Решение № 372 от 30.11.2017, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 421 30.11.2017г. Град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаски окръжен съд

Граждански състав

На осми ноември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Иво Добрев

Секретар Тодорка

Стоянова като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 76 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба на ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 20317122, със седалище и адрес управление: гр.София, район ,,Оборище“, бул.,,Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество ,,ОТП ФАКТОРИНГ- БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012г.), представлявано от И Г Да- М- изпълнителен директор и Е Д К- прокурист, чрез юрисконсулт М Т Д, против Ж.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, съществуване на вземане на ищеца, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., допълнително споразумение към договор за кредит от 14.10.2010г. и сключения към него договор за поръчителство от 14.10.2010г., включващи сумата от 28147.50лв.- главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2012г. до изплащане на вземането; сумата от 3155.78лв.- дължима лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 1246.52лв.- санкционираща лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 60лв.- такса изискуемост; сумата от 885.17лв.-заемни такси. Претендира се присъждане на съдебно- деловодните разноски, направени в заповедното производство в размер на 1454.88 лв., както на тези в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца суми, произтичащи от неизпълнение по договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., допълнително споразумение към договор за кредит от 14.10.2010г. и сключения към него договор за поръчителство от 14.10.2010г., включващи сумата от 28147.50лв.- главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 3155.78лв.- дължима лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 1246.52лв.- санкционираща лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.

Твърди се в исковата молба, че с договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г., ,,БАНКА ДСК“ЕАД предоставила на И Т Ч, кредит в размер на 30000лв., при подробно уговорени условия. Съгласно т.2 от договора, срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на усвояване (21.10.2018г.). На основание т.7, дължимата лихва по кредита се формирала от базов лихвен процент, определян периодично от банката, както и надбавка (с възможност за отстъпка- Приложение №2). Към датата на сключване на договора, банковият лихвен процент бил 5.94%, и стандартна надбавка в размер на 2.53% (общо 8.45%).

Посочва се, че на 14.10.2010г., страните подписали допълнително споразумение към договора за кредит, съгласно което същият се обезпечавал с поръчителство. В качеството на поръчители се задължили Ж.А.Ч. и М Д Ч.. На основание чл.19.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък по кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. До предявяване на молбата за събиране на дълга по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателната надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта.

Заявява се също така, че предвид допуснатото неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, на 18.10.2011г., кредитът станал автоматично предсрочно изискуем по смисъла на чл.19.2 от ОУ.

Ако съдът приеме, че цедентът е следвало да уведоми длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост (т.18 от ТР№4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС), ищецът моли да се счита, че това е извършено с връчване заповедта за незабавно изпълнение, приложена към покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №1525/2016г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805, район на действие БОС. Ако горното становище не бъде възприето да се смята, че ответникът е уведомен за това обстоятелство с предявяване на настоящата искова молба (Решение №123 от 24.06.2009г. по т.№12/2008г. на ВКС,ТК, ІІ-ро т.о.; Решение№161 от 08.02.2016г. по т.д.№1153/2014г. на ВКС,ТК,ІІ-ро т.о.).

След подадено от ,,БАНКА ДСК“ЕАД на 27.03.2012г., заявление по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, такива били изготвени по образуваното ч.гр.д. №2732/2012г. по описа на БРС за следните суми: сумата от 28147.50лв.- главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2012г. до изплащане на вземането; сумата от 3155.78лв.- дължима лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 1246.52лв.- санкционираща лихва за периода от 14.08.2011г. до 26.03.2012г.; сумата от 60лв.- такса изискуемост; сумата от 885.17лв.- заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2012г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1454.88лв.- съдебно- деловодни разноски, от които държавна такса от 669.92лв. и 784.96лв- юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се освен това, че по силата на договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от 22.11.2012г., сключен между ,,БАНКА ДСК“ЕАД (цедент) и ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ищцовото дружество придобило процесното вземане срещу поръчителите. От името и за сметка на цедента било изпратено уведомително писмо за цесията до ответницата (удостоверено с обратни разписки). Излагат се подробни съображения във връзка с надлежното уведомяване. Цитирана е съдебна практика (решение №137 от 02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на ВКС, ІІІ- то г.о.).

В съответствие с чл.429 от ГПК, цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се ползвал от издадените в полза на ,,БАНКА ДСК“ЕАД, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, поради което срещу поръчителите било образувано изпълнително дело №1525/2015г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805 на КЧСИ, район на действие- БОС. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, ответницата оспорила в законния срок съществуването на дълга, поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. (ТР№4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС) Навеждат се доводи, че съгласно разрешението, обективирано в т.11б на ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, можело да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

Различното основание, с което се въвеждал в процеса осъдителен иск (при условията на евентуалност) било относно изискуемостта на вземането- факта на обявяване изискуемостта със самата искова молба.

Ответницата, с депозирания отговор на исковата молба, излага становище във връзка с наведените от ищеца твърдения, като оспорва иска по основание и размер.

На първо място посочва, че не били налице предпоставките за наличие на предсрочна изискуемост, развивайки подробни съображения в тази насока.

Навежда доводи относно правната природа на договора за поръчителство. Пояснява, че кредитополучателят починал при ПТП.

Вследствие неплащане три вноски по договора за кредит, банката обявила договора за предсрочно изискуем (с посочена дата на предсрочна изискуемост- 18.10.2011г.). Твърди, че предсрочната изискуемост не била обявена на универсалните правоприемници на кредитополучателя. Кредиторът (,,БАНКА ДСК“ЕАД) бездействал четири години и по никакъв начин не предприел действия за уведомяване наследниците за дълга, като междувременно прехвърлил вземането си по кредита на ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Заявява също така, че поръчителството било погасено на основание чл.147 ал.1 ЗЗД. Извлечението от счетоводните книги на банката не представлявало документ, удостоверяващ факта, че до длъжниците е достигнало волеизвялението на кредитора за предсрочна изискуемост. Като такова изявление не можело да се приеме и депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и исковата молба. Излага аргументи в тази насока.

Не било спазено изискването на чл.60 ал.2 ЗКИ относно уведомяване на длъжника.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.147 ЗЗД, поръчителят оставал задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът предяви иск против длъжника в течение на преклузивния шестмесечен срок. След като в настоящия случай такъв иск не бил предявен, отговорността на поръчителя се погасявала.

Излага аргументи, че уговорката за продължаване срока на поръчителството била нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради противоречие с императивна правна норма- чл.147 ал.1 ЗЗД. Цитира съдебна практика (решение №.81 от 08.07.2014г. по т.д. №1705/2013г. на ВКС, ТК, І-во т.о.; определение №186/12.03.2013г. по ч.т.д.№1399/ 2013г. на ВКС, І-во т.о.).

Оспорва дължимостта на сумите в представеното извлечение от счетоводните книги. Твърди, че не бил посочен периодът, за който се претендира просрочената главница, размера на лихвата (редовна и санкционна), основанието за събиране на такса изискуемост и заемни такси (непосочени в договора за кредит).

Намира за недопустим предявеният евентуален осъдителен иск. Развива подробни съображения в подкрепа на изложеното становище.

Ищецът, с допълнителната искова молба взема отношение по депозирания отговор. Поддържа изцяло изложеното в исковата молба. Оспорва наведените доводи на ответницата за недопустимост на предявения евентуален иск. Подчертава, че сумите по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск се претендирали на основание неизпълнение на договорно задължение- неплащане на дължимите суми по договор за кредит за текущо потребление и сключения към него договор за текущо потребление.

Във връзка с допусната техническа грешка в исковата молба (при описване на писмени доказателства) е направено уточнение относно правилната дата на договора за кредит- 21.10.2008г.

(вместо 31.10.2008г.).

Моли, при условията на евентуалност, в случай, че предявеният установителен иск не бъде уважен, поради липса на уведомяване на длъжниците за настъпила предсрочна изискуемост на процесното вземане, да бъде прието, че същите са уведомени с предявяване на исковата молба. Посочва, че видно от удостоверение за наследници от 20.06.2011г., Ж.Ч. била наследник на починалия титуляр. Предвид горното, уведомяването на ответницата било напълно валидно, тъй като същата наследявала както правата, така и задълженията на наследодателя.

Ответникът, с допълнителния отговор на исковата молба е взел отношение по депозираната допълнителна искова молба. Поддържа твърденията, наведени в отговора на исковата молба.

Заявява, че с допълнителната искова молба, ищецът твърдял факти и обстоятелства, които по същество изцяло изменяли основанието на предявената претенция и въвеждали нова страна по делото. Не ставало ясно дали ищецът сочи, че ответникът следва да се счита за уведомен за предсрочната изискуемост в качеството му на поръчител или като наследник на титуляра на кредита. В първия случай, ако се твърдяло, че ответницата е уведомена за предсрочната изискуемост в качеството на наследник, последното действие не можело да бъде извършено с депозиране на исковата молба или с подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК. Следвало кредиторът да уведоми първо длъжниците. В случай, че ищецът имал предвид уведомяване на ответницата като поръчител, искът бил неоснователен.

Навежда доводи, че предсрочната изискуемост на кредита не била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, независимо, че кредиторът се позовавал на чл.60 от ЗКИ и чл.417 т.2 ГПК. Към горепосочения момент, единствено трите неплатени вноски, посочени в извлечението от счетоводните книги следвало да бъдат предмет на заявлението. В тази връзка е направено възражение за изтекла погасителна давност, както на погасителните вноски, така и на претендираните лихви. Излага съображения в тази насока.