Решение № 4462 от 29.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4462 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330107352 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от В. Д. У. и А. К. К. срещу К. И. М.. В нея се твърди, че между страните на 13.04.2023 е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на стойност 96 500 евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ,а именно 188 737,59 лв. В него страните са се задължили да сключат окончателния договор в изискваната от закона форма до 12.07.2023г. за покупко-продажба на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и прилежащите му части (изба ***, съответните ид. части от правото на строеж върху земята и съответни части от общите части на сградата), с адрес: находящ се в град *** Ищците в качеството им на купувачи се задължили да платят капаро/задатък в деня на подписване на предварителния договор на стойност 9650 евро, или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ, а именно: 18 873,76 лева, които се твърди да са преведени по сметка на майката на ответника,***,както било договорено в предварителния договор. На 12.07.2023г. ищците се явявили за изповядване на сделката пред нотариус ***.

Ответникът -продавач по сделката, не се явил, вместо него се явила майка му и заявила, че синът й е задържан в Германия и не може да се яви, което било обективирано в констативен протокол №*** том 1,рег.№ *** от 12.07.2023 от нотариус ***. Ищците считат, че са изпълнили задълженията си по предварителния договор и ответникът е в пълно неизпълнение, поради което те са претърпели вреди. Правили са опити да си уредят взаимоотношенията доброволно, но без резултат. С оглед изложеното правят изявление за разваляне на договора и претендират даденото капаро/задатък в двоен размер, 1 като претендират на всеки от двамата ищци да се плати сума в размер на 9650 евро или 18 873,76 лв. Претендират също обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнението на договора, изразяващи се в платен наем в размер на 800 лв. месечно по сключен договор за наем от 01.08.2023г., с оглед невъзможността да влязат във владение на процесния имот. Договорът бил сключен устно и с двамата ищци, а в писмения договор фигурирал само ищецът А. К.. Наемът се заплащал и от двамата. Сочат, че от датата на сключване на наемния договор до подаване на исковата молба, платеният наем е в размер на 7200 лв., като съставлява вреда в имуществото им и молят съда да осъди ответника да плати на всеки от ищците сумата от 3600 лв./1840,65 евро за платения наем за периода от 01.08.2023г. до завеждане на исковата молба – 25.04.2024г. Претендират законна лихва върху вземанията от завеждане на иска до окончателното плащане и разноски, вкл. по обезпечително производство –ч.гр.д. №5633/2004г. на ПРС.

Подаден е отговор на исковата молба в срок. С отговора ответникът счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Не отрича съществуването на договора, но твърди, че не е могъл да изпълни поради задържане от правоохранителните органи на Германия. А след това и настаняването му в лечебно заведение пак в Германия. Тези обстоятелства ответникът твърди,че са от случаен и неопределим характер, не се дължат на виновно поведение,което да ангажира отговорност му. Поради това, ответникът счита, че не е настъпило потестативното право на ищците за отказ от договора. В условията на евентуалност счита, че въпросните обстоятелства следва се приемат за обективна невъзможност за сключването на окончателния договор. В отговора на исковата молба се твърди също, пак в условията на евентуалност, че уговорената сума не представлява задатък,защото страните не са обусловили плащането на тази сума с право на отказ,поради което не представлява капаро/задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД. Ето защо твърди, че визираната сума, дори и наречена в договора капаро, не представлява такова.

Навеждат се твърдения също за симулативност на сключения договор за наем и родствени отношения между ответницата и наемодателите. Твърди се също, че ответницата не е сключила договора за наем и няма право на парично обезщетение за вреди, свързани с наемната цена.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 93, ал. 2, изр.2 и чл. 82 от ЗЗД. За основателността на исковете следва да са реализирани следните юридически факти: сключването на предварителния договор за продажба на процесния имот, наличието на уговорена парична сума с функциите на задатък, плащане на тази сума от ищците на ответника, виновно неизпълнение на договора от ответника, отказ от договора от ищците, претърпени от тях вреди в размер на платена от тях наемна цена по договор за наем.

Безспорно е между страните сключването между тях на предварителен договор от 13.04.2023г. за продажба на процесния имот. Безспорно е също, че ищците платили в полза на ответника сумата от 9650 евро чрез превод по банковата сметка на неговата майка – свидетелката ***, както било уговорено 2 в предварителния договор. Страните не спорят и по факта, че ответникът М. не се е явил за изповядване на окончателния договор пред нотариус на уговорената в предварителния договор дата – 12.07.2023г., както и че същият е задържан под арест в Германия от 02.05.2023г. Като безспорни тези факти следва да се приемат за установени.

За установяване на останалите факти, съдът се основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, между които липсват съществени противоречия, поради което им се даде вяра и ще бъдат обсъдени поотделно.

От приетите за безспорни факти следва, че са реализирани два от юридическите факти за уважаване на иска по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД – сключване на предварителния договор за продажба на имота и плащане на сумата от 9650 евро от ищците на ответника.

Спорен е въпросът дали тази сума е уговорена като задатък или като авансово платена част от цената.

При тълкуване на клаузите в чл.2.1.1, чл.5.2 и чл.5.3 от представени по делото предварителен договор, съдът приеме, че сумата от 9650 евро има функциите именно на задатък. Въпреки че страните не са преповторили предпоставките на чл.93, ал.2 от ЗЗД и не са посочили изрично, че сумата се дължи при отказ от договора, волята им да й придадат именно такова значение се извежда от няколко критерия: буквалното й посочване като „задатък“, препращането към чл.93 от ЗЗД и посочването, че при неизпълнение от купувачите, сумата ще се задържи от продавача, а при неизпълнение от продавача, купувачите я задържат в двоен размер. Няма необходимост от приписване пълния текст на чл.93 ЗЗД, тъй като за неуредените въпроси в договора винаги се прилага законът. Тезата на ответника, че тази сума е платена като аванс от продажната цена не противоречи на горните изводи, тъй като няма пречка страните да уговорят двояко значение на едно плащане и като задатък, и като аванс от продажната цена. В случая от договора се установява, че сумата има функциите на задатък, а дали изпълнява и ролята на аванс е без отношение към спора. Следователно, установи се и този юридически факт от фактическия състав на иска.

Основният спор по делото касае обстоятелството дали е налице виновно неизпълнение на договора от ответника или се касае за обективна невъзможност в тази връзка. Ответникът не твърди и не доказа да е изпълнил предварителния договор чрез прехвърляне собствеността върху процесния имот на ищците, както към датата 12.07.2023г. – уговорена като падеж според предварителния договор, нито към края на съдебното дирене – 02.06.2026г. В този смисъл по делото са събрани писмени доказателства – протокол на нотариус от 12.07.2023г. за неявяване на ответника, и гласни доказателства показанията на двете разпитани по делото свидетелки, майки съответно на В.

У. и на К. М.. Показанията на свидетелките в тази връзка не си противоречат, а кореспондират помежду си и на писмените доказателства. Установеният период, в който ответникът продължава да не прехвърля имота на ищците е твърде дълъг, поради което няма съмнение, че се касае за неизпълнение.

По делото е приложен и приет частичен превод на справка за съдимост 3 на ответника М. с прикачена към превода справка за съдимост, която в поголямата си част е на български език (л. 254 и л.267 от делото). Установява се от тези писмени доказателства, че под № 6 в справката за съдимост е отразено осъждане на ответника в чужбина с Решение от 23.11.2023г. по дело №:2 KLS 41 Js 28959/23 на LG Mnchen II (Окръжен съд Мюнхен II), в сила от 1.12.2023г. за извършено престъпление от 1.12.2022г., свързано с *** По делото е прието като писмено доказателство и писмо от Дирекция към МВР „Международно оперативно сътрудничество“ до началника на 2 РУ на ОДМВР Пловдив, приложено към приобщеното по делото Досъдебно производство № 429/2024г. по описа на 2 РУ - Пловдив при ОДМВР гр.

Пловдив. От това писмо се установява, че въз основа на същия номер на дело (№:2 KLS 41 Js 28959/23 на Окръжен съд Мюнхен II), ответникът М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвор МЮНХЕНЩАДЕЛХАЙМ, от 29.09.2023 г. до 29.02.2024г. От същото писмо личи, че ответникът е бил последователно задържан преди това в затвор МОАВIT, ALT-MOABIT 12А, 10559, Берлин, за период 02.05.2023г. до 16.05.2023г., и в затвор AUGSBURG-GABLINGEN, по акт на Окръжния съд в Мюнхен за период от 24.05.2023г. до 29.09.2023г., след което е постъпил на 29.09.2023 г. в първия описан затвор МЮНХЕН-ЩАДЕЛХАЙМ, от където е бил освободен на 29.02.2024г. С молба от 11.10.2024г. процесуалният представител на ответника представя удостоверение за задържане от същия затвор - МЮНХЕН-ЩАДЕЛХАЙМ, издадено на 02.02.2024г., от което се установява, че ответникът е в ареста, считано от 02.05.2023г. От справката съдимост не се установява ответникът да е задържан или да му е налагано наказание лишаване от свобода в периода от 02.05.2023г. до 29.02.2024г. по друго осъждане. В отговора на исковата молба ответникът признава, че към датата на подаването му – 01.10.2024г., е настанен за лечение и постоянно пребивава в болнично заведение в гр. Ансбах, Германия.

От съвкупната преценка на изложените факти следва, че във връзка с обвинение и осъждане по дело No:2 KLS 41 Js 28959/23 на съдебните органи в Германия за престъпление от 1.12.2022г., свързано с ***, ответникът е бил предварително задържан от 02.05.2023г. до 29.09.2023г., а след това последователно е изтърпявал наказание лишаване от свобода от 29.09.2023г. до 29.02.2024г., след което и наказание ***, търпяно в лечебно заведение в гр. Ансбах, Германия, вкл. към подаване отговора на исковата молба.

Доколкото задържането на ответника в ареста, а след това и за принудително лечение в Германия, е свързано с извършено от него престъпление, за което има влязъл в сила съдебен акт на немските съдебни органи, не може да се приеме, че задържането му е обективна причина, препятстваща ответника да изпълни договора. Чрез противоправното си поведение, изразяващо се в извършване на престъпление, ответникът сам се е поставил в ситуация да бъде разследван, а в крайна сметка и да търпи наказание за престъплението си. Ответникът не следва да черпи права от противоправното си поведение, което в случая е и престъпно. Именно противоправното му поведение е довело до невъзможността му да се завърне в 4

България за сключване на окончателния договор на уговорената дата и много след това, а не се касае за случайно и безвиновно събитие, независещо от волята на ответника, както се твърди в отговора на исковата молба.

Установява се от всичко изложено, че ответникът виновно не е изпълнил договора, като това неизпълнение с оглед периода му е съществено. Ето защо се явява ирелевантно дали по време на задържането си е имал възможност чрез нотариус да завери пълномощно за нотариалното изповядване на сделката(в тази връзка беше допусната съдебна поръчка чрез изискване на тази информация от затвора в Мюнхен и лечебното заведение в Ансбах, по която поръчка част от документите пристигнаха едва след обявяване на делото за решаване при условията на чл.158 ГПК и които са в смисъл, че такава възможност е съществувала, но не е била използвана от ответника).