Решение № 259 от 23.04.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Шумен, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20233630101722 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, от А. А. Р., чрез пълномощника адв. С. от АК Шумен против Държавен фонд „Земеделие“ гр.

София, при участието на конституирано по искане от ответника, по реда на чл. 219 ГПК, трето лице – помагач на страната на ответника „Национална агенция за приходите – централно управление“ гр. София, с която е предявен отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, с който ищецът иска да реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по ИД № 860/2022 г., по описа на ЧСИ Ана Р., с район на действие ОС Шумен, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по изпълнителното дело като погасени по давност преди образуване на ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., парични вземания в общ размер 49 465,91 лева, от които: 11 564.00 лв. - главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г. год.; 23 819.17 лв. - законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 год. до 01.08.2023 г.; законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до изплащане на главницата, както и сумите 230.00 лв. - разноски по изпълнителното дело и 3 809.74 лв. лева - такси по тарифата към ЗЧСИ, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение с осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и цена 207.20 лева 1 обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно образуване и водене на ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., под формата на сторени разноски, от които 200 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по ИД и 7,20 лв. - за снабдяване с материали по ИД, ведно с искане за присъждане на сума в размер на 2 675,00 лева - разноски във връзка със снабдяване с обезпечителна заповед по ЧГД № 1628/2023 г., по описа на ШPC, от които: държавна такса за образуване на делото в размер на 40 лева; държавна такса за издаване на обезпечителна заповед - 5 лева и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ЧГД № 1628/2023 г., по описа на ШPC, от 2 630,00 лв..

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 18.07.2023 г. му била връчена ПокА. за доброволно изпълнение, от която установил, че по ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., образувано по искане на взискателя НАП - централно управление София, въз основа на представен Изпълнителен лист издаден на 03.02.2005 г., по ГД № 535/2005 г. по описа за на Софийски районен съд, 45 състав, дължи на кредитора по тази изпълнителе лист – ответника в настоящото производство Държавен фонд „Земеделие“ гр.

София, общо 49545.91 лева от които: 11564.00 лв. - главница; 10043.00 лв. мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г. год.; 23819.17 лв. - законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 г. до 01.08.2023 г.; Законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до плащане на главницата; 230 лв. - разноски по ИД; 3809.74 лв. лева - такси по тарифата към ЗЧСИ и 80.00 лв. - публични държавни вземания дължими към 01.08.2023 г.. Счита, че задължението за главницата от 11 564,00 лева представлявало частно държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 4, вр. ал. 2 ДОПК и редът за неговото събиране съгласно чл. 163, ал. 2 ДОПК е общия ред по ГПК. Също така частно държавно взимане били и акцесорните вземания за мораторни лихви и законови лихви върху главницата, както и взиманията за разноски по изпълнителното дело. Намира, че по отношение на тези частни държавни вземания важат и сроковете по чл. 110 ЗЗД по отношение на изтичане на погасителна давност, а не сроковете за погасяване на вземанията по ДОПК за публични вземания. Задължението от 80,00 лева било публично държавно вземане и било присъединено за събиране към изпълнителното дело. След като се запознал със изпълнителното дело в канцеларията на ЧСИ А. Р. установил, че е образувано на 01.12.2022 г. въз 2 основа на молба от взискателя НАП - централно управление София вх. № 23475/01.12.2022 г. и представен ИЛ от 03.02.2005 г., издаден по ГД № 535/2005 г., по описа за на СРС, 45 състав, по силата на който ищецът бил осъден да плати на ДФ “Земеделие“ сумата от 11564,00 лева - главница, сумата от 10043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 год., както и законната лихва върху главницата считано от 28.01.2005 год. до окончателно и изплащане. От направените отбелязвания върху обратната страна на изпълнителния лист било видно, че преди образуване на ИД № 860/2022 год., по описа на ЧСИ А. Р., по този изпълнителен лист било образувано предходно ИД № 2430/2006 год., по описа на ДСИ при ШРС, което било прекратено с Постановление на ДСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, влязло в законна сила на 30.06.2018 г., поради това, че взискателят не е поскал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години - последното изпълнително действие било извършено на 10.02.2009 г.. Счита се, че прекратяването на изпълнителното дело пред ДСИ е настъпило към 10.02.2011 год., от който момент за взиманията по него започнала да тече общата 5 годишна погасителна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД за главното вземане и общата 3 годишна погасителна давност за акцесорните взимания за лихви, като същата по отношение на главното вземане изтекла на 10.02.2016 год., а по отношение на акцесорното вземане за присъдената мораторна лихва на 10.02.2014 година, като по отношение на законовата лихва частично с настъпване на 3 годишната давност за лихвите натрупани до 10.02.2011 год. и изцяло с погасяване по давност на главното вземане към 10.02.2016 г.. С тези аргументи ищецът намира, че вземанията по изпълнителния лист към 01.12.2022 г., когато е образувано висящото ИД № 860/2022 год., по описа на ЧСИ А. Р., са погасени по давност и същите не подлежат на събиране. С тези аргументи предявява иск за погасяване, поради изтекла погасителна давност, на главното вземане съгласно чл. 110 ЗЗД, съответно на акцесорните взимания съгласно чл. 119 ЗЗД. Намира, че след като вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, не дължи посочените в Поканата за доброволно изпълнение суми за разноски и такси по тарифата към ЗЧСИ по ИД № 860/2022 г., както и, че не дължи и сумата от 80 лв. представляваща публично вземане, тъй като такова не съществувало според Удостоверение изх. № 270202300167243/18.07.2023 г. издадено от ТД на НАП Варна, офис 3

Шумен. Твърди, че във връзка със защитата му по неоснователно заведеното ИД № 860/2022 год., по описа на ЧСИ А. Р., е направил разноски в размер на 207.20 лева, от които 200 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по делото и 7.20 лв. - такса за снабдяване със копия от материали по изпълнителното дело. Тъй като по изпълнителното дело били наложени възбрана на недвижим имот, запор на МПС и запори на банкови сметки, както и е насрочен опис на движими вещи за 18.08.2023 год., и с оглед предпазване от увреда на вещи на ищеца по негова молба е образувано обезпечително производство - ЧГД № 1628/2023 г., по описа на PC Шумен, и е била издадена обезпечителна заповед, с която било допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез спиране изпълнението по ИД № 680/2022 г., по описа на ЧСИ А. Р.. В производството по ЧГД № 1628/2023 г., по описа на PC Шумен, ищецът направил съдебни и деловодни разноски в размер на 2675,00 лева от които: 40 лв. - държавна такса за образуване на дело; 5 лв. държавна такса за издаване на обезпечителна заповед; 2630 лв. - адвокатско възнаграждение за съдебното производство.

Моли съдът да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че ищецът не дължи вземанията по ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., образувано въз основа на ИЛ издаден на 03.02.2005 г. по ГД № 535/2005 г., по описа на СРС, 45 състав, като погасени по давност преди образуване на ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., възлизащи общо на 49 465,91 лева от които: 11 564.00 лв. - главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г. год.; 23 819.17 лв. - законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 г. до 01.08.2023 г.; законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до изплащане на главницата, както и сумите 230.00 лв. - разноски по изпълнителното дело и 3 809.74 лв. лева - такси по тарифата към ЗЧСИ. В условията на първоначално обективно кумулативно съединение моли ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 207,20 лева - сторени от него разноски по ИД № 20229300400860, по описа на ЧСИ А. Р., от които 200 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по делото и 7,20 лв. - такса за снабдяване с материали по ИД. Претендира разноски в настоящото производство във връзка със снабдяване с обезпечителна заповед по ЧГД № 1628/2023 г., по описа на PC Шумен в размер на 2 675,00 лева, от които: държавна такса за образуване на 4 дело в размер на 40 лева; държавна такса за издаване на обезпечителна заповед - 5 лева и адвокатско възнаграждение от 2 630,00 лв..

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор на исковата молба. Намира исковете за неоснователни. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Претендира разноски.

В Становище рег. № 2561/15.02.2024 г., по реда на чл. 131 ГПК, третото лице – помагач на страната на ответника - „НАП - София“ прави възражение за недопустим на установетелния иск поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване /становище съдържащо се и в отговора на исковата молба в качеството му на първоначален ответник/, обосновано с твърдението, че към момента на завеждане на иска ИД № 860/2022 г., по описа на ЧСИ А.

Р., е прекратено по искане на взискателя с Постановление изх. № 12301/04.08.2023 г., по описа на ЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, при което по принудителното изпълнение не се извършвали изпълнителни действия. По повод молба рег. № 17698/19.12.2023 г., с която ищецът иска претендираните разноски в размер на 2 675,00 лева и разноските сторени по изпълнителното дело в размер на 207.20 лева, да бъдат присъдени в тежест на „Национална агенция за приходите - София“, счита че не ги дължи твърдейки, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, а ответникът и третото лице чрез процесуални представители, поддържат отговорите.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

От приобщеното ИД № 2430/2006 г., по описа на ДСИ при РС Шумен, водено срещу ищеца, се установява, че е образувано въз основа на Молба изх.

№ 10-01-748/26.09.2006 г., по описа на Агенция за държавни вземания, с приложен ИЛ от 03.02.2005 г., издаден по ГД № 535/2005 г., по описа на СРС, 45 състав, по силата на който ищецът бил осъден да плати на ДФ “Земеделие“ сумите: 11564,00 лева – главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.01.2005 год. до окончателно плащане.

5

Със Съобщение изх № 2519/08.06.2018 г., връчено на 22.06.2018 г., НАП София, като правоприемник на взискателят, е уведомен, че ИД № 2430/2006 г., по описа на ДСИ при РС Шумен, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с Постановление от 07.06.2018 г., за обжалване на което в законовия едноседмичен срок не са налични доказателства. Въз основа на Молба рег. № 2259/06.07.2018 г., оригиналът на ИЛ от 03.02.2005 г., издаден по ГД № 535/2005 г., по описа за на СРС, 45 състав, е върнат на НАП София на 10.07.2018 г. с Известия за доставяне – обр. 243 на Български пощи.