Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 642 от 12.12.2022, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 508/2022
Вид
Определение № 642
Подписан
12.12.2022
В сила
12.12.2022
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Пенка Петкова Петрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Враца, 12.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20221400500508 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.К. Т., като пълномощник на К. В.

С., против Разпореждане № 4497/09.11.2022 г. по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима искова молба вх.№ 15864/28.10.2022 г. и е прекратено производството по делото.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез с материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че районният съд сам е определил периода на исковата претенция, без да дава такива указания на ищеца. В частната жалба се посочва, че периодът на погасителната давност е от 17.04.2015 г. до датата на предявяване на иска – 28.10.2022 г., поради което не е налице идентичност с периода на първото съдебно производство, което е приключило на 02.07.2021 г.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на Районен съд-Враца е образувано въз основа на искова молба на К. В. С., с ЕГН ********** и адрес: с. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на „Топлофикация - Враца“, ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, че ищецът не дължи на 1 ответника, поради погасяване по давност, следните суми: по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 2136/2014 година по описа на ВрРС сумата 2 784,56 лева-главница за доставена топлина енергия за периода 30.03.2011 г. до 30.01.2014 г., сумата 385,13 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2011 г. до 28.02.2014 г. и законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2014 г.; по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 3113/2014 година по описа на ВрРС, сумата 521,57 лева - разноски по делото и сумата 611,97 лева-разноски по ч. гр.дело № 2136/2014 г. по описа на ВрРС , за които е образувано изпълнително дело № 2020***0400737 по описа на ЧСИ Г. Б. с pег. № *** в КЧСИ.

В исковата молба се твърди, че изпълнителните листове за посочените суми са издадени въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 1687/25.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 2136/2014 г. по описа на ВрРС и влязло в сила Решение № 128/04.02.2015 г. по гр.д.№ 3113//2014 г. по описа на ВрРС, като за събирането на тези суми първоначално е образувано изп.д.№ 2015***0400398 по описа на ЧСИ Г.Б., което е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а впоследствие и изп.д.№ 2020***0400737 по описа на същия ЧСИ.

В исковата молба се навеждат подробни правни доводи относно действието на перемпцията и изпълнителните действия, водещи до прекъсването на давността, в чието обобщение се посочва, че вземанията на ответника са погасени по давност, която е започнала да тече от 21.07.2016 г., не е прекъсвана с валидно изпълнително действие и обективираните в изпълнителните листове вземания са погасени с изтичането на три годишна погасителна давност на 21.07.2019 г.

Районният съд е изискал и е приложено гр.д.№ 2684/2020 г. по описа на ВрРС, от което е видно, че също е било образувано по искова молба на К.

В. С. против "Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено недължимостта на същите суми, поради погасяването им по давност. В тази искова молба са изложени фактически и правни доводи, които са напълно идентични с тези в исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на ВрРС. Единствената разлика е в твърдението, че погасителната давност е започнала да тече от 17.04.2015 г., но не се сочи краен момент на периода, в който е изтекла. Така предявеният иск по гр.д.№ 2684/2020 г. по описа на ВрРС е отхвърлен като неоснователен с постановено по същото дело Решение № 260134/11.03.2021 г. Този съдебен акт е потвърден с Решение № 22/02.07.2021 г. по в.гр.д.№ 254/2021 г. по описа на ВрОС.

С обжалваното Разпореждане № 4497/09.11.2022 г. по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на ВрРС е прието, че при наличието на приключило исково производство с влязъл в сила съдебен акт, между същите страни, на същото основание и за същото искане, повторно заведената заведената искова молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено на основание чл.299, ал.2 ГПК. Изложени са мотиви, че този извод не се променя от разликата в посочените периоди на погасителна давност, тъй като в първото съдебно производство съдилищата са изследвали въпроса дали в полза на ищеца е изтекла погасителна давност за периода преди 23.06.2021 г.

2

Настоящият съдебен състав намира така постановения първоинстанционен съдебен акт за правилен и законосъобразен, при следните съображения:

Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна/. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум.

Обективните предели на СПН очертават нейния предмет – правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели – страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/. Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на СПН.

В производството по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на ВрРС съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудително изпълнение.

Искът е предявен о т К. В. С., който има качеството на длъжник по изпълнително дело, срещу взискателя по изпълнението – "ТоплофикацияВраца" ЕАД. Наведени са твърдения, че след приключване на съдебното дирене в производството, по ко ето е издадено изпълнителното основание, е настъпил нов факт по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК, който е основание за оспорване дължимостта на вземането, а именно - изминал период от време след влизане в сила на изпълнителното основание (заповед за изпълнение на парично задължение), водещ до недължимост, поради погасяване по давност, 3 на претендираното вземане от ответника - взискател по изпълнително дело .

Прави се искане за установяване несъществуването на вземанията на взискателя.

Производството по гр.д.№ 2684/2020 г. по описа на ВрРС е водено между същите страни, за същото спорно субективно материално право и е търсен същия вид защита. Единствената разлика е в посочения период на погасителната давност.

По принцип формалното различие във времето на предявяване на искове с идентичен предмет не е определящо за действието на силата на присъдено нещо. Времето обаче може да обуслови разлика в предмета на спора, респективно в предмета на силата на присъдено нещо, когато е част от правопораждащия фактически състав (в този смисъл - Решение № 17 от 22.02.1999 г. на ВКС по гр. д. № 3047/97 г., IV г. о.).

В случая и в двете производства се твърди, че вземанията на ответника са недължими, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на изпълнителното основание. Погасителната давност е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/, с изтичането на който се погасява субективното право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Следователно времето е основният правопораждащ юридически факт, от който произтича спорното право и в двете съдебни производства, поради което може да обуслови разлика в предмета на спора.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая такава разлика не е налице. Както бе посочено, в исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 2684/2020 г., се сочи, че погасителната давност е започнала да тече на 17.04.2015 г., без да се конкретизира крайна дата на периода. От мотивите на съдебните актове, постановени по това дело, както и при проведения инстанционен контрол по в.гр.д.№ 254/2021 г. по описа на ВрОС, е видно, че при липсата на посочена крайна дата на периода на погасителна давност, съдилищата са изследвали дали е била изтекла такава до момента на предявяване на отрицателния установителен иск, т.е. изследваният период е от 17.04.2015 г. до 15.10.2020 г. В исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 3287/2022 г., се твърди, че погасителната давност е изтекла в периода от 21.07.2016 г. до 21.07.2019 г. Следователно очертаният период от време в рамките на второто образувано производство по иск с правно основание чл.439 ГПК се поглъща от изследвания период от време в рамките на първото производство, образувано по същия иск. При това положение е налице тъждество и в предмета на спора, тъй като новото установяване се търси за период от време, попадащ в рамките на този, за който важи вече формираната СПН.

В частната жалба се навеждат доводи, че районният съд е трябвало да даде указания относно периода и се уточнява, че същият е от 17.04.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 28.10.2022 г. Настоящият съдебен състав не споделя така изложените доводи. В исковата молба ясно е посочен периода на погасителната давност – от 21.07.2016 г.о до 21.07.2019 г., поради което районният съд не е имал задължение да дава указания в тази насока.

Такова задължение възниква само когато не са посочени обстоятелства, на които се основава исковата претенция, или посочените такива са неясни или противоречиви. Що се касае до направеното с частната жалба уточнение на 4 периода, следва да се отбележи, че при ясно заявен в исковата молба период, това уточнение по своята правна същност представлява изменение на предявения иск, което не може да бъде правено пред въззивната инстанция.