Определение № 13255 от 18.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13255 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20261100504725 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 52150/18.02.2026г. подадена от Н. Н. С., чрез адв.

Б., срещу Определение № 4367/30.01.2026г. по гр.д. № 48195/2025г. по описа на СРС, 140 състав, с което частично е оставена без уважение молба по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от такси и разноски. В жалбата се сочи, че неправилно е освободен само от половината д.т., защото била неправилна преценката на съда, че лицето притежавало достатъчно доходи и заплащането нямало да го затрудни. Твърди се, че ищецът е безработен, съпругата получава минимално възнаграждение и се грижат за дете под 18г., нямат имущество, отделно има задължения по редица кредити, по които е образувал дела за оспорване на договорите, живее на ръба на оцеляването, търси непрекъснато работа и не може да поеме разходите за семейството си. По данни на КНСБ необходимата издръжка на живот била 871.67лв. на човек, а доходите на семейството били под линията ан бедност и не ставало ясно по какви причини съдът отказвал напълно освобождаване от таксите и разноските по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно константната практика (Вж. определение № 50408 от 04.10.2022 г. по ч. т. д. 1995/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и определение № 3794 от 23.07.2025 г. по ч. гр. д.

1487/2025 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО) в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК - страната разполага ли с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т. е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички конкретни обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и на разноски за производството по делото.

1

Преценката се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. След изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на останалите относими в конкретния случай обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответните дължими за производството държавни такси и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че не би могла да упражни предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на дължимите такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Тежестта на доказване на липсата на „достатъчно средства“ е изцяло в правната сфера на молителя (Вж. Определение № 1186 от 18.05.2023 г. по ч.гр.д.№ 1622/2023 г. на ВКС, III г.о., Определение № 148 от 21.09.2020 г. по гр.д. № 2309/2020 г. на ВКС, I г.о. и др.). В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права, я освобождава от заплащане на дължимите такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Съдът съобрази, че спорът по делото касае недействителност на договор за потребителски кредит поради неравноправност на клаузи, дължимата д.т. по делото е в общ размер на 304,89€, има искане за допускане на ССчЕ /с вероятен размер на депозита приблизително 150-200€/. С декларация от 11.06.2026г. молителят е декларирал, че получава месечен доход от 625€ заплата, има сключен граждански брак, съпругата му получава месечен доход от 625€ от заплата, има малолетно дете /на 6г./, не притежават недвижими имоти, МПС, парични влогове, страда от заболяване, което налага допълнително периодични разходи в размер на 100€ /хепатит Б хроничен/, семейството живее под наем /месечен наем 230€/, вкл. има поети непогасени задължения по кредити в стойност над 12000€. Съдът съобрази също, че с ПМС № 175/03.09.2025г. от 01.01.2026г. линията на бедност за страната е 390.63€.

Настоящият съдебен състав приема, че са наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване ищеца от заплащане на пълния размер на дължимата държавна такса, както от разноски по делото, доколкото съпоставяйки цялостното имуществено състояние на страната с размера на съответните дължими за производството държавни такси, преценява, че разликата до линията на бедност е незначителна, а целта на института на освобождаването от задължение за заплащане на държавна такса е с оглед на това – да не бъде препятстван достъпът на лицата до съдебна защита.Съдът намира, че страната е материално затруднена по начин, че не би могла да упражни предоставените й процесуални права по делото, в този смисъл следва да бъде освободена изцяло от заплащането на дължимите такси и разноски по делото.

Воден от горното СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4367/30.01.2026г. по гр.д. № 48195/2025г. по описа на СРС, 140 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на Н. Н. С., ЕГН **********, за освобождаване от задължение за заплащане на половината от дължимата държавна такса по делото, която е в общ размер на 304,89 евро, а именно за сумата от 152,44 евро, както и за разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

2

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал. 2 ГПК Н. Н. С., ЕГН **********, от задължение за заплащане на дължимата държавна такса и за размера от 152,44 евро, както и за разноски по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3