Решение № 260277 от 30.07.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 30.07.2021 година Град Стара

Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На

29.06 2021 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

Секретар:

Стойка Иванова като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА т.д.

№ 262 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.”в” във вр. с ал.5 от КЗ.

Ищцата И.Н.С. твърди в исковата молба, че на 16.08.2014г., около 8:40 часа на автомагистрала „Тракия“, 183 км., в посока гр.София, е пътувала на предна дясна седалка в управлявания от съпруга й – Й. С. лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг. № X 6179 ВС, когато са били ударени от л.а. „Сеат Алтеа“ с турска регистрация, управляван от Д.Г.Т., ЕГН **********.

Пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на „Сеат Алтеа“ Д.Т., която при маневра изпреварване на движещия се пред нея в средната лента на магистралата л.а. „Фолксваген Туарег“, след завършване на маневрата при прибиране в средната лента не е осигурила достатъчно разстояние между управлявания от нея автомобил и изпреварвания, управляван от водача Й. С., в резултат на което го удря. От удара автомобилът „Фолксваген Туарег“ се преобръща вдясно, излизайки извън пътното платно, следват преобръщания и извършване на сложни движения на л.а. Фолксваген до установяване в крайно положение обърнат на лявата си страна с предна част ориентиран на югоизток. При удара е пострадала пътничката в лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ – ищцата И.С., на която са причинени сериозни телесни увреждания.

За настъпилото събитие е образувано АНД № 1652/2017 г. по описа на PC - гр. Стара Загора, което е приключило с Решение от 26.10.2017 г. - влязло в законна сила на 11.11.2017г. и с което Д.Т. е призната за виновна за пътния инцидент.

В резултат на инцидента И.Н.С. е получила сериозни телесни наранявания. Спешна помощ й е оказана от екип на ЦСМП - гр. Стара Загора. На следващия ден почувствала болка и затруднение на снагата при сядане и ставане и потърсила медицинска помощ във ВМА - София. След редица прегледи и изследвания е установено, че вследствие на претърпяното ПТП И.С. е получила следните наранявания: Счупване на II и III поясен прешлен в дясно;Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; Множество синини и кръвонасядания по цялото тяло.

За същите оплаквания И. многократно е търсила лекарска помощ, както и е провеждала физиолечение и медикаментозна терапия.

В резултат на пътния инцидент И.Н.С. е получила сериозни увреждания, както физически, така и психически, които са променили изцяло начина й на живот. В продължение на месеци е изпитвала силни болки и затруднения на снагата при движение, сядане и ставане, имала е ограничени движения в кръста, болката се разпространявала към десния й крайник с чувство за мравучкане. Процесът на възстановяване е бил изключително продължителен и болезнен, като продължава и към момента.

Горепосоченият пътен инцидент е причинил на И. внезапно увреждане на здравето и множество болки и страдания. При инцидента сериозно е пострадал и съпругът на И.С. – Й. С., който е получил множество тежки травми, бил е с опасност за живота и е бил поставен в медикаментозна кома, което е причинило на И. силен емоционален шок и притеснение. Настъпили са съществени промени в емоционалното й състояние, станала е силно раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и страх, след инцидента е станала нервна, неспокойна, избягва да излиза от дома си. Често сънува кошмари за инцидента и се страхува да се вози в автомобил. Ищцата дълго време е полагала и продължава да полага грижи за съпруга си, цялата отговорност за семейството изведнъж се е стоварила на плещите й.

Ищцата твърди, че и към настоящия момент изпитва силни болки в кръста, има затруднение при сядане и ставане. Все още е раздразнителна, често плаче без причина, тревожна е, със затруднена концентрация, нервна.

Търпяла е изключителни болки и страдания, търпи ги и сега и ще ги търпи за в бъдеще.

Посочено е, че от представения с исковата молба

Констативен протокол за ПТП, се установява, че водачът на лекия автомобил „Сеат Алтеа“ - Д.Г.Т., причинила настъпването на ПТП е управлявала МПС с турска регистрация, peг. № 34 СС1762 - със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в турска застрахователна компания /OZDUMAN SIGORTA ARACILIK HIZMETLERI LTD/, валидна за периода 25.08.2013 г. до 25.08.2014 г. По отношение на същия лек автомобил не е идентифициран сертификат „Зелена карта“, притежаван към датата на настъпване на ПТП, предвид на което ищцата насочва претенцията си към Г. ф.. Във връзка с горното, И.Н.С. е предявила пред Г. ф. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 16.08.2014 г., за което е образувана щета № 19210234/19.06.2019 г. и й е изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.

Ищцата счита, че определеното й и изплатено обезщетение от ответника по първоначално заведената щета е несправедливо и несъобразено както с интензитета на търпените от нея болки и страдания, така и с икономическата обстановка в страната към датата на процесното ПТП. Заявява, че по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети. Ищцата счита, че справедливият размер на обезщетението, което й се дължи за претърпените болки и страдания, е в размер на 41 000 /четиридесет и една хилядилева/, от които 15 000

/петнадесет хиляди/ лева са изплатени. Върху присъдената сума следва да бъде начислена и законна лихва от 18.06.2019г.

Прави искане да се осъди Г. ф. да й заплати обезщетение в размер на 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП от 16.08.2014г., ведно със законната лихва от 18.06.2019г. до окончателното издължаване на сумата и направените по делото съдебни разноски, в това число и договорения адвокатски хонорар.

Ответникът Г. ф. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Посочва, че към настоящия момент вече е бил сезиран от ищцата във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 210234/19.06.2019 г. УС на ГФ е определил обезщетение в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) за неимуществени вреди, което е платено на ищцата по посочената от нея банкова сметка ***.06.2019г. - в рамките на законоустановения тримесечен срок по Кодекса за застраховането.

Счита, че с изплащането на сумата, страните са решили спора извънсъдебно по реда на чл.558, ал.3, във връзка с ал.1 КЗ. В тази връзка, ответникът посочва, че е неоснователно искането за изплащане на обезщетението, предмет на исковата молба, тъй като претенцията е била удовлетворена извънсъдебно, което е видно от приетата от страна на ищеца сума и така страните са постигнали с оглед на действията си спогодба, съгласно приложимата в случая обща гражданскоправна разпоредба на чл.365 ЗЗД, за която не се предвижда определена форма за действителност.

Излага аргументи, че съгласно чл.558, ал. 5 КЗ увредените лица или се съгласяват с определените им от Ф. обезщетения, с което се решава извънсъдебно спора или не се съгласяват с така определените суми, като не ги приемат и предявяват претенциите си в съда. С факта на плащането от страна на ГФ се внася яснота и определеност в отношенията на спорещите. Слага се край на спора и се избягва бъдещ такъв, като страните чрез взаимни отстъпки прекратяват висящия спор, какъвто е и смисъла на една спогодба, в частност направеното плащане от страна на Ф. Смята, че с настоящата искова молба не се претендират обезщетения за вреди, различни от взетите предвид при определяне на размера на обезщетението от УС на ГФ и получени от ищеца, които да дават основание за преразглеждане. Твърди се, че в писмото си до ищцата, ГФ изрично е посочил, че одобрените суми за обезщетение не са частично плащане по предявената претенция.

В случай, че се приеме иска за основателен, ответникът моли, да се отхвърли претенцията за неимуществени вреди в предявения размер от 26 000 лв. Счита същият за силно завишен, тъй като не отговаря на броя и медико-биологичния характер на получените от ПТП увреждания, лекувани консервативно с покой, редуциран двигателен режим и прием на обезболяващи средства. Заявено е, че при изплащане на обезщетението за неимуществени вреди УС на ГФ се е съобразил с Експертно мнение на медика в комисията, като първоначално се касаело за единична травматична увреда „Счупване на десния страничен израстък на втори поясен прешлен, с поясна радикулопатия“, лекувана консервативно, с очаквано възстановяване за период от 2.5-3 месеца, водеща до определянето на 15% ТНР X 1,000.00 лева - 15,000.00 лева. Определена е сумата от 15,000.00 лева за неимуществени вреди, репарираща болките и страданията на ищцата.

Моли да се приеме като доказателство заверено копие от протокол от ЗМК, протокол от УС на ГФ и медицинска експертиза, както и платежно нареждане за изплатеното обезщетение.

Счита, че размерът на обезщетенията следва да репарира вреди, а не да предоставя на пострадалата материални блага, които да повишат съществено стандарта й на живот.

Прави възражение по чл. 369, ал.1 ГПК, като счита, че настоящият спор следва да се разглежда по общия ред, тъй като не е налице спор, свързан с търговска сделка. Претенцията е за ангажиране отговорността на ГФ на законово, а не на договорно основание. Посочва, че фондът не е застраховател - тьрговец, а е юридическо лице, създадено по силата на закона, въз основа на който са му делегирани гаранционно-обезпечителни публични функции.

С допълнителна исковата молба ищцата взема становище по възраженията на ответника, като счита за напълно несъстоятелни доводите на ответника, че с изплащане на сума в размер на 15 000 лева страните са сключили „извънсъдебно споразумение“, както и че посочените от ответника в тази връзка разпоредби от КЗ са напълно извадени от контекст и неправилно тълкувани.

Излага аргументи, че съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от КЗ „Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Г. ф. не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380. “ В процесния случай се твърди, че пострадалата не е изразявала съгласие с определената от ГФ сума, а същата просто е била уведомена за определянето и изплащането й - съгласно вменените по закон задължения на ответника. Заявява, че е неприложима разпоредбата на чл. 365 от ЗЗД, тъй като страните не са водили преговори нито за размера на сумата, нито за други съществени въпроси за окончателно решаване на спора и не са постигали съгласие за доброволното му прекратяване чрез взаимни отстъпки. Смята, че не следва и не може да се приеме нито от правна, нито от морална гледна точка, че след като е изплатена сума като обезщетение - в определен, едностранно според ГФ размер, по сметка на увреденото лице, то следва същото да се счита за споразумение.

Посочено е, че в съдебната практика константно и непротиворечиво е прието, че след изплащане на обезщетение от Г. ф. или застраховател, с което пострадалият не е съгласен и което счита за несправедливо, същият има право да предяви претенцията си за пълно обезщетяване на претърпените от него болки и страдания пред компетентния български съд.

Поддържа исковата молба в предявения й размер, като излага съображения досежно претърпените от нея болки и страданията, вследствие на ПТП.

Заявява, че размерът на търсеното обезщетение в настоящото съдебно производство е съобразен както с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси.

Счита, че направените оспорвания от страна на ответника в тази връзка са напълно неоснователни, като посочва, че стандартът й на живот несъмнено е бил по- добър преди инцидента, предвид обстоятелството, че със съпруга й са били в добро здравословно и емоционално състояние преди него, което към настоящия момент не може да се каже. Счита, че за повишаване на „жизнен стандарт“ след подобен инцидент не би могло и не следва да се говори.