Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3634 от 09.11.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41220/2021
Вид
Решение № 3634
Подписан
09.11.2021
В сила
09.11.2021
Състав
ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3634 гр. С., 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Н. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110141220 по описа за 2021 година

Ищецът ЗАД „А.И.“ЕАД е предявил срещу ответника ЗАД „О.З.“ обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 318лв., заплатено регресно вземане по щета **********, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86,ал.1 сумата от 65лв. за периода от 23.06.2019г. до 14.07.2021г. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 23.10.2021 г. ПТП в гр. С. е изплатил сумата от 2947,64лв. с включени ликвидационни разходи, представляваща застрахователно обезщетение за щетите по влекач „М.А.“ с РЕГ.№., застрахован при него по застрахова „Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на влекач „В.“ с рег. № ... застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че ответникът е заплатил сумата от 2644,64лв. /с включени ликвидационни разходи/, като е останал незаплатен остатък от 318лв. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗАД „О.З.“ дава становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че отговорността му се съизмерява със заплатената сума. Твърди, че предявеният иск е в завишен размер. Поради недължимост на главницата, оспорва претенцията за лихва. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение 1 застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1,т.3 и 4 от ГПК са обявени следните обстоятелства: на 23.10.2018 г. е настъпило ПТП в гр.С. с участието на влекач „М.А.“ с РЕГ.№. и влекач „В.“ с рег. № ...; За автомобила „М.А.“ с РЕГ.

№. към датата на ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Автокаско“ при ищеца; За автомобила „В.“ с рег. № ... към датата на ПТП е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника; Във връзка с образуваната преписка по щета за „М.А.“ с РЕГ.№. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер от 2962,64 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от 2947,64 лв. и 15 лв.-ликвидационни разноски; По процесната регресна претенция на ищеца към ответника ответникът е изплатена сумата от 2644,64лв.

Спорен между страните е размерът на претендираните вреди за които е възникнало регресното вземане.

По делото е прието заключение по допусната САТЕ, която посочва че към датата на настъпване на процесното ПТП – 23.10.2018 г. изчислен по цени на официален сервиз и с търговска отстъпка за новите части, размерът на щетите нанесени на процесния автомобил възлиза на 3441,76лв., а с включени ликвидационни разноски - 3456,76лв.

В случая не се твърди, че автомобилът е отремонтиран в официален сервиз на марката, а в доверен такъв, като съдът приема, че размерът на вредите следва да се определи по вариант две от експертизата, като това е действителната стойност на претърпените вреди – сумата от 3441,76лв., а с включени ликвидационни разходи -3456,76лв лв.

Съдът като взе предвид обявеното за безспорно извършено плащане на сумата от 2644,64лв., намира претенцията за заплащане на сумата от 318лв. за основателна в пълен размер.

По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). По делото като писмено доказателство е приета покана от ищеца от 22.05.2019г., получена от ответника на същата дата, е даден едномесечен срок за заплащанена сумата, изтичащ на 22.06.2019г. От цитираната дата -23.06.2019г. до датата на исковата молба е 2 претенцията на ищцовото дружество за лихва. Предвид датата на претенцията, и доколкото не се спори по делото, че ответникът е уведомн, съдът приема, че същият е изпаднал в забава по отношение на плащането, поради което искането на ищеца за присъждане на лихва за забава е основателно в предявения в исковата молба размер.

По разноските:

При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за производството в пълен размер, възлизащи както следва: 100 лв. – държавна такса, 250лв. депозит САТЕ, 1,60- банкови такси. Ищецът претендира сумата от 300лв. юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде намалена на 100 лв. на основание чл.78,ал.8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС да заплати на ЗАД ”А.И.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., АДРЕС на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 318 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди влекач „М.А.“ с РЕГ.№., причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.10.2018 г. в гр. С., ведно със законната лихва от 14.07.2021г. до погасяване на задължението; на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 65лв. – мораторна лихва дължима за периода от 23.06.2019г. до 14.7.2021г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 451,60лв. – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3