Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 06.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 77/2024
Вид
Решение № 124
Подписан
06.03.2024
В сила
05.03.2024
Състав
Ивелина Солакова, Еманоел Вардаров, Йордан Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 ал.1 изр.II · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 пр. III · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • чл.183 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Велико Търново, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500077 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№141/09.11.2023г. по гр.дело№ 208/2023г. на РС-С., съдът е: -отхвърлил предявените искове от страна на “ЕПП”АД с ЕИК:..., със седалище: гр.В.-9009, район “В.В.” В. Т.Г, бул.”Вл.В.”№258, представлявано от Б.Д..П, П.С.С., А.М.Д. против З. Д. Д. с ЕГН********** , с адрес: гр.С. ул.“К.Д.А.“№9 за признаване за установено, че дължи сумата 476.42лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода:

23.07.2021г.-24.01.2022г. и сумата 15.15лв., представляваща мораторна лихва(сбор от мораторната лихва на всяка от падежа и до 23.02.2022г.), ведно със законна лихва върху главницата от 17.06.2022г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед№203/12.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело№417/2022г. на РС-С..

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от “ЕПП”АД(чрез юрисконсулт В. М.) против Решение№141/09.11.2023г. по гр.дело№ 208/2023г. на РС-С.. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита за неправилни изводите на РС-С. за неангажиране на годни писмени доказателства, които да установят по делото, че количествата ел.енергия, визирани в процесните фактури са били реално доставени. Първоинстанционният съд не бил уважил искането за допускане на съдебнотехническа експертиза с въпроси към вещото лице, които следвало да докажат доставката на ел.енергия, годността на процесното СТИ/електромер, както и дали същото е сертифицирано СТИ. За да се докажела доставката на ел.енергия, следвало да се установи максималната мощност в обекта на потребление, дали процесната ел.енергия е възможно да преминела, както и възможно ли е да бъдат отчетени процесиите количества ел.енергия и да се изясни безспорно, че не се касае 1 за корекция на сметка, а за редовен отчет. Тези факти и обстоятелства безспорно били от значение за правилното решаване на спора, като РС-С. лишил ищеца от възможността да докаже претенцията си, като не допуснал назначаването и изслушването на поисканата от нас съдебнотехническа експертиза. Изисканото „досие на обекта“ не съществувало. Начислената ел.енергия по съответни тарифи освен във приложените фактури можело да се видят в базата данни на електроразпределителното дружество, което да извърши и вещото лице(карнети на хартия отдавна не съществували, като данните се пренасяли електронно, които могат да се видят само от вещо лице). Вещото лице щяло да сравни справката за потребление(снетите показания от СТИ/електромер по тарифи), с показанията по приложените фактури, с оглед установяване идентичността в отчета. РС-С. неправилно тълкувал, че щом мястото на потребление не било подавано за възстановяване на захранването, то не следвало да има захранване, а оттам и начислена ел.енергия - съгласно представеният отговор с изх.№6637203/09.10.2023г. била налице информация за датите на преустановяване на захранването до обекта на потребление и било допълнено, че за периода на прекъсване не било извършвано възстановяване на захранването на обекта. Захранването на обекта било преустановявано, поради неплатени сметки и не било възстановявано, което означавало, че клиентът се е самовключвал и натрупал процесното количество ел.енергия. РС-С. неправилно се мотивирал че нямало представени доказателства за евентуален нерегламентиран достъп, което било неправилно, тъй като електроразпределителното предприятие нямало как да представя такива доказателства - не е разследващ орган, няма как да се знае кога точно клиентът е извършил самовключването(след като обектът бил с преустановено захранване има движение по партидата на клиента, т.е. бил налице отчет на енергия). Моли да бъде отменено Решение№141/09.11.2023г. по гр.дело№ 208/2023г. на РС-С. и да бъдат уважени предявените установителни искове. Претендират се разноските пред въззивната инстанция(в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение).

В съдебно заседание въззивникът „ЕПП”АД(чрез юрисконсулт В. М.) представя молба с вх.№2551/26.02.2024г., с която поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена , респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и доразвити в представена писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна З. Д. Д..

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество е основателна.

Предмет на разглеждане по делото пред ГОРС е бил предявен от „ЕПП”АД против З. Д. Д.

2 иск за приемане за установено по реда на чл.415 от ГПК съществуването на вземания, както следва: сумата 476.42лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода: 23.07.2021г.-24.01.2022г. и сумата 15.15лв., представляваща мораторна лихва(сбор от мораторната лихва на всяка от падежа и до 23.02.2022г.), ведно със законна лихва върху главницата от 17.06.2022г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед№203/12.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело№417/2022г. на РСС..

З. Д. Д. е клиент на „ЕПП”АД с клиентски№1100265415 за доставяне на ел.енергия в обект с аб.№0109701673 находящ се в гр.В. ул.“С.Н.“№60 ап.204 за периода: 23.07.2021г.-24.01.2022г.

З а периода: 23.07.2021г.-24.01.2022г . за обект с аб.№0109701673 находящ се в гр.В. ул.“С.Н.“№60 ап.204 „ЕПП”АД е издало фактури, като получател и задължено лице е посочен ПСС: фактура№***/23.07.2021г. с падеж 16.08.2021г. за периода: 22.06.2021г.15.07.2021г.; фактура№***/23.08.2021г. с падеж 15.09.2021г. за периода: 16.07.2021г.15.08.2021г.; фактура№***/24.09.2021г. с падеж 15.10.2021г. за периода: 16.08.2021г.15.09.2021г.; фактура№***/22.10.2021г. с падеж

15.11.2021г. за периода :

16.09.2021г.-14.10.2021г.; фактура№***/21.11.2021г. с падеж 15.12.2021г. за периода :

15.10.2021г. -14.11.2021г.; фактура№**********/22.12.2021г. с падеж 17.01.2022г. за периода :

15.11.2021г.-15.12.2021г. и фактура№*** /24.01.2022г. с падеж 15.02.2022г. за периода :

16.12.2021г. до 15.01.2022г. Начислена е лихва за забава от падежа на всяка една от фактурите до 23.02.2022г. По делото е представено извлечение за фактури и плащания към 07.03.2023г. с клиент ПСС с клиентски№1100265415, с адрес: гр.В. ул.“С.Н.“№60 ап.5 за обект с аб.№0109701673 за периода: 22.07.2019г. -23.02.2023г.(в т.ч. с посочени: фактура№***/23.07.2021г.; фактура№***/23.08.2021г.; фактура№***/24.09.2021г.; фактура№***/22.10.2021г.; фактура№***/21.11.2021г.; фактура№**********/22.12.2021г.; фактура№***/24.01.2022г.). Към същата справка за клиентски№1100265415 е представена разпечатка за аб.№0109701679 за периода: 22.07.2019г.03.06.2021г. и за аб.№01097001688 за периода: 22.07.2019г.-15.06.2022г. Не се спори, че издадените 7бр. фактури, представени по делото, за заплащане на ел.енергия за периода :

22.06.2021г.-16.12.2021г. не са били заплатени в срок на посочените падежи.

От представената справка от имотния регистър по лице от АВ е видно, че имотът, представляващ обект на потребление(с адрес: гр.В. ул.“С.Н.“№60 ап.204) е продаден от ПСС на З.

Д. Д. на 18.12.2007г.

Облигационните отношения се регламентирали от ОУДПЕЕ на „ЕПП“АД(„Е.ОН БП”АД), приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на „ЕПП“АД(„Е.ОН БП”АД) и били одобрени от ДКЕВР.

Според чл.4 ал.1 от ОУДПЕЕ на „ЕПП“АД, потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от дружеството.

Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.26 ал.6 от ОУДПЕЕ изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след 3 настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Според чл.38 от ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към “ЕПП”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Съгласно чл.20 ал.1 от ОУДПЕЕ “ЕПП”АД има право да поиска от „Електроразпределение Север”АД да прекъсне снабдяването с ел .енергия в случай, че битов потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да е свое задължение по общите условия, в т.ч. заплащане на сметки по фактури. Според чл.21 от ОУДПЕЕ “ЕПП”АД изисква от „Електроразпределение Север” възстановяване на снабдяването с ел .енергия след отпадане на основанията за прекъсване. Когато прекъсването е по вина на потребителя, той следва да заплати всички разходи за възобновяване на снабдяването.

В чл.17 т.3 от ОУДПЕЕ е предвидено задължение за потребителя да съобщава на “ЕПП”АД в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.12 ал.1 от ОУДПЕЕ(идентифицираща информация за потребителя), както и за промени свързани със собствеността относно обекта, в който “ЕПП”АД доставя ел.енергия. Липсват доказателства за подадена информация, както от страна на ПСС, така и от З. Д. Д. по чл.17 т. 3 от ОУДПЕЕ.

„ЕПП”АД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК п р е д РС-С.. След образуване на ч.гр.дело№417/2022г. на РС-С. е била издадена Заповед№203/12.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на З. Д. Д. към „ЕПП”АД, за: сумата 476.42лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по: фактура№***/23.07.2021г.; фактура№***/23.08.2021г.; фактура№***/24.09.2021г.; фактура№***/22.10.2021г. ; фактура№***/21.11.2021г.; фактура№**********/22.12.2021г.; фактура№***/24.01.2022г. за обект с обект с аб.№0109701673 находящ се в гр.В. ул.“С.Н.“№60 ап.204, с клиентски№1100265415, ведно със законната лихва върху главницата, считано 17.06.2022г. до окончателното и изплащане; сумата 15.15лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 23.02.2022г.; сумата 75.00лв., представляваща направените по делото разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане РС-С. е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

Пред въззивната инстанция е допусната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице установило, че СТИ/електромер с №1102010807558277 тип АСЕ2000(произведен през 2008г. и бил преминал последваща метрологична проверка през 2016г.) е в метрологична годност до края на 2022г. Същото е монтирано на 27.09.2016г. и е отчитало ел.енергията в обект на потребление с абонатен№0109701673 за процесния период. СТИ/електромер с №1102010807558277 е било демонтирано на 25.03.2022г. Според вещото лице номиналната пропускателна способност присъединителните съоръжения: проводници, предпазители и СТИ, захранващи абоната с ел.енергия за 1 ден при 24-часово дневно ползване е 276кW h и било възможно количествата ел.енергия, отразени в Справката консумирана ел.енергия да бъдат потребени в обект с аб.