Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 926 от 13.05.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 8715/2021
Вид
Решение № 926
Подписан
13.05.2022
В сила
17.06.2022
Състав
ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Бургас, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20212120108715 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против Т. Н. Н. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият има задължения към ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ********/****** г., а именно: 21 694,64 лв. - главница, 4 142,15 лв. - договорна лихва, дължима за периода 19.09.2017 г. - 29.07.2019 г., 1 076,29 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 19.09.2017 г. – 20.08.2019 г., 180,50 лв. – такси, дължими за периода 19.09.2017 г. 20.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 3220/30.08.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 7145/2019 г. по описа на БРС. Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен горепосочения договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 22 080 лв., който е следвало да бъде върнат в сроковете и при условията на договора, на анюитенти месечни вноски, съгласно нарочен погасителен план, като при просрочие на дължимите вноски, както и при предсрочна изискуемост е уговорена дължимостта на обезщетение за забавено плащане (мораторна лихва). Страните са уговорили и дължимостта на такси и комисиони за предоставянето на допълнителни услуги във връзка с процесния договор, като претендираните по делото такси представляват сбор от 19 бр. непогасени такси за поддържане на разплащателната сметка, обслужваща процесния кредит, на обща стойност 66,50 лв., и нотариални такси, платени във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Ищецът твърди също така, че ответникът не е платил в уговорения срок погасителна вноска № 4 с падеж 19.09.2017 г. и следващите погасителни вноски, поради което банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, считано от 29.07.2019 г., чрез изпратена до ответника нотариална покана, която е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на горепосочената дата, без да е било прекратено действието на договора. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с 1 писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 78 и чл.

86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който са оспорени размерите на претендираните от ищеца възнаградителна и мораторна лихва, както и претенцията за такси за размера над 66,50 лв. до 180,50 лв., представляваща платени от ищеца нотариални такси, като се твърди, че това не са такси във връзка с договора за кредит. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора. Не ангажира доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7145/2019 г. на БРС, с издадената по това дело Заповед № 3220/30.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Определение № 7457/18.09.2019 г. за поправяне на ОФГ в заповедта за изпълнение, е разпоредено длъжникът Т. Н. Н. да заплати на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ А Д сумата от 27 093,58 лв., дължима по договор за потребителски кредит ********/******** г., от които 21 694,64 лв. – главница, 4 142,15 лв. – договорна лихва за периода 19.09.2017 г. – 29.07.2019 г., 1 076,29 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 19.09.2017 г. 20.08.2019 г. и 180,50 лв. – такси, ведно със законната лихва върху главницата и таксите, считано от 27.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 665,55 лв. – разноски по делото.

Препис от заповедта за изпълнение е бил връчен на длъжника по реда на чл 47, ал. 5 от ГПК, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за вземането си, като такъв иск е бил предявен в срок и по повод на него е образувано настоящото производство.

По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит ******** /****** г., сключен между страните по делото, с който ищцовото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 22 080 лв., който е следвало да бъде погасен на 120 месечни погасителни вноски (съгласно приложения погасителен план към договора), последната от които с падеж на 19.05.2027 г., при променлива годишна лихва, годишен процент на разходите – 15,37 % и общо дължима сума – 39 563,96 лв.

Съгласно чл. 2, ал. 2 на договора, освен таксите, посочени в чл. 5, кредитополучателят дължи и такси и комисиони за обслужването на разплащателната сметка съгласно общите условия на банката, а в чл. 5 е предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката следните такси и комисиони: 1. Такса за преструктуриране на отпуснат кредит в размер на 1,50 % върху преструктурираната част и 2. Месечна такса за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит, в размер на 3,50 лв.

В чл. 9 на договора е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.

Съгласно чл. 14 при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, както и да пристъпи към принудително събиране на вземането си.

Представено е копие на банково бордеро от 09.05.2017 г., от което е видно, че сумата от 22 080 лв. е била преведена от банката по сметка на ответника.

2

Ответникът не е оспорил сключването на горепосочения договор за кредит, нито неговата валидност. Не е оспорено и получаването на сумата по кредита в размер на 22 080 лв.

Като доказателство по делото е представена нотариална покана, с която „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е уведомило ответника Н., че поради неиздължаване на месечна вноска с падеж 19.09.2017 г., на осн. чл. 14 от договора за кредит и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ цялото му задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора, като към 10.05.2019 г. задължението му е в общ размер от 25 385,19 лв., от които 21 694,64 лв. – главница, 3 645,05 лв. – лихви и 45,50 лв. – такси. Поканата е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на адреса му на 05.07.2019 г.

Представени са две преводни нареждания за платени от банката такси във връзка с изготвяне и връчване на нотариалната покана до ответника, които са в общ размер от 114 лв.

По делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, в заключението по която е посочено, че сумата по кредита в размер на 22 080 лв. е била преведена по банкова сметка на Т.Н. на 19.05.2017 г. Посочено е също така, че по кредита са отразени платени от кредитополучателя суми в общ размер на 1 105,15 лв., отнесени за погасяване на главница – 385,36 лв., възнаградителна лихва – 393,49 лв. и такси – 326,30 лв., като с така платените суми са били погасени първите три вноски по кредита. Вещото лице също така е установило, че при обявена предсрочна изискуемост на кредита остава неизплатена главница в размер на 21 694,64 лв.; неизплатените възнаградителни лихви възлизат на 4 373,06 лв. и същите са дължими по вноски с падежни дати от 19.09.2017 г. до 19.07.2019 г.; за периода 19.07.2017 г. – 20.08.2019 г. е начислена мораторна лихва в размер на 1 076,29 лв. и същата не е платена; за периода 19.02.2018 г. – 19.08.2019 г. е начислена такса „месечна такса обсл. на РС” по 3,50 лв. на месец в общ размер от 66,50 лв., на 29.05.2019 г. са платени такси към ЧСИ за връчване на нотариални покани в общ размер от 114 лв., или общо неизплатените такси са в размер на 180,50 лв. Така представеното заключение не е оспорено от страните, поради което съдът намира, че то следва да бъде кредитирано като обективно и безпристрастно дадено.

При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е доказан и основателен по следните съображения:

Страните не спорят относно валидността на сключения между тях договор за потребителски кредит, нито че ответникът е получил главницата по кредита.

От ангажираната експертиза по делото се установи, че ответникът е платил само първите три погасителни вноски по кредита, т.е. неплатени са останали останалите 117 погасителни вноски, като първата неплатена вноска е с падеж на 19.09.2017 г. С оглед на това съдът намира, че са били налице условията на чл. 14 от договора за кредит за обявяване предсрочна изискуемост на задълженията по него, като това е било сторено от кредитора с отправена нотариална покана до кредитополучателя.

Видно е също така от експертизата, че претендираните от ищеца задължения на ответника действително съществуват, като главницата, мораторната лихва и таксите са в посочените в исковата молба размери, а възнаградителната лихва е в по-висок от претендирания от ищеца размер. С оглед на това съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че таксите за връчване на нотариална покана не представляват такси по кредита, тъй като същите са платени във 3 връзка с неизпълнението на договора от страна на кредитополучателя и следва да бъдат присъдени в негова тежест.

Предвид основателността на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 3 752,98 лв., представляваща направените от него съдебноделоводни разноски в настоящото производство, както и сумата от 1 665,55 лв., представляваща направените от ищеца разноски в заповедното производство, или общо сумата от 5 418,53 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Т. Н. Н., ЕГН **********, от гр.

Б****, ул. *************, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С****, бул. *************, представлявано от Д. Б. Ш. и М.

И. В., следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ********/******** г., а именно: 21 694,64 лв. (двадесет и една хиляди шестстотин деветдесет и четири лв. и шестдесет и четири ст.) - главница, 4 142,15 лв. (четири хиляди сто четиридесет и два лв. и петнадесет ст.) договорна лихва, дължима за периода 19.09.2017 г. - 29.07.2019 г., 1 076,29 лв. (хиляда седемдесет и шест лв. и двадесет и девет ст.) – мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 19.09.2017 г. – 20.08.2019 г., 180,50 лв. (сто и осемдесет лв. и петдесет ст.) – такси, дължими за периода 19.09.2017 г. - 20.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.08.2019 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 3220/30.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, поправена с Определение № 7457/18.09.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 7145/ 2019 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН **********, от гр. Б*******, ул. ****************, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С****, бул. ************, представлявано от Д. Б. Ш. и М. И. В., сумата от 5 418,53 лв. (пет хиляди четиристотин и осемнадесет лв. и петдесет и три ст.), представляваща направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство.