Определение № 642 от 12.12.2022, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 508/2022
- Вид
- Определение № 642
- Подписан
- 12.12.2022
- В сила
- 12.12.2022
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Пенка Петкова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642 гр. Враца, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20221400500508 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.К. Т., като пълномощник на К. В.
С., против Разпореждане № 4497/09.11.2022 г. по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима искова молба вх.№ 15864/28.10.2022 г. и е прекратено производството по делото.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез с материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че районният съд сам е определил периода на исковата претенция, без да дава такива указания на ищеца. В частната жалба се посочва, че периодът на погасителната давност е от 17.04.2015 г. до датата на предявяване на иска – 28.10.2022 г., поради което не е налице идентичност с периода на първото съдебно производство, което е приключило на 02.07.2021 г.
Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на Районен съд-Враца е образувано въз основа на искова молба на К. В. С., с ЕГН ********** и адрес: с. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на „Топлофикация - Враца“, ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, че ищецът не дължи на 1 ответника, поради погасяване по давност, следните суми: по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 2136/2014 година по описа на ВрРС сумата 2 784,56 лева-главница за доставена топлина енергия за периода 30.03.2011 г. до 30.01.2014 г., сумата 385,13 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2011 г. до 28.02.2014 г. и законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2014 г.; по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 3113/2014 година по описа на ВрРС, сумата 521,57 лева - разноски по делото и сумата 611,97 лева-разноски по ч. гр.дело № 2136/2014 г. по описа на ВрРС , за които е образувано изпълнително дело № 2020***0400737 по описа на ЧСИ Г. Б. с pег. № *** в КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че изпълнителните листове за посочените суми са издадени въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 1687/25.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 2136/2014 г. по описа на ВрРС и влязло в сила Решение № 128/04.02.2015 г. по гр.д.№ 3113//2014 г. по описа на ВрРС, като за събирането на тези суми първоначално е образувано изп.д.№ 2015***0400398 по описа на ЧСИ Г.Б., което е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а впоследствие и изп.д.№ 2020***0400737 по описа на същия ЧСИ.
В исковата молба се навеждат подробни правни доводи относно действието на перемпцията и изпълнителните действия, водещи до прекъсването на давността, в чието обобщение се посочва, че вземанията на ответника са погасени по давност, която е започнала да тече от 21.07.2016 г., не е прекъсвана с валидно изпълнително действие и обективираните в изпълнителните листове вземания са погасени с изтичането на три годишна погасителна давност на 21.07.2019 г.
Районният съд е изискал и е приложено гр.д.№ 2684/2020 г. по описа на ВрРС, от което е видно, че също е било образувано по искова молба на К.
В. С. против "Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено недължимостта на същите суми, поради погасяването им по давност. В тази искова молба са изложени фактически и правни доводи, които са напълно идентични с тези в исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на ВрРС. Единствената разлика е в твърдението, че погасителната давност е започнала да тече от 17.04.2015 г., но не се сочи краен момент на периода, в който е изтекла. Така предявеният иск по гр.д.№ 2684/2020 г. по описа на ВрРС е отхвърлен като неоснователен с постановено по същото дело Решение № 260134/11.03.2021 г. Този съдебен акт е потвърден с Решение № 22/02.07.2021 г. по в.гр.д.№ 254/2021 г. по описа на ВрОС.
С обжалваното Разпореждане № 4497/09.11.2022 г. по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на ВрРС е прието, че при наличието на приключило исково производство с влязъл в сила съдебен акт, между същите страни, на същото основание и за същото искане, повторно заведената заведената искова молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено на основание чл.299, ал.2 ГПК. Изложени са мотиви, че този извод не се променя от разликата в посочените периоди на погасителна давност, тъй като в първото съдебно производство съдилищата са изследвали въпроса дали в полза на ищеца е изтекла погасителна давност за периода преди 23.06.2021 г.
2
Настоящият съдебен състав намира така постановения първоинстанционен съдебен акт за правилен и законосъобразен, при следните съображения:
Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна/. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум.
Обективните предели на СПН очертават нейния предмет – правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели – страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/. Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на СПН.
В производството по гр.д.№ 3287/2022 г. по описа на ВрРС съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудително изпълнение.
Искът е предявен о т К. В. С., който има качеството на длъжник по изпълнително дело, срещу взискателя по изпълнението – "ТоплофикацияВраца" ЕАД. Наведени са твърдения, че след приключване на съдебното дирене в производството, по ко ето е издадено изпълнителното основание, е настъпил нов факт по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК, който е основание за оспорване дължимостта на вземането, а именно - изминал период от време след влизане в сила на изпълнителното основание (заповед за изпълнение на парично задължение), водещ до недължимост, поради погасяване по давност, 3 на претендираното вземане от ответника - взискател по изпълнително дело .
Прави се искане за установяване несъществуването на вземанията на взискателя.
Производството по гр.д.№ 2684/2020 г. по описа на ВрРС е водено между същите страни, за същото спорно субективно материално право и е търсен същия вид защита. Единствената разлика е в посочения период на погасителната давност.
По принцип формалното различие във времето на предявяване на искове с идентичен предмет не е определящо за действието на силата на присъдено нещо. Времето обаче може да обуслови разлика в предмета на спора, респективно в предмета на силата на присъдено нещо, когато е част от правопораждащия фактически състав (в този смисъл - Решение № 17 от 22.02.1999 г. на ВКС по гр. д. № 3047/97 г., IV г. о.).
В случая и в двете производства се твърди, че вземанията на ответника са недължими, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на изпълнителното основание. Погасителната давност е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/, с изтичането на който се погасява субективното право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Следователно времето е основният правопораждащ юридически факт, от който произтича спорното право и в двете съдебни производства, поради което може да обуслови разлика в предмета на спора.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая такава разлика не е налице. Както бе посочено, в исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 2684/2020 г., се сочи, че погасителната давност е започнала да тече на 17.04.2015 г., без да се конкретизира крайна дата на периода. От мотивите на съдебните актове, постановени по това дело, както и при проведения инстанционен контрол по в.гр.д.№ 254/2021 г. по описа на ВрОС, е видно, че при липсата на посочена крайна дата на периода на погасителна давност, съдилищата са изследвали дали е била изтекла такава до момента на предявяване на отрицателния установителен иск, т.е. изследваният период е от 17.04.2015 г. до 15.10.2020 г. В исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 3287/2022 г., се твърди, че погасителната давност е изтекла в периода от 21.07.2016 г. до 21.07.2019 г. Следователно очертаният период от време в рамките на второто образувано производство по иск с правно основание чл.439 ГПК се поглъща от изследвания период от време в рамките на първото производство, образувано по същия иск. При това положение е налице тъждество и в предмета на спора, тъй като новото установяване се търси за период от време, попадащ в рамките на този, за който важи вече формираната СПН.
В частната жалба се навеждат доводи, че районният съд е трябвало да даде указания относно периода и се уточнява, че същият е от 17.04.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 28.10.2022 г. Настоящият съдебен състав не споделя така изложените доводи. В исковата молба ясно е посочен периода на погасителната давност – от 21.07.2016 г.о до 21.07.2019 г., поради което районният съд не е имал задължение да дава указания в тази насока.
Такова задължение възниква само когато не са посочени обстоятелства, на които се основава исковата претенция, или посочените такива са неясни или противоречиви. Що се касае до направеното с частната жалба уточнение на 4 периода, следва да се отбележи, че при ясно заявен в исковата молба период, това уточнение по своята правна същност представлява изменение на предявения иск, което не може да бъде правено пред въззивната инстанция.
Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/361f40e6-10c4-452a-865b-b68dc77998ee