Определение № 618 от 08.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. Бургас, 08.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20222100600679 по описа за 2022 година

Производството е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура Бургас по НОХД 732/2022 год. по описа на Районен съд Бургас, против определение, постановено в разпоредително заседание.

С протеста се изразява несъгласие с процесуалната дейност на съда.

Оспорват приетото от него наличие на процесуално нарушение, свързано със съдържанието на обвинителния акт. За да формулират отделните обвинения и периоди на извършени деяния против ***** А. Г., са изходили от показанията на това лице. Посочен е начален и краен момент на извършените деяния. Това не е кратък период от време, но по никакъв начин не ограничава подсъдимия да разбере обвинението. Показанията на ** свидетел са много подробни и не препятстват подсъдимия да разбере обвинението. Обвинителния акт отговаря на изискванията на закона и отправя искане за отмяната на определението и даване възможност за продължаване на процеса.

Настоящото производство е образувано пред Окръжен съд Бургас на 30.06.2022 год.

На 12.05.2022 год. е проведено разпоредително заседание по НОХД 732/2022 год. по описа на Районен съд Бургас. То е образувано по обвинителен акт на прокурор против Г. Т. Г. с обвинение в извършване на престъпление по чл. 187 вр. чл. 26 ал.1 НК. В предходно заседание от 1

05.04.2022 год. пострадалият от деянието – ***** А. Г., по реда на закона, е конституиран като частен обвинител и граждански ищец със съгласието на ** и приет за съвместно разглеждане иск за обезщетение. В разпоредителното заседание са присъствали подсъдимият и упълномощен защитник, повереника на пострадалото ** и **, прокурор. Страните са изложили позицията си по въпросите по чл. 248 НПК, като са приели, че на ДП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на страните, не са отправили възражения и за съдържанието на обвинителния акт.

Съдът се произнесъл с определение и приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързано със съдържанието на обвинителния акт, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Обвинението е за престъпно поведение в условията на продължавано престъпление. Обвинителят е посочил дълъг период от време – януари 2014 год. – 25.02.2019 год. Посочени са няколко деяния, без да е конкретизирано времето на извършването им. В рамките на този пет годишен срок не може да се установи кога точно са извършени деянията, колко са били те. Само за три от деянията е посочено приблизително време, отнесено към възрастта на пострадалото ** – когато е било на * първото деяние, на * годишна възраст е посочено второ деяние, и последното на * годишна възраст.

Посочената периодика пречи да се прецени дали деянията са извършени през непродължителни периоди от време – представляват ли продължавано престъпление по смисъла на закона, или отделни деяния. Съдебната практика е приела, че непродължителен период от време следва да се приеме срок не повече от година.

Производството по обжалване на актове на съда, с които той се произнася в разпоредително заседание, е уредено в чл. 249 - чл. 251 НПК. Това са актове, с които се прегражда пътя на развитие на наказателния процес и/или ограничава участието на определени лица в него. Останалите актове на съда не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Атакуваното определение на съда е в този обсег, и протеста като допустим, следва да се разгледа по основателност.

От съдържанието на обвинителния акт се извежда, че подсъдимият Г. Г. и пострадалото ** А. са ** и *, последният роден на ****** год. Родителите нямат брак и живеели разделено, като по лична уговорка упражнявали 2 правата, свързани с отглеждане на **. Майката осъществявала основната грижа, а ** посещавало в уговорени дни бащата. На 9.05.2019 год. А.споделил на майка си и баба си за насилствени действия, извършени от ** назад в годините против него и описал съдържанието им. Дотогава не е имал смелост, а в момента ** му бил в **. Майката сигнализирала съответните държавни органи, с което е сложено началото на разследването по това наказателно производство. Единственият източник на данни за упражнено насилие е разказа на **.

В обвинителния акт са посочени няколко деяния. Последен абзац на л.1 от обвинителния акт /ОА/, когато пострадалият е бил на * години, е бил насилен от ** за пръв път и посочил конкретните му действия. На гърба на л.1 ОА са посочени четири случая с описано насилие над **, без да е конкретизирано времето на извършването им. В последен абзац е съдържа отново случай на насилие и определен периода от време – пострадалият е бил на * години. Последното насилие е датирано когато А. е бил на * години – л.2, абзац първи ОА.

Би следвало да се приеме, че описаната и приета от прокурора хронология на събитията е в последователност на извършването им.

Основния спор в настоящото производство е разбирането за непродължителен период от време, който да обхваща всички тези действия в една усложнена престъпна дейност. Първостепенният съд правилно е посочил утвърдената съдебна практика, която възприема периода от една година за обективен критерий за непродължителен период от време – ТР 52 от 9.11.1988 г н.д. 34/88г. ОСНК на ВС, предпоследно изречение от мотивите преди диспозитива. Това е ориентировъчен времеви критерий, в закона няма легално определение за „непродължителен период от време“. Затова в ТР 3 от 15.02.1971 год. н.д. 32/70 год. ОСНК, водеща и актуална съдебна практика и към настоящия момент, в II. Т.8 е посочено – кое е непродължителен период от време се решава от „съда конкретно за всеки случай, като се изхожда от характера на дейността, възможностите за осъществяването , както и от причинените общественоопасни последици. Те могат да бъдат по големи или по малки. Същественото е тези периоди от време да не са толкова продължителни, че да премахват единството между отделните деяния“.

Основното в такава усложнена престъпна дейност е отделните деяния, от 3 обективна и субективна страна да се явяват продължение на предшестващите.

И още от практиката, ТР 1 07.05.2009 г. на ВКС по т.д. 1/2009 год. ОСНК на ВС – „установения с данъчните закони едногодишен данъчен период съответства на признака „непродължителен период от време“ по смисъла на чл. 26 НК“. При тези деяния е прието, че в период от години може да е налице продължавано престъпление при наличие на съответните предпоставки.

Извод за наличие на продължавано престъпление следва да се прави на посочените в закона обективни и субективни признаци по чл. 26 ал.1 НК и той е конкретен за всяко престъпление. Водещото е да е налице обективно и субективно единство в престъпното поведение, реализирано в определен времеви период. Това е част от обективната страна на повдигнатото обвинение и е въпрос на доказване от обвинителя, съответно достигане на изводи за фактическата страна от съда.

В чл. 249 ал.4 т.1 НПК е посочено, че допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушили правата на обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество“, на което се позовал съдът и прекратил съдебното производство. Прокурорът се позовал на съдебна практика – ТР 2/2002 год. ОСНК на ВС, че ОА отговаря на установените стандарти затова – посочил е времето и мястото на извършването на отделните деяния, както и обективните и субективни признаци на деянието.

Първото от поредицата посочени от прокурора деяния, е когато пострадалият бил на * годишна възраст. Посочил е и мястото на извършването му – апартамента на подсъдимия. Второто описано в ОА деяние, е посочено мястото на извършването му – банята /явно отново в жилището на дееца/.

Трето деяние – бучка лед, отново е посочено мястото на извършването му.

Следващото – мястото е морска градина в гр. Бургас. Петото деяние - игрище на спортно училище в гр. Бургас. Следващото деяние отново е в жилището на подсъдимия. И последното деяние е, когато пострадалият бил на * години.

Всичко това е част от обективната страна на продължавано престъпление, формулирано от прокурора. Подсъдимият се запознал с него, изразил е своето отношение към повдигнатото обвинение, съвсем отделен въпрос е доказването на самото обвинение в процеса.

От посоченото по горе следва да се заключи, че посочените в закона 4 процесуални нарушения, които са абсолютно основание за прекратяване на съдебното производство, са лимитирани и ограничени. Посочено и прието от съда нарушение е извън обхвата на закона и се отнася към обективната страна на деянието. Така формулирано обвинението е ясно. Чрез него в обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт ясно и точно са определени контурите на всяко отделно поведение от усложнената продължавана престъпна дейност. Дали общото поведение е продължавано престъпление е въпрос фактически – на прилагането на материалния закон, а не процесуален.

Мотивиран от горното и на основание чл. 341 ал.2 чл. 249 ал.4 т.1 НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение, постановено в разпоредително заседание по НОХД 732/22 г. на Районен съд Бургас, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурор.

Връща делото на БРС по компетентност за продължаване на съдопроизводсвените действия.

Да се уведомят прокурорът, подсъдимият и защитникът му.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5