Решение № 1531 от 23.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1531 гр. Плевен, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430104781 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. Р. С., ЕГН **********, живущ в гр. Плевен, кв. ***, чрез ***. - САК,със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***,***, *** против „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №***, представлявано от ***, в която се твърди следното : на ***г. С. Р. С. сключил договор за потребителски кредит № *** с „***. В Приложение № 1 към договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 750.00 лева, общата сума, която следва да върне С. Р. С., е в размер на 906.12 лева, а срокът на кредита е единадесет месеца. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40 %, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.02 %.

В договора е уговорено, че след подписването му от Кредитополучателя, *** одобрява Заявлението за Кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността на последния, по реда, предвиден в Общите условия.

Посочено е, че в случаи че Кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението, да предостави на „***“ *** клон *** банкова гаранция или поръчителство от най-малко две физически лица е минимален месечен осигурителен доход от 1500 лева, съгласно 1

Общите условия в срок до 7 (седем) дни от подаване на Заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство е одобрено от „*** - клон *** юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. Посочено е, че в случай че в този срок Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от ***, съответно този Договор не поражда действие между Кредитодателя и Кредитополучателя.

Описано е, че в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението. Ако Заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока по предходното изречение, Договорът не поражда действие между Кредитодателя и Кредитополучателя.

В изпълнение на горното на същия ден Ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство със свързаното и посочено от кредитодателя лице „***“ ***, като се е задължил да заплати на последното възнаграждение в общ размер на 687.50 лева.

С. Р. С. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1593.67 лева. Последната е изплатена на „***“ ***.

I.

На първо място счита, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила.

1. Счита, че процесиите договори са нищожни на основание чл.10 ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Настоящият случай касае сключването на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договорите са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договорите следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за 2 електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчиците „***“ *** и „***“ *** не са изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на потребителя С.С. изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният може да се откаже от тях.

Също така счита, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.

„формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С оглед на горното счита, че ответното *** е приело за сключени процесиите договори с С.С. в нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие.

Счита, че е нарушено изискването процесиите договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.

Отделно от горното Ищецът не е подписвал договори за предоставяне на поръчителство с избраното от ответника лице „***“ ***.

Ето защо счита, че с оглед разпоредбата на чл. 138 вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тези договори са нищожни и поради липса на форма.

2. Също така в нарушение на чл. 147а от ЗЗП /Закона за защита на потребителите/ на ищеца не са предоставени подписани от кредитодателя Общи условия към договорите за потребителски кредит, същият не се е съгласил с тях, не ги е подписал, респ. последните не го обвързват.

3. Счита, че Договорите за потребителски кредит са нищожни на основание чл.11 ал.1 т.7 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от тяхното съдържание, а именно общият размер на кредита.

3

За действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брои или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая е налице /при това не в самите Договори а в Приложение № 1 към тях/ единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /750.00 лева/. Също така липсва посочване на начина, по който ще бъдат изплатена сумата, както и в какъв срок.

Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение №1 към ЗПК начин.

Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договорите ГПР от 49,02 %, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 40 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждения по сключения договор за предоставяне на поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения.

Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към 4 момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

На следващо място счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 122.76 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищеца.

В договора е уговорено, че кредитополучателят в срок до седем дни от подаване на заявлението за кредит, се задължава да предостави на „***“ *** обезпечение на кредита - банкова гаранция или поръчителство, съгласно Общите условия по договора.

В изпълнение на горното в същия ден, в който Ищецът е сключил договора за потребителски кредит, той е сключил и договор за предоставяне на поръчителство със свързаното и посочено от кредитодателя лице „***“ ***, като се е задължил да заплати на последното възнаграждение в общ размер на 687.50 лева. Тази сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на ответното ***.

Счита, че в настоящия случай сключеното с „***“ *** съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство.

Смисълът на последния се изразява в гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.

Предвид обстоятелството, че Ищецът е сключил такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е заплатил такси, равняващи се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключения договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заемите, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.

Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В 5 съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/EQ на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи. „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл счита, че обстоятелството, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено свързано с кредитодателя лице - „***“ ***, в полза на „***“ ***, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Счита, че тези клаузи са изцяло неравноправни и нищожни, тъй като същите са във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на страните. Клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.