Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 378 от 20.03.2026, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
Административно дело 256/2025
Вид
Решение № 378
Подписан
20.03.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Галин Косев

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 378

Габрово, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - I състав, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГАЛИН КОСЕВ

При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИН КОСЕВ административно дело № 20257090700256 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово жалба с вх. № СДА-01-1794 от 17.07.2025г., подадена от МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД Севлиево, с [ЕИК], против Заповед № 07/РД-26-ЗСЛЗ-192 от 08.07.2025г. за налагане на санкция „финансова неустойка“ в размер на 700 лева, издадена от Директор на РЗОК Габрово.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Според жалбоподателя при първия пациент с ИЗ807, КП219 били изпълнени критериите за дехоспитализация. При пациент с ИЗ№916 КП 68.1 била поставена окончателна диагноза Предвид тези изтъкнати доводи в жалбата не били извършени и съставомерни констатираните от контролните органи нарушения на НРДМД- 2023г.

Прави се искане за отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание оспорващата страна МБАЛ“Д-р Стойчо Христов“ЕООД Севлиево се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, който поддържа жалбата, както и искането по същество.

Ответната страна се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между Националната здравноосигурителна каса София и оспорващата страна в настоящото производство МБАЛ“Д-р Стойчо Христов“ЕООД Севлиево е сключен Договор № 070247 от 24.02.2020 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК.

Със Заповед № 07/РД-25-282 от 19.05.2025 година Директор на РЗОК Габрово е наредил да се извърши тематична, извънпланова, вторична проверка на лечебното заведение за болнична помощ – оспорваща страна в настоящото производство за контрол на Договор № 070247 от 24.02.2020 година.

За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № 282 от 30.05.2025 година и Протокол за неоснователно получени суми №114 от 30.05.2025 година. Двата цитирани Протокола са връчени на заместник- управителя на проверяваното болнично заведение.

Лечебното заведение е депозирало Възражение с вх. № 07/11-01-275 от 06.06.2025 година, което е изпратено на Председател на РК Габрово на БЛС за разглеждане от арбитражна комисия, като липсва произнасяне в срока по чл. 75, ал. 7 от ЗЗО. Образувана е Арбитражна преписка №14/2025г. по която липсва произнасяне.

Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкция № 07/РД-26-ЗСЛЗ-192 от 08.07.2025 година, издадена от Директор на РЗОК Габрово, с която са наложени 2 /две/ санкции финансова неустойка – общо в размер на 700 /седемстотин/ лева.

В заповедта посочено, че в Протокол № 282 от 30.05.2025 година са констатирани 2 нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, извършени от оспорващото лечебно заведение. Първото нарушение се изразява в неизпълнение на критериите за дехоспитализация, като е нарушен чл. 321, т. 7 от НРДМД- 2023. Второто нарушение е че пациент с ИЗ№916 КП№68.1 е изписана въпреки тежък анемичен синдром, който не е овладян, като не е уточнена и причината за него, като на пациента не е поставена окончателна диагноза. По този начин е нарушен чл. 321, т. 6 от НРДМД- 2023г. Санкциите са наложени на основание чл. 455 (3) от НРДМД 2023 година, като в оспорената заповед е посочено, че фактическите основания и мотивите за издаването ѝ са изчерпателно посочени в Протокол № 282 от 30.05.2025 година, като издателят на заповедта е обсъдил представеното възражение на болничното заведение и е изложил мотиви защо не го приема..

Според чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО Националните рамкови договори съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45, една от които е извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване /т. 3/. Съгласно чл. 292, т. 6, б. „б“ от НРДМД 2020 Клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, задължителни за изпълнение от лечебните заведения, сред които са индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, като диагностично-лечебният алгоритъм е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение, както и фармако-терапевтичните ръководства /съгласно чл. 264, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ/, за тези които са приети. Съгласно Приложение № 17 към Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 година за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 година за КП № 114 в Раздел ІІ. Индикации за хоспитализация и лечение, т. 4. Дехоспитализация и определяне на следболничен режим е посочено, че пациентът постъпва в съответната клиника/отделение за лечение на основното заболяване, като клиничната пътека се счита за завършена при превеждане болния от КАИЛ/ОАИЛ.

Според чл. 321, т. 7 от НРДМД- 2023 Клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения- дехоспитализация при определяне на следболничен режим; обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП.

П. Ц. М. с ИЗ№807 в периода 24- 27.02.2025г. е преминала по КП 219 „Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност“. След консултация с лекар е формирано мнение, че тя може да бъде оперирана с обща анестезия 48 часа след последния прием на противосъсирващо лекарство „Ротеас“. Оперативния риск е оценен като приемлив с оглед възрастта и придружаващите заболявания. На 25.02.2025г. е бил оформен „Оперативен протокол“ където е посочено „Затворено наместване на фрактура на бедрена кост с местна анестезия“ Операция не е осъществена поради ниските стойности на хемоглобина. Насочена е за по- нататъшно оперативно лечение в МБАЛ“Д- р Тота Венкова“АД гр. Габрово, където е постъпила с ИЗ№2341 и е била оперирана по КП 217.1 „Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник“.

П. Е. Т. с ИЗ№916 в периода 03- 13.03.2025г. е преминала по КП№68.1 „диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт за лица над 18 годишна възраст“. През целия период на престой еритроцитите и хемоглобинът са били със силно занижени стойности- според контрольорите животозастрашаващи. Изписана е от лечебното заведение въпреки че тежкия анемичен синдром не е бил овладян, като не е уточнена причината за него и не е било поставена окончателна диагноза. След дехоспитализацията пациентката е постъпила в Университетската болница Плевен с ИЗ№9725 по КП 074.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 годишна възраст“.

Това са констатациите на контрольорите, установили двете нарушения на НРДМД- 2023, като същите са възприети от административния орган и възпроизведени в оспорената Заповед.

Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от НРДМД 2020 година предвижда, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лева. Редът за налагане на санкциите е уреден в чл. 449 и сл. от НРДМД 2023 година, в в чл. 464 от същия НРДМД е регламентиран редът за работа на арбитражните комисии. Според цитираните разпоредби Арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. Арбитражът не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на чл. 75, ал. 5 от ЗЗО в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. В чл. 465 е предвидено че в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава заповед за налагане на предвидените в НРД санкции.

Предоставената свобода за преценка на административния орган, след получаване и обсъждане на всички доказателства по преписката, да формира своето становище дали да наложи санкция, предвидена в НРДМД 2023 година, сочи, че в този случай директорът на РЗОК действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази хипотеза, производството при издаване на административния акт трябва да протича при спазване на общите административно-производствени правила, заложени в АПК, тъй като в специалните закони липсва изрична уредба. Това означава, че ако издаде заповед за налагане на санкция, той е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на болнична помощ е допуснал нарушения на задълженията си по НРДМД, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции. Тази хипотеза се различава съществено от предвиденото за случаите, когато изобщо не е подадено становище по констатациите от проверката, или то не съдържа възражения, или пък когато констатациите са потвърдени от арбитражната комисия. В последните случаи органът действа в условията на обвързана компетентност и законът предвижда за него задължение да приложи предвидените санкции /чл. 74, ал. 5 и чл. 76, ал. 1 от ЗЗО/.

В настоящия случай лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка, като именно това е наложило и разглеждането на случая от Арбитражна комисия. И тъй като не се е стигнало до произнасяне на комисията в срок, директор на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, несъмнено има право да наложи санкция, като следва да мотивира акта си, като обсъди направените в хода на административното производство възражения. Това означава излагане на самостоятелни мотиви в заповедта, поради обстоятелството, че липсва решение на арбитражната комисия. Издателят на заповедта е длъжен да изложи мотиви относно това защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на медицинския протокол, след което да обоснове приложените санкции съобразно материалноправните норми. Това негово задължение е закрепено нормативно в чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Такива мотиви в заповедта са налице, като са обсъдени възраженията на лечебното заведение и са изложени собствени мотиви защо не приема тези възражения. По този начин административният орган е изпълнил задължението си за мотивиране на издадената Заповед, като е посочил фактически и правни основания за издаването й.

За изясняване на спора от фактическа страна е допусната СМЕ от едно вещо лице. Същото след запознаване на материалите по делото, включително наличната медицинска документация е дало отговор на поставените в експертизата въпроси. Според вещото лице и при първия случай с ИЗ№807 КП 219 са изпълнени критериите за дехоспитализация. В съдебно заседание експерта пояснява че в този случай са налице трите изисквания при които пациента се дехоспитализира.

При втория случай с ИЗ№916 КП 68.1 е поставена окончателна диагноза на пациента при изписването му от болничното заведение, като същата е установена по начин изискващ се съгласно текстовете на клиничната пътека.

Изложеното в заключението на вещото лице, както и дадените от него пояснения в съдебно заседание дава основание да се приеме, че не са налице осъществени посочените две нарушения по КП№219 и КП 68.1, изброени в оспорената Заповед № 07/РД-26-ЗСЛЗ-192 от 08.07.2025г. за налагане на санкция, издадена от Директор на РЗОК Габрово, което определя същата за незаконосъобразна, а изводите залегнали в същата за недоказани.