Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 407 от 10.11.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
695/2026
Подписан
10.11.2026
В сила
10.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 23 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 437 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439- 440 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439- 440 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Кюстендил, 10.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Пенка Н. Братанова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова в присъствието на прокурора К. С. С. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело № 20261500200695 по описа за 2026 година

Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.

Образувано е по молба на адв.А. П., защитник на лишения от свобода Б.

И. П., понастоящем в Затвора- Самораново за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

Представителят на затворническата администрация- юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на УПО.

Защитникът на Б. И. П. - адв.А.П. поддържа молбата и излага съображения за необходимостта от допускане на УПО по отношение на П..

Лишеният от свобода Б. И. П. поддържа молбата си.

Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна стрА. и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

Лишеният от свобода Б. И. П. е постъпил в Затвора- Бобов дол на 12.02.2026 г., преведен в ЗООТ Самораново на 04.03.2025г. за изтърпяване на наказание ЛС в размер на 2 години и 9 месеца, определено с Решение № 370 от 24.11.2025г. по ЧНД № 757/2025г. на ОС Благоевград, с което е приета за изпълнение Присъда № 13 КЕз .К 15552/21 от 07. 05.2025г. на Областен съд Нюрнберг-Фюрт, ФР Германия, влязла в сила на 15.05.2025 г., представляващо престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. с чл. 23 от НК. Със същото решение е приспаднато времето, през което П. е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража, считано ог 21.11.2024 г. до влизане в сила на присъдата-15.05.2025г., както и изтърпяната част от наказанието, считано от 15.05.2025 г. до влизане в сила на решението - общо 1 година и 18 дни.

1

Решението на ОС- Благоевград е в сила на 09.12.2025г.

С Постановление от 27.02.2026г. на ОП Благоевград се приспада времето, през което е бил задържан на територията на ФРГ до неговото фактическото му предаване, считано от 09.12.2025г. до 11.02.2026г. - 2 месеца и 2 дни.

Начало на наказанието: 11.02.2026 г.

Към датата на произнасяне от КнОС- 10.11.2026 г. е изтърпял фактически – 8 месеца и 29 дни; от предварителен арест- 1 година, 2 месеца и 20 дни; от работа- 2 месеца и 8 дни, всичко- 2 години 1 месеца и 27 дни; остатък – 7 месеца и 3 дни.

От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в затвора е определен първоначален риск от вреди е 60 точки-среден. Изготвена е схема за оценяване на вероятността от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, първоначален доклад и експерсно психологическо заключение.

Рискът от вреди е определен по методиката ОАS-ys с отчетени проблемни зони: криминално минало, начин на живот и обкръжение, умения за мислене.

Като цяло рискът от вреди се определя като среден на база извършеното правонарушение, криминалното минало и склонността към поемане на немотивиран риск.

Настанен е в ЗООТ Самораново на 04.03.2026 г. За четвърти път е в затвора. Трудово ангажиран, със Заповед № 16/01.06.2026 г. на началника на затвора, считано от 03.06.2026 г. е назначен на работа като „Отговорник хранителен склад“ в затворническа кухня в 30 "Самораново”, при 8-часов работен ден, 6-дневна работна седмица, като продължава да работи на същата позиция. За периода на трудовата си ангажираност се справя успешно с възложените му задължения, като не допуска неявявания и отсъствия от работното място. Изпълнява отговорно и съвестно възложените му трудови задачи, като проявява инициативност и ангажираност за подобряване организацията на работния процес.

Предвид показаното позитивно и последователно поведение в ЗООТ Самораново, извършената на 29.09.2026 г. последваща оценка отчита положителна промяна, като рискът от рецидив е намален от 60 на 51 точки, оставайки в границите на среден, а рискът от вреди също остава среден.

Установени са промени в дефицитните зони.

При преоценката е установена цялостна положителна динамика в нагласите и поведението на осъдения, изразяваща се в повишена готовност за отказ от противоправно поведение, поемане на отговорност за последиците от собствените действия и ориентиране към законосъобразен начин на живот.

Отчетени са положителни изменения в трудовата ангажираност, начина на живот и обкръжението, междуличностното поведение и уменията за мислене.

Наред с това осъденият демонстрира мотивация за промяна, подкрепена от ролята му на родител и желанието му да бъде положителен пример за детето си..

Към момента на молбата му не е наказван дисциплинарно. За положителното си поведение и проявената дисциплинираност е награждаван, както следва:

2

-със Заповед № 102-11-75# 1/25.06.2026 г. - на основание чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС;

-със Заповед № 102-11-89&1/20.08.2026 г.- на основание чл. 98, ал. 1,т. 6 от ЗИНЗС;

В с.з. е представена заповед №102-10-352 от 26.10.2026 г. на Началника на сектор ЗООТ Самораново, от която се установява, че П. е наказан с „писмено предупреждение“ на основание чл.110 ЗИНЗСза държане и ползване на неразрешена вещ и вземане на вещи на друг лишен от свобода- затова, че на 08.10.2026 г. в процеса на работното му място е установен 1 бр. разклонител за флаш- памет с поставена вътре в нея карта – памет, взета от друг лишен от свобода. Заповедта е потвърдена от Началника на Затвора- Самораново със заповед №102-10-269НЛ/03.11.2026 г., респ. е влязла в сила.

По делото е представен доклад от исп. Р.М. от 30.09.2026 г. с изразено становище за подкрепа на молбата на осъдения П., който доклад е мотивиран с устойчиво положително поведение, адаптация в условията на ЗООТ, наличие на награди, липса на санкции, отговорност при полагане на труд, намален риск от рецидив и подкрепата на семейството.

Идентично е и становището на Началника на ЗО ОТ Самораново Г.С. от 30.09.2026 г., сочещо на наличие на трайна позитивна промяна у осъдения П..

Становището на инсп.Ш.- психолог от 13.10.2026 г. отчита постигнатите положителни резултати, но акцентира върху високата самоеоценка, техненцията към свърхпозитивно представяне, запазени идентификационни модели, свързани с криминалната му среда и склонност към външно атрибутиране на причините за извършените правонарушения. Особеностите на П. в личен план според психолога поставят под съмнение осъзнаването на личната отгоровност и степента на декларирания отказ от криминален начин на живот. Акцент е поставен върху криминалната му биография и наличие на предходно УПО.

Становището на Началника на Затвора е, че независимо от постигнатия напредък, поведението на лишения от свобода не обосновава с достатъчна доказателствена тежест неговото поправяне към спазване на закона. Сочи се, че същият не е развил умения, включително и след предходните престои в затвора, чрез които да покаже мотивация за законосъобразно поведение, умения за подбор на социални контакти и способности за предвиждане на последиците от действията. Акцент е поставен върху криминалното му минало, ползване на УПО при предходно осъждане и наличие на необходимост от продължаване на работата по изпълнение договорения план на присъдата, поради което същият не следва да бъде освобождаван.

Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

Кумулативните предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително първата предпоставка по чл.70, ал.1 НК е налице, доколкото П. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

3

Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

Действително, към момента на подаване на молбата за УПО, П. не е имал налагани наказания, имал е награди, упражнявал е трудова дейност, спазвал е режимните ограничения, отчетено е намаляване на риска от рецидив, свидетелство за което е снижаването му от 60 на 51 точки.

Същевременно, видно от представените в с.з. заповеди на затворническата администрация е видно, че същият е допуснал нарушение на дисциплината, за което е наказан по административен ред с влязла в сила заповед на началника на ЗООТ. Съдът в настоящето производство не разполага с възможност да преценява законосъобразността на издадената санкция по пътя на косвения контрол. Потвърждаването на наложеното наказание по администратиевн ред е свидетелство за допуснати нарушения на дисциплината и потвърждава мнението на психолога, обективирано в цитираното по- горе становище и на Началника на Затвора, че същият, независимо от неколкократните си пребивавания в условията на изолация не е развил способности за самостоятелно вземане на законосъобразни решения. В този аспект, независимо, че криминалното му минало не следва да се отчита в негативен план, доколкото същото не е от кръга обстоятелства, подлежащи на преценка по чл. 439а от НПК, не може да не се посочи, че очевидно същото, съчетано с факта на ползвано предходно УПО и с наличието на междувременно извършено дисциплинарно нарушение, обосноват извод за необходимост от продължаване на корекционната работа с осъденияпо посока поемане на лична отговорност за извършените нарушения, критично преосмисляне на начина му на живот и изграждане на реалистичен план за реинтеграция.

Свидетелство за необходимостта от допълнителна работа с осъдения впрочем е и поведението на самия осъден пред КнОС, които очевидно омаловажава както наложеното му наказание от властите в ФРГ, така и допуснатото междувременно нарушение на затворническата сициплина. Тези обстоятелства, както и неизпълнението на заложените цели и задачи при изпълнение на присъдата обосноват извода на съда, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието.

В този аспект декларирА.та от П. мотивация за поддържане на законосъобразен начин на живот следва да бъде доказА. в контролируема среда, а в случая тя не се подкрепя от поведението му в условията на изтърпяване на наказанието. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, 4 че по- голямата част от изтърпяното до този момент наказание е в затвор във ФРГ, като българските власти нямят преки наблюдения върху поведението му там; респ. началото на наказанието на същото в стрА.та ни е от 02.02.2026 г.

Очевидно този период не е достатъчен, за да се направят трайни изводи относно превъзпитанието и поправянето му, нито пък да се изведат категорични изводи, че същият успява да самоорганизира действията и постъпките си спрямо законовите изисквания по време на живот на свобода.

По – същественото в случая е, че независимо от снижения риск от вреди, наличието на наказание в услвията на изолация от м.10.2026 г., съчетано с наличие на ползвано УПО по отношение на друга присъда и неизпълнения план на присъдата, обосновават необходимостта от продължаване на корекционно-възпитателната работа с него.