Определение № 920 от 19.12.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920 гр. Шумен, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500538 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Х. Н. срещу определение №2655 от 04.10.2024 г., постановено по гр. д. №741/2024 г. по описа на ШРС, в частта му, с която е прекратено производството по предявените от М. Х. Н. срещу Н. А. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на по 1/2 ид. ч. от следните реални части от поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на гр. Ш...., а именно: а/ реална част с площ от 6,96 кв.м., заемаща пространството под терасата на първия етаж на двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор ......1 с размери 2,4 м на 2,9 м, при посочени граници и б/ реална част с площ от 0,70 кв.м., с размери 0,9 м на 0,8 м (заедно с бетоновия пояс върху оградата по северната и източната граница на тази реална част), при посочени граници, като бъде осъдена ответницата да предаде владението върху целите гореописани имоти, представляващи реални части от ПИ с идентификатор ....., както и в частта му, с която производството по предявените от М. Х. Н. срещу Н. А. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, предявени в условията на евентуалност спрямо горепосочените искове по чл. 108 ЗС, в случай, че съдът приеме, че горепосочените реални части представляващ общи части от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ......1, а не реални части от дворното място (ПИ с идентификатор .....), за осъждане на ответницата да предаде владението върху тези части на ищцата в качеството й на етажен собственик в двуетажната жилищна сграда.

Наведени са оплаквания, че определението в обжалваните му части е неправилно, поради нарушение на съществени процесуални правила и е необосновано. Приетото от съда, че главният иск с правно основание чл. 108 от ГПК бил недопустим, тъй като изложените от ищцата твърдения водели до извод, че спорът се отнасял до ползването на съсобствен имот, 1 а искът по чл. 108 от ЗС не давал такава защита, а същата можело да се получи в производство по чл. 32 от ЗС, бил в пълен разрез с твърденията й в исковата молба, тъй като ответницата не е съсобственик на поземления имот и с която нямало как да разпределя ползването на имот, който не е съсобствен между тях. Неправилно съдът прекратил производството и по евентуалния иск. Защитата на етажен собственик срещу друг етажен собственик за преустановяване на противоправното въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственостq бил искът за собственост по чл. 109 от ЗС.

Именното такъв бил евентуалният й иск, въпреки неволното посочване в петитума на разпоредбата на чл. 108 от ЗС и термина предаване на владение вместо осигуряване на достъп. В този смисъл било и изложеното в исковата молба досежно евентуалната претенция. Дори да се приемело, че евентуалният иск е предявен като такъв по чл. 108 от ЗС с оглед на петитума, то също бил допустим, в подкрепа на което сочи практика на ВКС. С оглед на това моли въззивния съд да отмени определението на ШРС в обжалваните части и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по всички предявени искове.

В срока по чл. 276 ГПК ответната страна по жалбата Н. А. А. взема становище за неоснователността й моли съда да потвърди обжалваното определение. Правилно съдът приел, че предявеният иск по чл. 108 ЗС за реална част е недопустим, тъй като липсвало разпределение на ползването. В исковата молба ищцата не твърдяла, че правата й в размер на 1/2 ид. ч. от поземления имот са нарушени, в т.ч., че другият съсобственик или трето лице упражнява фактическа власт над 1/2 ид. ч., като по този начин нарушава или ограничава правото на ищцата да ползва собствената си идеална част.

Частната въззивна жалба е допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това, отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения: Гр. д.

№741/2024 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на М. Х. Н. срещу Н. А. А., в обстоятелствената част на която ищцата твърди, че е придобила 1/2 ид. ч. от собствеността на урегулирания поземлен имот с идентификатор ..... по силата на наследствено правоприемство и договор за покупко-продажба, заедно с правото на собственост върху сграда с идентификатор ......4 и правото на собственост на втори жилищен от сграда с идентификатор ......1, построени в поземления имот. Твърди, че ответницата без правно основание държи реална площ от 6,96 кв.м. от поземления имот, заемаща пространството под терасата на първия етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ......1, с размери 2,4 м. на 2,9 м., при подробно посочени граници на реалната част, което пространство ответницата оградила чрез монтиране на мястото на стара винкелова конструкция за остъкляване на пространството под терасата на нова алуминиева или ПВЦ дограма с врата, която се заключвала от ответницата, в което оградено пространство държала свои вещи. Ответницата ползвала без правно основание и друга реална част от дворното място с площ от 0,70 кв.м., с размери 0,9 м на 0,8 м, при подробно посочени граници на тази 2 реална част, която представлявала циментирано пространство, оградено с тухлена ограда с бетонен пояс върху тухлите и монтиран върху него метален парапет, а върху последния – и простор. Сочи, че още през 1992 г. с действията си, довели до ограждането на горепосочената площадка и до преграждането на пространството под терасата, лицата С.Н.Я. и сина й Д.И.И. изключили напълно възможността на баща й (към този момент единствен собственик на дворното място), а след смъртта му и на ищцата като съсобственик на дворното място да ползват и преминават през посочените реални части. Това ограничение се поддържало и към момента от ответницата като последен приобретател на жилището, представляващо реална част от полуподземния етаж на сграда ......1, нанесена в КККР с идентификатор ......1.3, с незаконното приобщаване към това жилище на западната част от пространството под терасата на първия етаж на сграда ......1 с монтирането на новата дограма на мястото на старата винкелова дограма и с преграждането на описаното допълнително пространство от дворното място. Ответницата не била съсобственик на дворното място и нямала право да го ползва освен като суперфициарен собственик на жилището с идентификатор ......3 (ако се приемело, че това жилище е годен обект на собственост, с оглед факта, че било незаконно обособено в полуподземния етаж на сграда с идентификатор ......1). Твърди, че нито наследодателят й, нито тя и другите съсобственици на дворното място след смъртта му, са давали съгласие за заграждането на тези реални части, нито са учредявали право на строеж върху тези части от дворното място, включително право на пристрояване на полуподземния етаж чрез приобщаване на пространството под терасата или части от него към жилището на ответницата, нанесено с идентификатор ......1.3.

Освен това, пространството под терасата, наречено в удостоверението за търпимост от 20.02.2010 г. „пристройка към сутеренния етаж и затваряне на тераса“ не можело да й бъде противопоставено, тъй като било издадено в адм. производство, в което не е била страна.

Предявява и осъдителните претенции ответницата да премахне за своя сметка преграждането на пространството под терасата и масивната тухлена ограда с бетонов пояс върху тухлите, както и да възстанови за своя сметка съгласно одобрените архитектурни проекти незаконно премахнатата източна стена /с прозорец в нея/ на северната изба, намираща се в полуподземния етаж на двуетажната жилищна сграда с идентификатор ......1 и представляваща реална част от жилището на ответницата, нанесено с идентификатор ......1.3.

Дори да се приемело, че площта под остъклената тераса и площадката от източната й страна, от която започвало стълбището към терасата на първия етаж, не са част от дворното място (незастроената му част), а са общи по естеството си части, обслужващи двуетажната жилищна сграда ......1 и собствената на ищцата жилищна сграда ......4, то завземането им от ответницата също било неправомерно, тъй като същата площ ще представлява обща част на двете сгради – входно антре, доколкото през тази площ се влизало не само в жилището на ответницата, а и в зимника на собствената на ищцата сграда ......4. Освен това, достъпът на самостоятелния обект на ответницата ......1.3 до посочените площи бил възможен единствено заради незаконното премахване на източната стена с прозорец в нея на североизтичната изба на полуподземния етаж на сграда ......1, която стена била фасадата на сградата, като премахването й било направено без проект и съгласието на етажните собственици в тази 3 сграда и без съгласието на собствениците на замята. Поради това, в случай, че се приеме, че посочените реални части представляват общи части на двуетажната жилищна сграда, а не реални части от дворното място и не бъдат уважени исковете по чл. 108 от ЗС, моли ответницата да бъде осъдена да предаде владението върху тези части в качеството й на етажен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......1.

С определение №2655 от 04.10.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че за ищцата липсва правен интерес от съдебна защита, давана чрез иска по чл. 108 от ЗС, тъй като в случая предвид изложените от ищцата твърдения в исковата молба спорът се отнасял до ползването на съсобствен имот, а в производствата по чл. 108 от ЗС не се разглеждат въпроси относно начина на ползване и целесъобразното разпределяне на ползването на общата вещ. Такава защита съсобственикът би могъл да получи в производството по чл. 32 от ЗС. Посочил е, че с идентични мотиви счита за недопустими и евентуалните искове по чл.

108 от ЗС за предаване на владението върху посочените реални части на ищцата в качеството й на етажен собственик в двуетажната жилищна сграда с идентификатор ......1, тъй като правилата за защита на ползването на общите части от сграда в режим на етажна собственост са предвидени в специалния закон /ЗУЕС/, който изчерпателно урежда правата на етажните собственици относно ползването на общите части, респ. защитата на тези права при евенталното им нарушаване. На следващо място, тъй като тези искове били предявени като евентуални – при условие, че съдът счете главните искове по чл. 108 от ЗС за неоснователни поради факта, че оспорените реални части всъщност се окажат не част от съсобственото дворно място, а общи части на сградата, и доколкото съдът счита главните искове по чл. 108 от ЗС за недопустими, в случая не дължал разглеждане, респ. произнасяне и по предявените в условията на евентуалност искове по чл. 108 от ЗС, т.е. приема, че не се е сбъднало условието, при което тези искове са предявени.

Чрез ревандикационния иск се защитава правото на собственост в случаите, в които собственикът е лишен от владението на вещта. Следователно индивидуализиращите белези на спорното право са твърденията за юридическия факт или факти, от които произтича правото на собственост, индивидуализация на вещта, предмет на това право, субекта, който упражнява фактическата власт върху тази вещ и петитума да предаде владението на собственика. Предмет на правото на собственост, което се защитава, може да бъде само вещ, която е самостоятелен обект на вещни права, а искането за предаване на владението може да касае цялата вещ или онази реална или идеална част от нея, владението върху която е отнето.

Изложените от ищцата твърдения, че притежава правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от урегулиран поземлен имот и че ответницата не притежава собственически права върху поземления имот (обстоятелството, което не се оспорва в отговора на исковата молба), реални части от който се владеят от ответницата опосредено чрез ползването на ограденото с дограма пространство и на циментовата площадка, оградена с тухлена ограда с бетонен пояс, които са чужди на ищцата, сочи на лишаването й от страна на ответницата от фактическа власт върху имота, по отношение на който твърди, че има права, което сочи на 4 правен интерес от иск по чл. 108 ЗС, а не на спор за ползването на дворното място между съсобствениците му. Доколкото в случая съсобственикът на вещта твърди, че е лишен от владението само на конкретни реални части от трето на съсобствеността лице е допустима претенцията за ревандикация на надлежно индивидуализираните реални части.