Решение № 2449 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2449 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110135291 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Б. А., ЕГН **********, с която срещу ЮЛ, ЕИК: *** е предявен отрицателно установителни иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 681,18 евро (1 332,27 лева) – дължима от М. Б. А. по договор за паричен заем с № 2270722/19.03.2015г., вземането по който е цедирано на ответника.

Ищцата твърди, че вземанетo e погасено по давност и че ответникът, който се легитимира като цесионер по договор за цесия на вземането не я е уведомил по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Ответникът признава така предявения иск. Прави искане разноските в производството да се възложат по реда на чл.78, ал.2 от ГПК.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, доколкото с отговора на исковата молба ответникът го е признал. Не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал.3 ГПК, поради което и съдът, на основание чл.237, ал.1 и ал.2 ГПК, постановява решението си съобразно направеното признание на иска.

По отговорността на страните за разноски:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се пораждат в полза на ищцата. Ответникът противопоставя възражение, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която ако същият с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съгласно константната практика на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, инкорпорирана в 1

Решение № 67 от 3.04.2014г. по гр.д. № 2944/13г. IV ГО отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материално правна отговорност е деликтна по естеството си. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото.

Отговорността за разноски се понася от страната, за която спорът е приключил неблагоприятно и представлява своеобразна санкция за нейното поведение по неоснователно предизвикания от нея спор.

В настоящия случай ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на иска, видно от приложената по делото кореспонденция и отговор с изх. № 25-00085-1/25.02.2025 г., даден от дружеството, че по отношение на ищцата са налице задължения към ЮЛ, поради което съдът намира, че тежестта за разноски по делото е именно на ответника.

Ищцата претендира разноски в общ размер на 247,10 евро, от които държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които разходи са налице доказателства в кориците на делото.

Ответникът релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024г., постановено по С438/2022, съдът не е обвързан от Наредбата на Висшия адвокатски съвет за адвокатските възнаграждения, но състава по делото счита, че същата поставя определени ценови критерии за предоставените от адвокатите правни услуги, поради което в случая същата е ползвана единствено като ориентир при произнасяне по възражението за прекомерност на възнаграждението, като намира, че същото отговаря на предвидените в Наредбата минимуми, съобразно цената на иска.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Б. А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 99 ЗЗД, че ищцата не дължи на ответника сумата 681,18 евро по договор за паричен заем с № 2270722/19.03.2015г., вземането по който е цедирано на ответника, поради настъпила погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 247,10 евро – разноски, сторени в исковото производство.

2

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3