Решение № 4137 от 20.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4137 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110153680 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена от „....“ ЕООД, искова молба против А. Ю. И., с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3 613,92 лв. – непогасена главница за периода от 26.03.2016 г. до 26.12.2018 г. по Договор за потребителски кредит № FL648607/26.07.2012 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31971/2021 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 26.07.2012 г. между „...., в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № FL648607, по силата на който кредиторът е отпуснал кредит в размер на 14 310 лв., а ответникът се е задължил да го върне на 120 месечни вноски считано от 26.08.2012 г., като крайният срок на погасяване твърди, че е 26.08.2022 г. Поддържа, че кредитополучателят е преустановил плащанията, като непогасеният остатък на задълженията възлизал на сумата от 18 963,11 лв., от които 14 141,68 лв. главница, 4 399,34 лв. договорна лихва и 422,09 лв. такса за поддръжка на разплащателна сметка. Сочи, че ГПР по договора е 14,73 % и че кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на БЛП (който към дата на сключване на договора е в размер на 13,20 %) + договорна надбавка в размер на 1,20 %. Излага, че в настоящото производство претендира падежирала и изискуема главница за периода от 26.03.2016 г. до 26.12.2018 г. в размер на 3 613,92 лв.

Аргументира, че вземането на „...., произтичащо от процесния договор за кредит, му е прехвърлено с договор за цесия от 18.01.2016 г., за което до ответника било изпратено уведомление до адрес, посочен от него в договора за кредит, но писмото се върнало като непотърсено. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК

В депозирано от ищеца писмено становище от 09.03.2023г. /л.124/ е формулирано искане за постановяване на неприсъствено решение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 194.55лв., от които 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 72.28лв.

– държавна такса в заповедното производство и 72.27лв. – държавна такса в исковото производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „....“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: ..... срещу А. Ю. И., ЕГН **********, с адрес: ...., иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.

9 ЗПК, че А. Ю. И. дължи на „....“ ЕООД сумата от 3 613,92 лв. – непогасена главница за периода от 26.03.2016 г. до 26.12.2018 г. по Договор за потребителски кредит № FL648607/26.07.2012 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2021г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 31971/2021 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

ОСЪЖДА А. Ю. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „....“ ЕООД, ЕИК ..... сумата от 194.55лв. – разноски.

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2