен, образувано по молба по чл. 390 от ГПК на Д. П. и е поискал неговата отмяна, като по исканията на страните СРС се е произнесъл с определение от 30.11.2016 г.

С молба от 22.11.2016 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Ч., е оттеглил исковите си претенции и поискал прекратяване на производството. Преди произнасяне от СРС по така направеното изявление, с молба от 25.11.2016 г. същото е оттеглено от ищеца, чрез законния му представител, като е посочено и, че адв. Ч. не разполага с пълномощия за разпореждане с предмета на делото. Въпреки последното изявление, СРС с друго определение от 30.11.2016 г. е прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството по делото. Определението за прекратяване на производството е обжалвано с частна жалба от 20.12.2016 г. от ищеца Д. П., който поради липсата на предприети съдопроизводствени действия, на 04.05.2017 г. е подал молба по чл. 255 от ГПК. След постъпването й по делото СРС е разпоредил на 26.07.2017 г. връчването на препис от частната жалба на другата страна за отговор, като отговор е подаден от ответника на 18.09.2017 г. и по разпореждане от 26.09.2017 г. на първоинстанционния съд, делото е изпратено на въззивния съд за произнасяне по жалбата. На 29.09.2017 г. по частната жалба е образувано гр. дело № 12407/2017 г. на СГС, който с определение от 22.11.2017 г. е отменил прекратителното определение на СРС поради 3 липсата на изрични пълномощия на адвокат Ч. и делото е върнато на СРС на 30.11.2017 г.

Междувременно на 01.06.2017 г. по делото на СРС е постъпило и гр. дело № 1118/2016 г. на РС - Шумен, образувано по предявени от Д. П. (майка на починалия при трудовата злополука) против „Орка – С“ ООД искове по чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Същото е изпратено по подсъдност и присъединено от ОС – Шумен за общо разглеждане с гр. дело № 24705/2015 г. от СРС с определение от 16.12.2016 г. по гр. дело № 581/2016 г., образувано по частна жалба за подсъдността на исковете на Д. П..

За предприетите от ищеца действия по движението на делото пред СРС е представена молба от 31.10.2018 г. , подадена от него до Омбудсмана на Република България, за оказване на съдействие по хода на исковото производство по гр. дело № 24705/2015 г. на СРС.

След тази молба и други такива с определение от 27.11.2018 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, СРС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.03.2019 г. Постановил е също и гр. дело № 1118/2016 г. на РС – Шумен да бъде докладвано на зам. председателя на СРС за образуване на ново дело и разпределянето му, като с разпореждане от 28.11.2018 г. същото е върнато на същия състав поради постановеното от ОС – Шумен съединяване на делата за общо разглеждане.

Н а 01.03.2019 г. поради нередовно призоваване на ищеца

Д. П. по присъединеното дело на РС – Шумен, ход на производството не е даден, като същото е насрочено за разглеждане на 31.05.2019 г. На това заседание съдът е провел съдебното следствие и след изслушване на устните състезания на страните го е обявил за произнасяне с решение. Решението, с което частично са уважени предявените от Д. П. и Д. П. искове по чл. 200 от КТ, е постановено на 07 юли 2020 г., като до ответника „Орка – С“ ООД са изпратени съобщения съответно на 07 юли 2020 г. и 10.08.2020 г. , върнати в цялост по делото. С разпореждане от 06.07.2021 г. СРС е указал връчването на ново съобщение на ответника чрез процесуалния му представител, който на 14.07.2021 г. е отказал да получи съобщението поради липса на връзка с доверителя й. СРС е приел съобщението за връчено при отказ на представителя и удостоверил влизането му в сила на 29.07.2021 г.